В един човек

Най-новият роман на Джон Ървинг прави това, което по принцип си му е запазената марка: съчетава увлекателното разказване, добрите традиции на реализма и интереса към сложната сексуалност. Коя ли сексуалност не е сложна, пита се човек, но героят Били Абът е готов да разисква своята с особен хъс към самоанализ и с пълна безкомпромисност. И в малкото градче във Върмонт, където израства около любителския театър, и в космополитната среда на европейските столици, които посещава след години, Били е изтъкан от въпроси, но успява да живее в мир със себе си, дори когато провокира максимално останалите. И това сигурно има общо с юношеското му желание да стане писател, което и сбъдва. Това е роман за израстването, за писането, за отношенията между хората, за различието - което, както научава и Били, може да се открие на неподозирани места. Роман, който може би е малко бъбрив, но, дори и така, още от първите страници си личи, че е писан от майстор.

Авторът! Авторът! Джон Ървинг (1942) определено не е „единственият жив модерен класик на Америка", както гърми задната корица, но е уважаван писател. Първия си роман издава на двайсет и шест, а нататък следват още седемнайсет книги, сред които поне една е действително прочута - Светът според Гарп. Ако си я чел, знаеш колко важен спорт е борбата за Ървинг; е, и в новия роман е така, а самият автор в колежа здраво е тренирал именно това. Дали спортният дух му е помогнал за успехите като писател - не знам. Но В един човек, както и много от другите му книги, пуска някои намеци за личната му биография, които ще те оставя да си търсиш сам.

Нещо подобно Подобно е на Светът според Гарп, със сигурност. Изобщо, Ървинг е сред писателите, от които знаеш какво да очакваш. Подобно е, макар и в по-традиционен стил, на Филип Рот (на него не му ли отива повече онова за живия класик?) Но ако ще говорим за учители, Джон Ървинг стъпва най-вече на голямата класика. И нищо чудно, че в този роман толкова много се говори за Ибсен, за Дикенс и за самия Шекспир, чиито скрити цитати остроумно изпъстрят страниците. Тези автори карат Били да стане писател, те са сякаш и еталоните на неговия създател. Което съвсем не прави Ървинг старомоден - даже напротив.

В един човек е в близката книжарница, струва 19 лв.,
издава Обсидиан, а преводът от английски е на Боян Дамянов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)

Най-новият роман на Джон Ървинг прави това, което по принцип си му е запазената марка: съчетава увлекателното разказване, добрите традиции на реализма и интереса към сложната сексуалност. Коя ли сексуалност не е сложна, пита се човек, но героят Били Абът е готов да разисква своята с особен хъс към самоанализ и с пълна безкомпромисност. И в малкото градче във Върмонт, където израства около любителския театър, и в космополитната среда на европейските столици, които посещава след години, Били е изтъкан от въпроси, но успява да живее в мир със себе си, дори когато провокира максимално останалите. И това сигурно има общо с юношеското му желание да стане писател, което и сбъдва. Това е роман за израстването, за писането, за отношенията между хората, за различието - което, както научава и Били, може да се открие на неподозирани места. Роман, който може би е малко бъбрив, но, дори и така, още от първите страници си личи, че е писан от майстор.

Авторът! Авторът! Джон Ървинг (1942) определено не е „единственият жив модерен класик на Америка", както гърми задната корица, но е уважаван писател. Първия си роман издава на двайсет и шест, а нататък следват още седемнайсет книги, сред които поне една е действително прочута - Светът според Гарп. Ако си я чел, знаеш колко важен спорт е борбата за Ървинг; е, и в новия роман е така, а самият автор в колежа здраво е тренирал именно това. Дали спортният дух му е помогнал за успехите като писател - не знам. Но В един човек, както и много от другите му книги, пуска някои намеци за личната му биография, които ще те оставя да си търсиш сам.

Нещо подобно Подобно е на Светът според Гарп, със сигурност. Изобщо, Ървинг е сред писателите, от които знаеш какво да очакваш. Подобно е, макар и в по-традиционен стил, на Филип Рот (на него не му ли отива повече онова за живия класик?) Но ако ще говорим за учители, Джон Ървинг стъпва най-вече на голямата класика. И нищо чудно, че в този роман толкова много се говори за Ибсен, за Дикенс и за самия Шекспир, чиито скрити цитати остроумно изпъстрят страниците. Тези автори карат Били да стане писател, те са сякаш и еталоните на неговия създател. Което съвсем не прави Ървинг старомоден - даже напротив.

В един човек е в близката книжарница, струва 19 лв.,
издава Обсидиан, а преводът от английски е на Боян Дамянов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев (първата)

Гласували общо: 1 потребители