Червената шапчица - IT edition

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му.

Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която живеела съвсем сама, вдън мрежите тилилейски. Бабата била много стара и бъгната версия, вече почти офлайн, на която захранването й бавно и безвъзвратно гаснело. Затова майката напълнила флашката на "Червената шапчица" с програми от първа необходимост за бабата и я изпратила до оптичния кабел, водещ към гъстата мрежа. Заръчала й да не се отклонява от кабела и да се пази от злите вируси, дебнещи зад всеки рутер в мрежата.

Стартирала "Червената шапчица", но след един клик разстояние, в мрежата я пресрещнал вирус, наречен "Вълкът". "Вълкът" бил най- злонамерената и коварна програма в мрежата, той сканирал много бързо намеренията на "Червената шапчица" и проследил IP адреса на бабата. Така, докато "Червената шапчица" още се лутала из локалните мрежи, "Вълкът" атакувал операционната система на бабата и изтрил завинаги акаунта й, след което за да не бъде разпознат от антивирусната програма на момиченцето, се замаскирал. За целта "Вълкът" променил графичния дизайн на външния си вид, като копи - пейстнал и инсъртнал във фейса си черти от образа на бабата: нейните уши, очи, ръце и уста. Когато "Червената шапчица" най- накрая стигнала до родния сървър на баба си и кликнала на вратата й, тя с изненада установила, че порталът е достъпен и без въвеждане на парола.

Влязла вътре, но като видяла баба си, се активирала антивирусната й програма със системно съобщение за открити при сканирането елементи, които са потенциално опасни: уши, очи, ръце и зъби. Затова "Червената шапчица" започнала да задава антивирусни тест въпроси:

- "Бабо, защо са ти толкова големи ушите?"
- "Защото съм си сложила големи PC слушалки, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи очите?"
- "За да те виждам с по-висока резолюция, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?"
- "Защото по цял ден чатя, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?"
- "За да ти отрежа с тях захранващия кабел!",
отговорил "Вълкът" и след миг конвертирал "Червената шапчица" в МР 3 файл, който изпратил в кошчето на стомаха си. Доволен, с пълно до горе кошче с изтрити файлове, той легнал до една река в режим "заспиване". Тогава покрай него минал системния администратор, който отдавна търсел из мрежата "Вълкът" и все не можел да го улови. Сега трябвало само да натисне клавиш Del, за да изтрие вируса, но решил преди това да възстанови всички файлове от неговото кошче. Така системният администратор спасил "Червената шапчица" и нейната баба, а "Вълкът" поставил като елемент под карантина на антивирусната си програма.



Aвтор: Петър Донкин

А тук можеш да прочетеш в какви дъждовни приключения можеш да се впуснеш в София

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му.

Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която живеела съвсем сама, вдън мрежите тилилейски. Бабата била много стара и бъгната версия, вече почти офлайн, на която захранването й бавно и безвъзвратно гаснело. Затова майката напълнила флашката на "Червената шапчица" с програми от първа необходимост за бабата и я изпратила до оптичния кабел, водещ към гъстата мрежа. Заръчала й да не се отклонява от кабела и да се пази от злите вируси, дебнещи зад всеки рутер в мрежата.

Стартирала "Червената шапчица", но след един клик разстояние, в мрежата я пресрещнал вирус, наречен "Вълкът". "Вълкът" бил най- злонамерената и коварна програма в мрежата, той сканирал много бързо намеренията на "Червената шапчица" и проследил IP адреса на бабата. Така, докато "Червената шапчица" още се лутала из локалните мрежи, "Вълкът" атакувал операционната система на бабата и изтрил завинаги акаунта й, след което за да не бъде разпознат от антивирусната програма на момиченцето, се замаскирал. За целта "Вълкът" променил графичния дизайн на външния си вид, като копи - пейстнал и инсъртнал във фейса си черти от образа на бабата: нейните уши, очи, ръце и уста. Когато "Червената шапчица" най- накрая стигнала до родния сървър на баба си и кликнала на вратата й, тя с изненада установила, че порталът е достъпен и без въвеждане на парола.

Влязла вътре, но като видяла баба си, се активирала антивирусната й програма със системно съобщение за открити при сканирането елементи, които са потенциално опасни: уши, очи, ръце и зъби. Затова "Червената шапчица" започнала да задава антивирусни тест въпроси:

- "Бабо, защо са ти толкова големи ушите?"
- "Защото съм си сложила големи PC слушалки, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи очите?"
- "За да те виждам с по-висока резолюция, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?"
- "Защото по цял ден чатя, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?"
- "За да ти отрежа с тях захранващия кабел!",
отговорил "Вълкът" и след миг конвертирал "Червената шапчица" в МР 3 файл, който изпратил в кошчето на стомаха си. Доволен, с пълно до горе кошче с изтрити файлове, той легнал до една река в режим "заспиване". Тогава покрай него минал системния администратор, който отдавна търсел из мрежата "Вълкът" и все не можел да го улови. Сега трябвало само да натисне клавиш Del, за да изтрие вируса, но решил преди това да възстанови всички файлове от неговото кошче. Така системният администратор спасил "Червената шапчица" и нейната баба, а "Вълкът" поставил като елемент под карантина на антивирусната си програма.



Aвтор: Петър Донкин

А тук можеш да прочетеш в какви дъждовни приключения можеш да се впуснеш в София

Гласували общо: 1 потребители