Животът е прекрасен

Поне според Сашо Морфов

По Самоубиецът и други произведения на Николай Ердман; режисьор: Александър Морфов; сценография: Никола Тороманов; с Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Пламен Пеев, Албена Колева, Руси Чанев, Стефания Колева, Теодор Елмазов, Валентин Танев и още

На сцената са опънати три реда изпрани чаршафи, от ложите висят простори с кюлоти, Камен Донев пържи яйца, а три перални ритмично препират прането. Дааа, животът е прекрасен. Макар и началото да не е много обнадеждаващо.

Спектакълът на Александър Морфов в Народния театър е по мотиви от абсурдната комедия Самоубиецът на руския поет и драматург Николай Ердман (1900-1970). Текстът е писан през 1928-а, но на секундата е забранен - какви ти самоубийства, каква ти интелигенция, какви ти бунтове по онова време?

През 1933-та Ердман е заточен в Сибир, по-късно е освободен, но не му дават да се мести в по-големите градове. Смята се, че собственоръчно Сталин е поставил клеймо „боклук" върху пиесата. Е, ясно е, че на литературния му вкус не може да се вярва, пък и няколко десетилетия по-късно критиците вече сравняват Ердман с Гогол.

У нас пиесата не е нещо ново - до момента е поставяна от Крикор Азарян през 1988-а и от Недялко Делчев през 2000-та в Сатиричния театър, а преди две години Десислава Шпатова я представи и на сцената на Пазарджишкия.

Сега обаче пиесата Самоубиецът се е превърнала в спектакъла Животът е прекрасен, а Морфов използва и други текстове на Ердеман. Но най-вече - връща оптимизма в онова време, когато само мъртвият си е позволявал да каже всички онези неща, които си мислят живите.

И така - героят на Камен Донев не само пържи яйца, но и свири на туба, танцува казачок, изиграва етюд в стилистиката на нямото кино, мечтае да си намери работа, иска от съпругата си Маша (Рени Врангова) нещо за ядене, ядосва се на тъща си (Светлана Янчева), но най-много иска да промени нещо в живота си.

На фона на всички тези простори с дрехи, виснали над главата му (отлична сценография на Никола Тороманов), това няма как да стане и той постепенно достига до идеята за самоубийство. Всички останали обаче имат по една молба. Защо да се самоубива просто така? Защо да не се самоубие от името на руската интелигенция, от името на търговците, в името на любовта? Защо не напише няколко прощални писма, които да обезсмъртят интелигенцията, търговията, изоставените любовници? Кога точно ще се самоубие? Днес в 12:00 часа, нали?

Машината вече се е задействала и на голямата сцена в Народния театър Александър Морфов вади не само оркестър, но и погребална процесия, има пищни веселби с шатри, танци на маса, каравана със стрелбище, Камен Донев ляга в ковчег и дори в един момент замирисва на скара.

И въпреки че в тази абсурдна ситуация няма много оптимизъм, има места за смях и за размисъл. Както и много добра игра. А освен това излиза, че животът може би е почти прекрасен.

 

Текст Оля Стоянова / Фотография Фелия Барух

Поне според Сашо Морфов

По Самоубиецът и други произведения на Николай Ердман; режисьор: Александър Морфов; сценография: Никола Тороманов; с Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Пламен Пеев, Албена Колева, Руси Чанев, Стефания Колева, Теодор Елмазов, Валентин Танев и още

На сцената са опънати три реда изпрани чаршафи, от ложите висят простори с кюлоти, Камен Донев пържи яйца, а три перални ритмично препират прането. Дааа, животът е прекрасен. Макар и началото да не е много обнадеждаващо.

Спектакълът на Александър Морфов в Народния театър е по мотиви от абсурдната комедия Самоубиецът на руския поет и драматург Николай Ердман (1900-1970). Текстът е писан през 1928-а, но на секундата е забранен - какви ти самоубийства, каква ти интелигенция, какви ти бунтове по онова време?

През 1933-та Ердман е заточен в Сибир, по-късно е освободен, но не му дават да се мести в по-големите градове. Смята се, че собственоръчно Сталин е поставил клеймо „боклук" върху пиесата. Е, ясно е, че на литературния му вкус не може да се вярва, пък и няколко десетилетия по-късно критиците вече сравняват Ердман с Гогол.

У нас пиесата не е нещо ново - до момента е поставяна от Крикор Азарян през 1988-а и от Недялко Делчев през 2000-та в Сатиричния театър, а преди две години Десислава Шпатова я представи и на сцената на Пазарджишкия.

Сега обаче пиесата Самоубиецът се е превърнала в спектакъла Животът е прекрасен, а Морфов използва и други текстове на Ердеман. Но най-вече - връща оптимизма в онова време, когато само мъртвият си е позволявал да каже всички онези неща, които си мислят живите.

И така - героят на Камен Донев не само пържи яйца, но и свири на туба, танцува казачок, изиграва етюд в стилистиката на нямото кино, мечтае да си намери работа, иска от съпругата си Маша (Рени Врангова) нещо за ядене, ядосва се на тъща си (Светлана Янчева), но най-много иска да промени нещо в живота си.

На фона на всички тези простори с дрехи, виснали над главата му (отлична сценография на Никола Тороманов), това няма как да стане и той постепенно достига до идеята за самоубийство. Всички останали обаче имат по една молба. Защо да се самоубива просто така? Защо да не се самоубие от името на руската интелигенция, от името на търговците, в името на любовта? Защо не напише няколко прощални писма, които да обезсмъртят интелигенцията, търговията, изоставените любовници? Кога точно ще се самоубие? Днес в 12:00 часа, нали?

Машината вече се е задействала и на голямата сцена в Народния театър Александър Морфов вади не само оркестър, но и погребална процесия, има пищни веселби с шатри, танци на маса, каравана със стрелбище, Камен Донев ляга в ковчег и дори в един момент замирисва на скара.

И въпреки че в тази абсурдна ситуация няма много оптимизъм, има места за смях и за размисъл. Както и много добра игра. А освен това излиза, че животът може би е почти прекрасен.

 

Текст Оля Стоянова / Фотография Фелия Барух

Гласували общо: 1 потребители