Още от Софийски истории
-
ЗаеБал с маски
„За разлика от дискотеките и баровете, баловете се отличават с тържествена обстановка, строг етикет и класически танци, като валс и танго." Това се случва в една от елитните, столични гимназии. Моя приятелка, силно разочарована от повсеместната простотия, обхванала връстниците й, дни преди абитуриентския бал написа с маркер в един
-
Поздрави от Палермо
//intro [BGY/PMO]Шок от собствената глупост и време между полетите точно колкото да не можеш да мръднеш от грозното летище в иначе по данни от интернетя симпатичното Бергамо. Съзерцаваш недостижимите към момента опушени скочове, наредени в кафетерията, за да терзаят разорените хора. Утешаваш се с Tulipano Mirtilli - мъфин с боровинки и... Un caffèUn
-
Къде изчезна българският пънк?
В това лично мнение има теория на конспирацията, недоволство, хейтърство и омраза. И дълги витиевати изречения, оплетени по смисъл и изпразнени от съдържание. Моля, хората с нежни, артистични души да спрат дотук с четенето и да си намерят друго занимание. Какво се случи с онази музика, онази дива, необуздана, гневна и неудържима сила, наречена пънк - едно
-
Безумна глобална каша
Задачите ми за работния четвъртък са от съвсем друго естество – пренебрегвам ги. Някои неща трябва да се пренебрегват в името на други - по-висши, реални, глобални. Не гледам телевизия (почти). Новини още по-малко. Днес обаче очите ми трябва да бъдат отворени и да гледат отвъд носа. Отвъд своето. Отвъд комфортното. Прехвърлям сайтове в Интернет
-
-
Коледата на един хейтър
Яхнала съм метлата. И метафорично, и буквално. Добре, де, яхнала съм прахосмукачката и целия арсенал от домашни оръдия за поддържане на хигиената. От радиото се леят песни, в които щастливи детско-женски гласове припяват за камбанки, звънчета, звездички и други умалителни форми из коледната лексика. По телевизията дават Сам вкъщи не-знам-кой-номер.
-
Каква носталгия бе, хора?
Десети ноември от доста време ме хвърля в размисъл. То всъщност натам ме води не самата дата, а последствията от нея, резонансът от събитията и отражението върху живота ни. Накратко - на 10 ноември 1989 се прекрати (макар и чисто формално) едно 45-годишно престъпление срещу една държава и народа й. А 25 години по-късно същият този народ изпада в умиление
-
Независим(ост)
Празник е. Официален. Усеща ли се?! Не знам. Идват избори. Идват зависимите. И независимите, които са десет пъти по-зависими от обявилите се за такива. И преди тях, и след тях ще се говори за зависимости. И за независимости. Суверенитет, отсъствие на причинно-следствена връзка между две явления, отсъствие на влияние, на зависимост, самостоятелност,
-
Пий една кофа студена вода
Ъпсурт го изпяха - животът ни е поп-фолк. Никой не се обиди особено, защото фолкърите си фолкваха така или иначе, а за другите това е просто поредната горчива констатация, която не прави живота по-добър. В разпадащите се митове и легенди обаче се твърди, че на Запад няма такива неща. И това е така - там поп-фолкът просто не е поп-фолк, а ентъртейнмънт. Забавление
-
Да си пикаш на столицата
Много неща в София не са в час. Транспорт, инфраструктура, услуги, архитектура, въздухът дори. Но има един показател, по който градът ни е истински кенеф. Буквално. И това е тоталната липса на адекватни градски нужници. Представи си следната история. Всъщност, няма какво да си представяш, вероятно си я преживявал стократно досега. Навън е топло. Ти се
-
Хъшовете в Кьолн
Преди време ми се случи нещо много противоречиво. От една страна емоционално и хубаво, от друга странно. Необяснимо и..., и аз не знам как да го определя. Бях на гости на българска общност в Германия. Или по-скоро опитите на двама братя и съпругата на единия да създадат такава. Защото българинът е единак. В родината си и извън нея. Той успява да се внедри бързо
-
Dress code: България
„Официалният е тъмен, едноцветен, може с леки цветни, сребърни или златни ленти. Носи се с леко разкопчан цип - така, че да се виждат около четири пръста от потника отдолу. Самият потник или тениската трябва да са едноцветни, с малко по-дълбоко деколте, за да може окосмението на гърдите да наднича деликатно над него. Долнището трябва
-
Проблемът с Кончита, Азис и други истории
От няколко дни цялата страна реве, че има проблем в това един мъж в рокля да спечели някакъв никому неинтересен конкурс. То не са форуми и подфоруми, контрафоруми и ре-форуми. И една всенародна ярост и гнус се лее. Ама за чий!? Че един мъж в рокля е излязъл на сцената и е запял. И то добре. Защото Кончита Вурст не е жена с брада. А е мъж с рокля, не го забравяйте. Има огромна
-
Оптимистична теория за Карадере
Ходили ли сте в Бяла, Варненско? Преди време един приятел си купи място и построи къща там. С изглед към морето. Скоро след това изгледът изчезна, заменен от 2-3 реда хотели. Огромни, грозни и празни. Особено един от тях, надвиснал зловещо над тясната плажна ивица, която ще се окаже крайно недостатъчна да побере хората, ако един ден бетонното чудовище запълни
-
Днес сме 3 март 1994
Преди няколко години 3 март ме завари в Солун - използвах почивния ден, за да занеса лаптопа на ремонт, тъй като моделът ми не се поддържаше гаранционно от сервиза в София. Разхождайки се по брега на Бялото море, видях група млади хора, насядали на земята с бирички. По мартеничките познах, че са българи. На минаване им подвикнах „Честит празник!". Миг
-
Лайната ни
Отвори сателитната карта на София в Google Maps, Here или каквото там ползваш. От площад „Св. Неделя" тръгни на север по „Мария Луиза", после прелети над Централна гара, над Централните гробища, а оттам нагоре по булевард „Мара Бунева", който скоро се превръща в булевард „Лазар Михайлов". Продължи да следваш
-
Без плюш и шоколад за любовта
Свети Валентин и пришитият за ореола му празник на влюбените подхранват присъщата ми остра ирония. Не защото не признавам любовта или тя липсва в живота ми (тук суеверно почуквам на дърво), а защото целият й толкова личен, деликатен и уникален за всеки смисъл се превръща в опаковка, която продава празнотии. Няма четиринайсти февруари,
-
Дошло е време
Когато за пръв път посетих Странджанското крайбрежие, футболният ни отбор-мечта жънеше небивали успехи на Световното в Щатите. Бях за последен път на училищен лагер - точно над тогавашния къмпинг Нестинарка. Една вечер се разхождахме около старата църква в квартал Василикò, която е сред малкото постройки, оцелели от пожар, изпепелил
-
Вие сериозно ли?
Сега ще кажем нещо неприятно: конкурсите не са решението. Те няма да направят архитектурата в България по-добра; няма да направят и градовете ни по-удобни за живеене. Няма да дадат шанс на талантливите пред посредствените. Не и такива конкурси. Не и организирани по този начин. Не и с такива резултати. И това го казваме ние, които от
-
Мъглива приказка
Имало не едно време, а сега. Почна нова година и в олигархичното царство-господарство е непрогледно. Препоръчва се излизане с джобен и кухненски нож. С мачете. Мъглата е плътна и става за рязане. Агресивна е. Не прощава. Погълна Невски, НДК и Съветската армия. Освен пара, прах и смог, има и друга мъгла. И видима, и сенчеста. Безпощадно