Ах, тези сутрини!

Понеделник сутрин е, отново безкрайни обяснения за това колко ни се спи, как искаме втора неделя, как ни е зле, ще сипваме уискита в кафето и всички подобни откровения, с които дружно се обсипваме с хората около нас. Така са седмиците, така са работните дни - дори да обичаш работата си или университета и училището, няма как някой път да не попаднеш в кофти ситуацийка с изненадващ край! Ето няколко от най-често срещаните такива:

ЗАЩО ДА ПИЯ ТОВА КАФЕ, КАТО МОГА ДА ГО РАЗЛЕЯ ВЪРХУ СВЕТЛАТА СИ РИЗА. В 7.30 СУТРИНТА.
Да! Любим арт момент в забързаното ежедневие на всеки. Тъкмо си мислиш как кафето е единственото хубаво в тази мразовита сутрин... и хоп! - оказва се върху дрехите, обувките, а ако имаш късмет, и върху косата ти!

КОЛКО ГОТИНО Е ДА ЧАКАШ МЕТРОТО 10 МИНУТИ, ЗАЩОТО ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВОРИХА ПРЕД ТЕБ
Закъсняваш за пореден път, тичайки по ескалатора, благодариш на Господ, че все още не си си счупил нищо. Връхлиташ в станцията без дъх и виждаш как в метрото влиза последният останал. Мислиш си - сега го хванах! Е, не стана точно така.

ЗАБРАВИХ СИ...
Една сутрин си навреме. Излизаш доволен от вкъщи, защото ще вървиш спокойно - няма да гониш метро, няма да се леят кафета. Слънцето грее, птичките пеят... О, НЕ! Къде е портмонето, къде ми е часовникът... Любимото на всички! Тичаме обратно, взимаме нещата си транзитно и ето ни в първите два сценария!

НЯМА ПРОБЛЕМ, НАСТЪПВАЙТЕ СМЕЛО
Час пик в градския транспорт едва ли е мечта за някого. Често се чудя дали ще оцелея и този път, докато вратите се отварят- затварят и напливът от хора расте. Няма как да се създаде повече пространство, разбирам. Разбирам и че всички трябва да стигнат до някъде. Само не разбирам кому е нужно вместо просто да запази равновесие по някакъв начин, с танцови движения да си проправя място, което така и така не съществува...

ЗАДРЪСТВАНЕ
Приятният момент, в който сме решили, че днес ще пътуваме с кола. Няма да висим по спирки, няма да чакаме 10 минути, за да се бутаме в препълнено вагонче. Най-сетне се озоваваме на топло в колата, возим се спокойно и изведнъж се налага да спрем. Пред нас се вие колона, чийто край не се вижда, а ние с тъга установяваме, че не сме единствените, решили днес да пропуснат градския.

В която и от тези ситуации да попаднете, приемете я с усмивка - не е приятно, определено, но усмихнем ли се веднъж на случката, знаейки, че след два часа ще ѝ се смеем от сърце, тя ще изгуби негативния си облик. Всяко зло е за добро и нека приемем, че късметът ни ще е в друго, като така нелепо си изпуснахме метрото!

 

Виж че и социалният статус е неопределящ.

Понеделник сутрин е, отново безкрайни обяснения за това колко ни се спи, как искаме втора неделя, как ни е зле, ще сипваме уискита в кафето и всички подобни откровения, с които дружно се обсипваме с хората около нас. Така са седмиците, така са работните дни - дори да обичаш работата си или университета и училището, няма как някой път да не попаднеш в кофти ситуацийка с изненадващ край! Ето няколко от най-често срещаните такива:

ЗАЩО ДА ПИЯ ТОВА КАФЕ, КАТО МОГА ДА ГО РАЗЛЕЯ ВЪРХУ СВЕТЛАТА СИ РИЗА. В 7.30 СУТРИНТА.
Да! Любим арт момент в забързаното ежедневие на всеки. Тъкмо си мислиш как кафето е единственото хубаво в тази мразовита сутрин... и хоп! - оказва се върху дрехите, обувките, а ако имаш късмет, и върху косата ти!

КОЛКО ГОТИНО Е ДА ЧАКАШ МЕТРОТО 10 МИНУТИ, ЗАЩОТО ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВОРИХА ПРЕД ТЕБ
Закъсняваш за пореден път, тичайки по ескалатора, благодариш на Господ, че все още не си си счупил нищо. Връхлиташ в станцията без дъх и виждаш как в метрото влиза последният останал. Мислиш си - сега го хванах! Е, не стана точно така.

ЗАБРАВИХ СИ...
Една сутрин си навреме. Излизаш доволен от вкъщи, защото ще вървиш спокойно - няма да гониш метро, няма да се леят кафета. Слънцето грее, птичките пеят... О, НЕ! Къде е портмонето, къде ми е часовникът... Любимото на всички! Тичаме обратно, взимаме нещата си транзитно и ето ни в първите два сценария!

НЯМА ПРОБЛЕМ, НАСТЪПВАЙТЕ СМЕЛО
Час пик в градския транспорт едва ли е мечта за някого. Често се чудя дали ще оцелея и този път, докато вратите се отварят- затварят и напливът от хора расте. Няма как да се създаде повече пространство, разбирам. Разбирам и че всички трябва да стигнат до някъде. Само не разбирам кому е нужно вместо просто да запази равновесие по някакъв начин, с танцови движения да си проправя място, което така и така не съществува...

ЗАДРЪСТВАНЕ
Приятният момент, в който сме решили, че днес ще пътуваме с кола. Няма да висим по спирки, няма да чакаме 10 минути, за да се бутаме в препълнено вагонче. Най-сетне се озоваваме на топло в колата, возим се спокойно и изведнъж се налага да спрем. Пред нас се вие колона, чийто край не се вижда, а ние с тъга установяваме, че не сме единствените, решили днес да пропуснат градския.

В която и от тези ситуации да попаднете, приемете я с усмивка - не е приятно, определено, но усмихнем ли се веднъж на случката, знаейки, че след два часа ще ѝ се смеем от сърце, тя ще изгуби негативния си облик. Всяко зло е за добро и нека приемем, че късметът ни ще е в друго, като така нелепо си изпуснахме метрото!

 

Виж че и социалният статус е неопределящ.

Гласували общо: 1 потребители