Американските прогресив законодатели от
Dream Theater отдавна са заслужили мястото си в света на музиката и затова не е изненада, че и двата им концерта в Античния театър в Пловдив са отдавна разпродадени.
В екстремната пловдивска жега публиката постепенно изпълва амфитеатъра и въпреки организационните неуредици с места, концертът ще започне съвсем скоро.
Dream Theater се появяват на сцената и без много церемонии започват ударно с "Night Terror" - актуалният сингъл от новия албум "Parasomnia". Следва представяне на завърналия се в групата барабанист Mike Portnoy под бурни аплодисменти и серия свързани парчета от легендарния концептуален албум "Scenes from a Memory".
Концертът продължава още по-ударно с резачката "Panic Attack" и след като вокалът на групата James LaBrie обявява официално от сцената, че днешният и утрешният концерт се записват на видео за бъдещо официално издание и ни подканва да се усмихнем пред камерите, Dream Theater убедително продължават със стария си хит "Under a Glass Moon".
Оборотите леко поспадат с лирично интро, което продължава в експресивно соло на китара от John Petrucci и влиза в баладата "Hollow Years", а целият амфитеатър се осветява от екрани на телефони.
Ударната серия се връща с "Take the Time", като вокалите в началото се поемат от Mike Portnoy отново под бурни аплодисменти, публиката реве с пълно гърло припева, а парчето завършва с впечатляващи китарни акробатики от John Petrucci. Следва кратък антракт.
Вече по тъмно с напълно включено сценично осветление, групата се връща отново на сцената с хита си "As I Am", а публиката отново пее всяка дума от припева. Вокалът James LaBrie очевидно е в чудесна за годините си както физическа, така и вокална форма.
Следва реверанс към по-скорошния период на групата – тежкото седемструнно "The Enemy Inside" и след кратко напомняне, че целта на турнето е да промотира новия албум на групата "Parasomnia", ни представят втория сингъл от него "Midnight Messiah", която на живо звучи още по-убедително. Вечерта продължава с десетминутно показно по неравноделни рифове "The Dark Eternal Night", като Mike Portnoy се връща безпроблемно в ролята си на втори вокалист.
Оборотите спадат с бавно клавирно интро, което плавно преминава в измамно баладичната "Peruvian Skies", телефоните в публиката отново светват, а в рамките на парчето групата умело вплита препратки към "Wish You Were Here" на легендите Pink Floyd и "Wherever I May Roam" на Metallica.
Концертът отива към края си с 20-минутната пиеса "The Count of Tuscany", публиката отново приглася на всеки припев и мелодия, а краят е епичен с пушеци, лазери и под оглушителни аплодисменти.
Заслуженият бис започва акапелно с любимата на всички фенове балада "The Spirit Carries On", като вокалите се поемат изцяло от нейно величество публиката.
Още с първите тонове на най-големия хит на групата "Pull Me Under" всички са вече на крака, James LaBrie с непрекъснати подканвания раздвижва още повече духовете и градусите се вдигат с всяка секунда. Публиката пее абсолютно всяка дума и почти успява да го заглуши.
Но дори най-хубавите концерти имат своя край, така че след снимка от сцената с екзалтираната публика, героите на вечерта заслужено се оттеглят, за да се видим отново някога пак.
Текст и снимки: Виктор АлександровАмериканските прогресив законодатели от Dream Theater отдавна са заслужили мястото си в света на музиката и затова не е изненада, че и двата им концерта в Античния театър в Пловдив са отдавна разпродадени.
В екстремната пловдивска жега публиката постепенно изпълва амфитеатъра и въпреки организационните неуредици с места, концертът ще започне съвсем скоро.
Dream Theater се появяват на сцената и без много церемонии започват ударно с "Night Terror" - актуалният сингъл от новия албум "Parasomnia". Следва представяне на завърналия се в групата барабанист Mike Portnoy под бурни аплодисменти и серия свързани парчета от легендарния концептуален албум "Scenes from a Memory".
Концертът продължава още по-ударно с резачката "Panic Attack" и след като вокалът на групата James LaBrie обявява официално от сцената, че днешният и утрешният концерт се записват на видео за бъдещо официално издание и ни подканва да се усмихнем пред камерите, Dream Theater убедително продължават със стария си хит "Under a Glass Moon".
Оборотите леко поспадат с лирично интро, което продължава в експресивно соло на китара от John Petrucci и влиза в баладата "Hollow Years", а целият амфитеатър се осветява от екрани на телефони.
Ударната серия се връща с "Take the Time", като вокалите в началото се поемат от Mike Portnoy отново под бурни аплодисменти, публиката реве с пълно гърло припева, а парчето завършва с впечатляващи китарни акробатики от John Petrucci. Следва кратък антракт.
Вече по тъмно с напълно включено сценично осветление, групата се връща отново на сцената с хита си "As I Am", а публиката отново пее всяка дума от припева. Вокалът James LaBrie очевидно е в чудесна за годините си както физическа, така и вокална форма.
Следва реверанс към по-скорошния период на групата – тежкото седемструнно "The Enemy Inside" и след кратко напомняне, че целта на турнето е да промотира новия албум на групата "Parasomnia", ни представят втория сингъл от него "Midnight Messiah", която на живо звучи още по-убедително. Вечерта продължава с десетминутно показно по неравноделни рифове "The Dark Eternal Night", като Mike Portnoy се връща безпроблемно в ролята си на втори вокалист.
Оборотите спадат с бавно клавирно интро, което плавно преминава в измамно баладичната "Peruvian Skies", телефоните в публиката отново светват, а в рамките на парчето групата умело вплита препратки към "Wish You Were Here" на легендите Pink Floyd и "Wherever I May Roam" на Metallica.
Концертът отива към края си с 20-минутната пиеса "The Count of Tuscany", публиката отново приглася на всеки припев и мелодия, а краят е епичен с пушеци, лазери и под оглушителни аплодисменти.
Заслуженият бис започва акапелно с любимата на всички фенове балада "The Spirit Carries On", като вокалите се поемат изцяло от нейно величество публиката.
Още с първите тонове на най-големия хит на групата "Pull Me Under" всички са вече на крака, James LaBrie с непрекъснати подканвания раздвижва още повече духовете и градусите се вдигат с всяка секунда. Публиката пее абсолютно всяка дума и почти успява да го заглуши.
Но дори най-хубавите концерти имат своя край, така че след снимка от сцената с екзалтираната публика, героите на вечерта заслужено се оттеглят, за да се видим отново някога пак.
Текст и снимки: Виктор Александров
Гласували общо: 1 потребители