Тайните оръжия

Не познавам човек, който да се е докоснал до писането на Кортасар и да е останал равнодушен. Така че, независимо дали си закоравял фен, или чак сега ти попада култовият аржентинец, Тайните оръжия ще те хвърли в джаза, буквално. Впрочем, както личи от корицата, Хулио и тук прави литературен аналог на любимата си музика, а новелата „Преследвачът" си е посветена на Чарли Паркър и има за герой един образ, много подобен на легендарния саксофонист. Останалите парчета в сборника са „Писма от мама" (което те кара да изтръпнеш и ахнеш), „Лигите на дявола" (вдъхновило Антониони за филма Фотоувеличение), „Добрите услуги" (дръзка игра с читателя) и самите „Тайни оръжия" - истински шедьовър на тема тъга и обърканост, който просто звучи като музика. Пет странни текста, лъхащи на сюрреализъм, които се движат на ръба на разбирането, а понякога се приплъзват отвъд него и ти остава само да четеш и да дишаш.

Авторът! Авторът! Хулио Кортасар (1914-1984) се ражда в Брюксел в семейството на аржентински дипломат. Прекарва болнавото си детство си в Буенос Айрес, главно в леглото с книга в ръка, а през 1951-ва емигрира във Франция, където ще прекара целия си живот оттам насетне, ще работи като преводач към ЮНЕСКО и ще публикува книги, разтърсили световната литературна сцена: от сборници с разкази като „Край на играта" и „Истории за кронопи и фами" до романите, сред които се извисява шеметното творение Игра на дама. В късните си години Кортасар е политически активен, бранейки лявата вълна в Латинска Америка.

Нещо подобно Чел съм, че заедно с Марио Варгас Льоса Кортасар е най-влиятелният сред младите писатели автор от латиноамериканския бум. В писането му си личи отпечатъкът на друг забележителен аржентинец - Хорхе Луис Борхес; няма спор колко дължи и на френския сюрреализъм, но специално в тези новели ясно се очертава и сянката на Кафка. Отделно от това, не са много писателите, които така безпроблемно да се свързват с други изкуства. При него джазът наистина не е просто харесвана музика, а начин на живот и начин на писане. Колкото до киното - да кажем, че Антониони съвсем не е единственият режисьор, посегнал към текстовете на Кортасар.

Тайните оръжия от Хулио Кортасар е в близката книжарница,
струва 16 лв., издава Агата-А, а преводът от испански е на Румен Стоянов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)

Не познавам човек, който да се е докоснал до писането на Кортасар и да е останал равнодушен. Така че, независимо дали си закоравял фен, или чак сега ти попада култовият аржентинец, Тайните оръжия ще те хвърли в джаза, буквално. Впрочем, както личи от корицата, Хулио и тук прави литературен аналог на любимата си музика, а новелата „Преследвачът" си е посветена на Чарли Паркър и има за герой един образ, много подобен на легендарния саксофонист. Останалите парчета в сборника са „Писма от мама" (което те кара да изтръпнеш и ахнеш), „Лигите на дявола" (вдъхновило Антониони за филма Фотоувеличение), „Добрите услуги" (дръзка игра с читателя) и самите „Тайни оръжия" - истински шедьовър на тема тъга и обърканост, който просто звучи като музика. Пет странни текста, лъхащи на сюрреализъм, които се движат на ръба на разбирането, а понякога се приплъзват отвъд него и ти остава само да четеш и да дишаш.

Авторът! Авторът! Хулио Кортасар (1914-1984) се ражда в Брюксел в семейството на аржентински дипломат. Прекарва болнавото си детство си в Буенос Айрес, главно в леглото с книга в ръка, а през 1951-ва емигрира във Франция, където ще прекара целия си живот оттам насетне, ще работи като преводач към ЮНЕСКО и ще публикува книги, разтърсили световната литературна сцена: от сборници с разкази като „Край на играта" и „Истории за кронопи и фами" до романите, сред които се извисява шеметното творение Игра на дама. В късните си години Кортасар е политически активен, бранейки лявата вълна в Латинска Америка.

Нещо подобно Чел съм, че заедно с Марио Варгас Льоса Кортасар е най-влиятелният сред младите писатели автор от латиноамериканския бум. В писането му си личи отпечатъкът на друг забележителен аржентинец - Хорхе Луис Борхес; няма спор колко дължи и на френския сюрреализъм, но специално в тези новели ясно се очертава и сянката на Кафка. Отделно от това, не са много писателите, които така безпроблемно да се свързват с други изкуства. При него джазът наистина не е просто харесвана музика, а начин на живот и начин на писане. Колкото до киното - да кажем, че Антониони съвсем не е единственият режисьор, посегнал към текстовете на Кортасар.

Тайните оръжия от Хулио Кортасар е в близката книжарница,
струва 16 лв., издава Агата-А, а преводът от испански е на Румен Стоянов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)

Гласували общо: 1 потребители