За Ахматова

Един от най-големите руски литературоведи на ХХ век, Борис Ейхенбаум, пише цяла книга за поезията на Ана Ахматова още през 1923-та. И точно там, говорейки за лирическата й героиня (тоест не за самата Ахматова, а за централния образ в стиховете й), казва: „от една страна, тя е „блудница" с бурни страсти, от друга - бедна монахиня, която моли прошка от бога". Нищо кой знае какво, нали - и героинята на Елисавета Багряна е нещо подобно. Само че когато чекистите налагат новата социалистическа догма, прочитат думите на Ейхенбаум така, както Дяволът евангелието. Прословутият Жданов я громи и заради двете - хем мистичка, хем развратница.


Това е само епизод, коментиран в книгата на Надежда Манделщам за Ахматова, с която поддържа приятелски отношения с десетилетия. Толкова приятелски, че обсъждали изневерите на мъжете си, стиховете на поетесата и тези на съвременниците им.
След излизането на първото пълно руско издание през 2007-а книгата предизвика почти скандал. Някои направо обвиниха покойната авторка в изопачаване на личността й и в приписване на по-голяма близост с нея от реалната. Други се опряха на думите на Бродски, който определя първата книга със спомени на Надежда Манделщам като „най-добрата руска проза от втората половина на ХХ век".
При всички случаи коментарите към стихотворения на Ана Ахматова и Осип Манделщам са много ценни за всички, които ги обичат. И образът на преследваната поетеса печели много от тази книга.
А към основния текст са добавени и много писма между двете. Както и няколко предговора. Преводач е съпругата на покойния поет Иван Динков.

27 лв., изд. Рива, превод Белла Цонева-Динкова

Авторът! Авторът!
Надежда Манделщам е съпругата на поета Осип Манделщам. За руснаците обаче тя отдавна е авторката на прочутите Спомени (първо издание - 1970, САЩ) и на Книга втора (Париж, 1972), в които описва живота на интелигенцията през сталинизма. За руснаците Спомени има слава, сходна с онази на Задочни репортажи за България на Георги Марков.
Когато се запознава с акмеиста Осип Манделщам, Надежда е още млада художничка. После, в годините, през които я изселват къде ли не из великата страна на Съветите, главно учителства. През 1956-а защитава и дисертация при проф. Жирмунски - Функции на винителния падеж в древните англосаксонски поетически паметници.

Нещо подобно
Спомените на Надежда Манделщам са доста различни от другото, с което разполагаме на пазара за Ахматова - биографията на Илейн Фейнстейн Ана Всерусийска: Животът на Ана Ахматова. Фейнстейн не е нито дълбока, нито достатъчно аналитична, но пък разглежда целия живот на поетесата. Затова по-близка като звучене е по-скоро книгата на Лев Лосев Йосиф Бродски - информация също от първа ръка и за огромен руски поет, гърчещ се през комунизма.

Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев

Един от най-големите руски литературоведи на ХХ век, Борис Ейхенбаум, пише цяла книга за поезията на Ана Ахматова още през 1923-та. И точно там, говорейки за лирическата й героиня (тоест не за самата Ахматова, а за централния образ в стиховете й), казва: „от една страна, тя е „блудница" с бурни страсти, от друга - бедна монахиня, която моли прошка от бога". Нищо кой знае какво, нали - и героинята на Елисавета Багряна е нещо подобно. Само че когато чекистите налагат новата социалистическа догма, прочитат думите на Ейхенбаум така, както Дяволът евангелието. Прословутият Жданов я громи и заради двете - хем мистичка, хем развратница.


Това е само епизод, коментиран в книгата на Надежда Манделщам за Ахматова, с която поддържа приятелски отношения с десетилетия. Толкова приятелски, че обсъждали изневерите на мъжете си, стиховете на поетесата и тези на съвременниците им.
След излизането на първото пълно руско издание през 2007-а книгата предизвика почти скандал. Някои направо обвиниха покойната авторка в изопачаване на личността й и в приписване на по-голяма близост с нея от реалната. Други се опряха на думите на Бродски, който определя първата книга със спомени на Надежда Манделщам като „най-добрата руска проза от втората половина на ХХ век".
При всички случаи коментарите към стихотворения на Ана Ахматова и Осип Манделщам са много ценни за всички, които ги обичат. И образът на преследваната поетеса печели много от тази книга.
А към основния текст са добавени и много писма между двете. Както и няколко предговора. Преводач е съпругата на покойния поет Иван Динков.

27 лв., изд. Рива, превод Белла Цонева-Динкова

Авторът! Авторът!
Надежда Манделщам е съпругата на поета Осип Манделщам. За руснаците обаче тя отдавна е авторката на прочутите Спомени (първо издание - 1970, САЩ) и на Книга втора (Париж, 1972), в които описва живота на интелигенцията през сталинизма. За руснаците Спомени има слава, сходна с онази на Задочни репортажи за България на Георги Марков.
Когато се запознава с акмеиста Осип Манделщам, Надежда е още млада художничка. После, в годините, през които я изселват къде ли не из великата страна на Съветите, главно учителства. През 1956-а защитава и дисертация при проф. Жирмунски - Функции на винителния падеж в древните англосаксонски поетически паметници.

Нещо подобно
Спомените на Надежда Манделщам са доста различни от другото, с което разполагаме на пазара за Ахматова - биографията на Илейн Фейнстейн Ана Всерусийска: Животът на Ана Ахматова. Фейнстейн не е нито дълбока, нито достатъчно аналитична, но пък разглежда целия живот на поетесата. Затова по-близка като звучене е по-скоро книгата на Лев Лосев Йосиф Бродски - информация също от първа ръка и за огромен руски поет, гърчещ се през комунизма.

Текст Йордан Ефтимов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители