Знаци край пътя

Фрагментът е странен жанр с благородна традиция и за неговите почитатели Знаци край пътя на Иво Андрич е истинско съкровище. Някои от текстовете в този солиден сборник клонят към сентенцията, други се разгръщат до кратки есета; наречете ги мисли, наблюдения, скици, бележки - но те са забележително точни, стегнати и красиви с поетичния си език. Иначе казано, тяхната щедрост към читателя не се измерва с дължината им.

Фрагментите са подредени в четири групи: Безпокойства от памтивека, За писателя, Образи, картини, настроения и Безсъница, някои от тях са излизали на български, но чак сега са подредени в своята многолика „цялост". Сред това разнообразие от „безпокойства" ще откриеш парчета, подходящи за различни моменти: сега например сякаш е времето за текста от с. 361, посветен на словенския дъжд, на тези „стени от дъжд, срещу които нищо не можете да направите, защото те не оказват съпротива и нямат форма, но ви затварят по-здраво от всяка тъмница". Разбира се, това не е книга, която ще четеш поред от първата до последната страница. Тя е направена, за да седи наблизо, от време на време да посягаш към нея и да я прелистваш: така, както се четат свещените книги.

Авторът! Авторът! Дипломат, пътешественик, меланхолик и преди всичко огромен писател, отличен и с Нобелова награда през 1961-ва, Иво Андрич принадлежи на Босна, на Хърватия и на Сърбия, защото винаги е принадлежал на Югославия, дори ако нея вече я няма. Да пробваме другояче: той е плод на онази разностранна и разноезична култура, която вирее между Дунава и Адриатика, и все поглежда към назъбените скали, които така често се мяркат в творчеството му. Най-известните си книги пише в Белград през Втората световна война, а за отношението му към писането и думите най-много ще научиш от фрагментите в този том.

Нещо подобно Когато заговорим за фрагменти, често се сещаме за френско-румънския есеист Емил Чоран; но защо да не се сетим и за Атанас Далчев. А пък като чета тази книга на Андрич, не мога да не си помисля и за текущата поредица Кратки разкази завинаги, по-специално за късите „хрумки" на неговия сънародник Давид Албахари. Но ако искаш нещо повече от югославския нобелист, имай предвид, че със Знаци край пътя издателство Панорама завършва своя издателски триптих, който включва още Травнишка хроника и Омер Паша Латас.

Знаци край пътя от Иво Андрич е в близката книжарница, струва 15 лв.,
издава Панорама, а преводът от сръбски е на Рада Шарланджиева и Светлозар Игов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Фрагментът е странен жанр с благородна традиция и за неговите почитатели Знаци край пътя на Иво Андрич е истинско съкровище. Някои от текстовете в този солиден сборник клонят към сентенцията, други се разгръщат до кратки есета; наречете ги мисли, наблюдения, скици, бележки - но те са забележително точни, стегнати и красиви с поетичния си език. Иначе казано, тяхната щедрост към читателя не се измерва с дължината им.

Фрагментите са подредени в четири групи: Безпокойства от памтивека, За писателя, Образи, картини, настроения и Безсъница, някои от тях са излизали на български, но чак сега са подредени в своята многолика „цялост". Сред това разнообразие от „безпокойства" ще откриеш парчета, подходящи за различни моменти: сега например сякаш е времето за текста от с. 361, посветен на словенския дъжд, на тези „стени от дъжд, срещу които нищо не можете да направите, защото те не оказват съпротива и нямат форма, но ви затварят по-здраво от всяка тъмница". Разбира се, това не е книга, която ще четеш поред от първата до последната страница. Тя е направена, за да седи наблизо, от време на време да посягаш към нея и да я прелистваш: така, както се четат свещените книги.

Авторът! Авторът! Дипломат, пътешественик, меланхолик и преди всичко огромен писател, отличен и с Нобелова награда през 1961-ва, Иво Андрич принадлежи на Босна, на Хърватия и на Сърбия, защото винаги е принадлежал на Югославия, дори ако нея вече я няма. Да пробваме другояче: той е плод на онази разностранна и разноезична култура, която вирее между Дунава и Адриатика, и все поглежда към назъбените скали, които така често се мяркат в творчеството му. Най-известните си книги пише в Белград през Втората световна война, а за отношението му към писането и думите най-много ще научиш от фрагментите в този том.

Нещо подобно Когато заговорим за фрагменти, често се сещаме за френско-румънския есеист Емил Чоран; но защо да не се сетим и за Атанас Далчев. А пък като чета тази книга на Андрич, не мога да не си помисля и за текущата поредица Кратки разкази завинаги, по-специално за късите „хрумки" на неговия сънародник Давид Албахари. Но ако искаш нещо повече от югославския нобелист, имай предвид, че със Знаци край пътя издателство Панорама завършва своя издателски триптих, който включва още Травнишка хроника и Омер Паша Латас.

Знаци край пътя от Иво Андрич е в близката книжарница, струва 15 лв.,
издава Панорама, а преводът от сръбски е на Рада Шарланджиева и Светлозар Игов

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители