Режисьор: Стайко Мурджев; с Луиза Григорова, Анастасия Лютова, Христо Петков, Дамян Тенев, Стелиян Николов
Кой баща би убил петмесечното си бебе, депресиран от заплаха за уволнение? Коя весела компания би ликвидирала брутално човек с друга сексуална ориентация, вбесени от факта, че диша техния въздух? Коя жена би усмъртила детето си, след като баща му се отказва от него?
След шокиращата касапница с терористите, които преди броени дни нападнаха парижкото сатирично списание
Шарли Ебдо (медията, която не се страхува да пусне карикатурите срещу Мохамед) сега да се говори за насилието като за театрална метафора или адикия - ключов термин в пиесата (в превод от старогръцки: „светът загубил равновесие"), е по-скоро политически некоректно. Защото не театърът имитира реалността, а обратното.
Доказва го и новият спектакъл на Стайко Мурджев в Театър 199 - стопроцентов, чист, дестилиран самогон, който разкрива лицата на героите така, че стигат до шокиращи самопризнания за престъпления от ресора на домашния фашизъм. Същевременно, това е театър, който провокира и други въпроси: Колко още сатирични списания по света могат да бъдат нападнати от терористи с Калашников, заради критика чрез карикатури? Колко писатели ще бъдат заплашени с разстрел? Колко артисти ще бъдат унижени?
Американският режисьор, сценарист и драматург Нийл Лабют блестящо филтрира кошмара на модерния човек в силен драматургичен триптих, чиито препратки към античната драма са очевидни:
Ифигения от Орем,
Рояк Светци и
Medea Redux.
Разбиване обаче е много повече от това. Защото е гневна пиеса.
Рядко срещано явление: актьорите
Христо Петков, Анастасия Лютова, Дамян Тенев, Луиза Григорова и Стелиян Николов са като петте пръста на една и съща ръка, свита в юмрук. Тялото на спектакъла е юмручно - експресивно, мъчително, непреодолимо. Блестящ актьорски ансамбъл, обединен от идеята за природата на злото, пълзяща като демон дори в най-баналните ежедневни ситуации.
И все пак
Разбиване не е ново заглавие за софийските сцени. Дължим го на проф. Снежина Танковска, която преди доста време за първи път го постави в Народния театър. Както и на превода на Любов Костова, която е оголила до болка нервните окончания на пиесата. И, разбира се, изборът на младия режисьор Стайко Мурджев е точно в десятката. След силния му дебют с
Пухеният от Мартин Макдона и други, повече или по-малко успешни опити, това е вторият му спектакъл, способен да взриви мозъка на залата. Верижно. Реално и метафорично:
Разбиване.
Разбиване
се играе на 20-и януари от 19:30 в Театър 199
Текст Патриция Николова / Фотография Славян Костов
Режисьор: Стайко Мурджев; с Луиза Григорова, Анастасия Лютова, Христо Петков, Дамян Тенев, Стелиян Николов
Кой баща би убил петмесечното си бебе, депресиран от заплаха за уволнение? Коя весела компания би ликвидирала брутално човек с друга сексуална ориентация, вбесени от факта, че диша техния въздух? Коя жена би усмъртила детето си, след като баща му се отказва от него?
След шокиращата касапница с терористите, които преди броени дни нападнаха парижкото сатирично списание Шарли Ебдо (медията, която не се страхува да пусне карикатурите срещу Мохамед) сега да се говори за насилието като за театрална метафора или адикия - ключов термин в пиесата (в превод от старогръцки: „светът загубил равновесие"), е по-скоро политически некоректно. Защото не театърът имитира реалността, а обратното.
Доказва го и новият спектакъл на Стайко Мурджев в Театър 199 - стопроцентов, чист, дестилиран самогон, който разкрива лицата на героите така, че стигат до шокиращи самопризнания за престъпления от ресора на домашния фашизъм. Същевременно, това е театър, който провокира и други въпроси: Колко още сатирични списания по света могат да бъдат нападнати от терористи с Калашников, заради критика чрез карикатури? Колко писатели ще бъдат заплашени с разстрел? Колко артисти ще бъдат унижени?
Американският режисьор, сценарист и драматург Нийл Лабют блестящо филтрира кошмара на модерния човек в силен драматургичен триптих, чиито препратки към античната драма са очевидни: Ифигения от Орем, Рояк Светци и Medea Redux. Разбиване обаче е много повече от това. Защото е гневна пиеса.
Рядко срещано явление: актьорите Христо Петков, Анастасия Лютова, Дамян Тенев, Луиза Григорова и Стелиян Николов са като петте пръста на една и съща ръка, свита в юмрук. Тялото на спектакъла е юмручно - експресивно, мъчително, непреодолимо. Блестящ актьорски ансамбъл, обединен от идеята за природата на злото, пълзяща като демон дори в най-баналните ежедневни ситуации.
И все пак Разбиване не е ново заглавие за софийските сцени. Дължим го на проф. Снежина Танковска, която преди доста време за първи път го постави в Народния театър. Както и на превода на Любов Костова, която е оголила до болка нервните окончания на пиесата. И, разбира се, изборът на младия режисьор Стайко Мурджев е точно в десятката. След силния му дебют с Пухеният от Мартин Макдона и други, повече или по-малко успешни опити, това е вторият му спектакъл, способен да взриви мозъка на залата. Верижно. Реално и метафорично: Разбиване.
Разбиване се играе на 20-и януари от 19:30 в Театър 199
Текст Патриция Николова / Фотография Славян Костов
Гласували общо: 1 потребители