Още от Софийски истории

  • Плоският екран на плоското битие

    Разговорите с дядо ми са ми най-любими. Не защото го обичам безкрайно много; не защото е на моя акъл, както се казва, а защото винаги ми отваря очите. Отваря ми очите за всичко, което в днешно време е изгубило своя стар смисъл и облик. А ето я и поредната ни тема - отново на пръв поглед доста общо и безинтересно нещо, но пък на свой ред, каращо те да се замислиш. Заговорихме

  • 9 неща, с които ще запомним лято 2017

    Посрещането на юлското слънце в ранните часове на 1-ви юли е традиция, зародила се в България през 70-те. От тогава хиляди ентусиасти празнуват July Morning на Черноморието или от някое високо място в планината. Само че, това лято, благодарение на събитието на Solar Morning, за пръв път имахме възможността да кажем здравей на първите слънчеви лъчи на юли и

  • Панелка ли бе - да я опишеш?

    Да поживееш в панелка е от първа необходимост, ако искаш да разбереш българската култура. Да имаш отношения със съседите си в нея за съжаление пък, е неизбежно, но може да тренира психиката ти срещу желания за убийство, или да те накара да извършиш точно такова ако се предадеш на изкушението. И въпреки, че всяка панелка е специална сама по себе си, а всеки момент

  • Оставете фитнеса, правете любов

    Понеже сме шарена компания, понякога разпускаме с така важната тема дали една жена трябва да е слаба, или не. Мнозинството мъже бяха категорични, че трябва да се хванат за нещо. Слабичката ни, 40-килограмова приятелка въздъхна тъжно, а ние я успокоихме, че ще си намери някой, за когото да се хваща. Изводът: Все някой някъде за нещо иска да се хване. Прави ми

  • Шегите, които отидоха прекалено надалеч

    Хубавото на шегите е, че ги имаме тук и сега - тръгващи още с падането на комунизма и живеещи до днес, на шегите можем да се насладим само с едно отваряне на Facebook сутрин или само с натискане на копчето на радиото в колата. А аз наистина много обичам да говоря за шеги и не можах да изчакам първи април, за да успея да ви разкажа за онези от тях, които в действителност

  • Болезнената човешка еволюция

    Въпросът за промяната вълнува хората от Древна Гърция до наши дни. Хераклит е казал „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) река“. В будизма също се обяснява за една от четирите истини – безпокойството от факта, че всичко в нашия живот е непостоянно. Днес редица бизнес методи за взимане на решения се основават върху включването на модификации и новости.

  • Добрата стара софийска измислица

    Наистина не мога да се изразявам обективно за София, но има едно много любимо клише, гласящо, че една снимка казва повече от хиляда думи. И тук се появява моят любим Instagram акаунт, @dobratastarasofiyskaizmislica, който представя нашата градска измислица в най-истинската й светлина - такава, каквато можеш да видиш от пъпа на София, та чак до някоя от последните

  • 5 неща, които изнервят всеки софиянец

    1. Наподобяваш ходещ донорТрудно е да минеш по някоя оживена софийска улица без някой да те спре и да ти поиска пари. Да, разбирам, че някои хора са изключително затруднени от липсата на цигари и алкохол и имат нужда от средства, за да си ги набавят преди да изпаднат в абстиненция, но ние, пешеходците, сме нормални хора; не сме ходещи банки. 2. Принуден си да се

  • Супержената или кога стана обидно да си домакиня

    Имам един въпрос. Жените изминахме много път от кринолините, криворазбрания морал и абсурдните разбирания, но постигнахме ли това, което желаем? Във всяка съвременна млада жена расте кълбо от въпроси. Ако имам деца, ще мога ли да се реализирам в работата? Кой ще взима малкото съкровище от градина, ако остана до късно в офиса? Възможно е първо да заложим

  • Психология на провала

    На пръв поглед всичко изглежда именно така - животът си е такъв, ние сме пешките, които чат-пат му се размятат по шахматната дъска, понякога падаме, а ако се ужулим, знаем кого да обвиним - именно него. На него можем да му хвърлим всичко в краката, да се облегнем назад, понякога и да си поревем, и накрая пак да стигнем до извода, че нещата в живота се случват така,

  • Черноморието ни не е само Слънчака и наздраве

    Ако не престанем сами да дискредитираме морските ни курорти, със сигурност все по-честа гледка ще бъдат препълнените с българи плажове на Керамоти и остров Тасос. Ако работещите по морето у нас не си дадат сметка, че в много от случаите се държат с туриста като с натрапник на чужда територия, категорично ще откажат повечето нашенци, които търсят в почивката

  • Във война и в любов

    Тя била родена през 1915г. в китното балканско градче Берковица. Като най-голямото дете в семейството се грижела за по-малките си братя и сестри. Не знам колко са били, но повечето живеели по домове. Бедно семейство, едва свързвали двата края. Не стига това, ами и осиротяват. Решава да замине за София, да работи. И там го среща. Той пък бил руснак. За него лично

  • Ама моля ви се, спомнете си как се чука

    Принципно не съм много в ред. Не знам дали е защото съм си падала много на главата като малка, но има само една абсолюта в живота ми, и тя е, че винаги си мисля, че причината за всичко, което не се получава, е в мен. Като прибавим и някой друг комплекс, досега все тихичко си ближех раните и обвинявах Луната в Риби или някоя друга невинна планета, застанала не там, където

  • Най-добре лъжат тези, които говорят истината

    Спомените ме отведоха директно някъде между детската ми стая и площадката за игра. Там, където съществуваше един друг, леко плашещ свят. Свят, в който живеят и Баба Яга, и Торбалан, и още десетки такива злодеи. А пък те на всичкото отгоре се пренасяха понякога и в нашия свят, за да вземат непослушните деца. Всъщност аз никога не съм вярвала в тях. Е, може би само

  • Неща в България, които чужденците никога няма да разберат

    Както и да е. Замислих се: кои бяха онези неща, които не просто аз не мога да разбера, въпреки че тук съм роден и отраснал, а и кои бяха нещата, които един чужденец никога не би могъл да схване? Извадих си тефтера в трамвая и започнах да изреждам. А ето и до къде стигнах: Защо по дяволите ядем динята със сирене? Това е въпрос, равносилен на това да питаш кое е първо

  • Жените с татуировки, децата и хорските погледи

    Проблемът при тези неща обаче не идва в "омръзването", защото на практика няма как да ти омръзнат. Трябва да си адски непостоянен и претенциозен, за да ти омръзне татуировката, особено ако е на място, което почти не виждаш. Проблемът не е и в остаряването, защото, хайде моля ви се, представете си колко много ще ви се кефят внуците и техните приятелчета? Вие ще

  • И Исус не е могъл да пише, но се е оправил

    Сарказмът, с който боравя, винаги е бил един от ключовите фактори за изпълнението на всеки един проект, с който някога съм се заемал. Този път даже беше в излишък. Признавам си. И все пак хората имаха доста полюсни мнения за литературния ми разбор на Напрао ги убивам. Четох всичко - от това колко е оригинална идеята (въпреки че съм го правил с една от първите й песни

  • Ама днеска се е родил, бе

    Днес ние отдаваме почит на Левски, ама не трябва баш това да правим. С отдаването на почит към неговата личност най-вече лъжем себе си. Дължим си най-искрените извинения на Левски. Защото оставихме подобен пример да гние без да го последваме по какъвто и да било начин. Оставихме го както оставихме и всичко дето не крещи Златен век от дъното на пропастта си. Защото

  • Дрехите ментета са по-малък проблем от хората, които ги носят

    Запитах се дали и аз имах нещо толкова истинско, и едновременно толкова нереалистично, колкото съня на баба ми за черешовата градина. Не само се питах, но и зарових, мъчих се и не спах четири нощи заради софийските жеги, и пак не можах да се сетя. Именно защото не можах да намеря нещо едновременно истинско и нереалистично, стигнах до заключението, че проблемът