Приказка за златотърсачката от мъжки пол

През последния век доста от професиите престанаха да бъдат свързвани само с единия или с другия пол и всякакви стереотипи свързани с тях са в миналото.

Равенство има и в златотърсачеството. И макар че мнозина мислят, че да си златотърсачка се отдава повече на дамите, то истината е, че и представителите на силния пол се справят добре с това „поприще”.

Характерно за златотърсача е, че той е готов да загърби всичко в името на парите и охолния живот. Някъде, много отдавна, когато е бил дете му е било втълпявано, че само богатите са щастливи и че бедността е срам и порок. И тъй като от малък си е бил доста надменен и егоцентричен, нашият герой не е могъл да си представи как ще живее, ако не се добере до възможно най-много материални блага. С течение на времето обаче, живота не му е давал всичко, което поиска и бавно се е отдалечил от престижната професия, доброто образование и големите успехи. Превърнал се е обикновен човек, който живее един съвсем обикновен живот.

Но понеже той продължавал да е убеден, че е повече от всички други и заслужава най-доброто, в един прекрасен ден решил да стане златотърсач. Започнал да планира как да омайва заможни момичета и се оказало, че доста му върви в това начинание. Най-често можело да бъде забелязан на големи купони или в скъпи клубове. Той не винаги можел да си позволи да изглежда като богаташ, но за да впечатли своите жертви, използвал и хитрост и… комплименти. А всяка жена, дори  и най-студената и апатична, рядко остава безразлична към точно подбраните слова. И добре познатата фраза „Блага дума-железни врати отваря” била набързо заместена от „Блага дума-наивни жени разорява”.

Случвало се, колкото и невероятно да звучи, златотърсачът да започне да изпитва чувства към някое момиче, но тъй като за негово съжаление, то не притежавало солидна банкова сметка, добро наследство и някой богат роднина, той трябвало да продължи пътя си сам търсейки някоя по-достойна. И накрая винаги намирал своята перфектна половинка (плячка) или с други думи - най-богатата от всички. Заради неразумния си начин на живот, той вече бил натрупал доста дългове, искали да го гонят от работа и хазяина не го понасял и го плашил с изхвърляне на улицата. Но спасението било налице.

Подобни екземпляри като видния златотърсач винаги успявали да трогнат и развълнуват богатите кифли, които разполагали с толкова свободно време, че нямали нищо против да „спасят” някого само и само, за да покажат на себе си колко са състрадателни. В някои случаи кифлата хлътвала и капана веднага шраквал.

Започвало се с невинни телефонни разговори, срещи навън и неусетно младежът се самопоканвал в луксозния апартамент на избраницата си, за да проучи нещата.

Убеждавайки се, че е ударил джакпота, той се настанявал трайно в живота на „изгората си”, която пък нямала нищо против да му дава постоянно пари за щяло и нещяло, да му плаща дълговете, да му подарява скъпи подаръци и да го води по почивки. И дори да знаела, че може би цялата тази работа е фарс, материалните неща винаги компенсирали всичко. А златотърсачът вече имал достатъчно богатства, за да живее щастливо до края на дните си…

Жалко само, че никога нямало да може с тях да си върне човешкото достойнство.


A тук можеш да видиш кои са 4-те признака, че излизаш с мамино синче

През последния век доста от професиите престанаха да бъдат свързвани само с единия или с другия пол и всякакви стереотипи свързани с тях са в миналото.

Равенство има и в златотърсачеството. И макар че мнозина мислят, че да си златотърсачка се отдава повече на дамите, то истината е, че и представителите на силния пол се справят добре с това „поприще”.

Характерно за златотърсача е, че той е готов да загърби всичко в името на парите и охолния живот. Някъде, много отдавна, когато е бил дете му е било втълпявано, че само богатите са щастливи и че бедността е срам и порок. И тъй като от малък си е бил доста надменен и егоцентричен, нашият герой не е могъл да си представи как ще живее, ако не се добере до възможно най-много материални блага. С течение на времето обаче, живота не му е давал всичко, което поиска и бавно се е отдалечил от престижната професия, доброто образование и големите успехи. Превърнал се е обикновен човек, който живее един съвсем обикновен живот.

Но понеже той продължавал да е убеден, че е повече от всички други и заслужава най-доброто, в един прекрасен ден решил да стане златотърсач. Започнал да планира как да омайва заможни момичета и се оказало, че доста му върви в това начинание. Най-често можело да бъде забелязан на големи купони или в скъпи клубове. Той не винаги можел да си позволи да изглежда като богаташ, но за да впечатли своите жертви, използвал и хитрост и… комплименти. А всяка жена, дори  и най-студената и апатична, рядко остава безразлична към точно подбраните слова. И добре познатата фраза „Блага дума-железни врати отваря” била набързо заместена от „Блага дума-наивни жени разорява”.

Случвало се, колкото и невероятно да звучи, златотърсачът да започне да изпитва чувства към някое момиче, но тъй като за негово съжаление, то не притежавало солидна банкова сметка, добро наследство и някой богат роднина, той трябвало да продължи пътя си сам търсейки някоя по-достойна. И накрая винаги намирал своята перфектна половинка (плячка) или с други думи - най-богатата от всички. Заради неразумния си начин на живот, той вече бил натрупал доста дългове, искали да го гонят от работа и хазяина не го понасял и го плашил с изхвърляне на улицата. Но спасението било налице.

Подобни екземпляри като видния златотърсач винаги успявали да трогнат и развълнуват богатите кифли, които разполагали с толкова свободно време, че нямали нищо против да „спасят” някого само и само, за да покажат на себе си колко са състрадателни. В някои случаи кифлата хлътвала и капана веднага шраквал.

Започвало се с невинни телефонни разговори, срещи навън и неусетно младежът се самопоканвал в луксозния апартамент на избраницата си, за да проучи нещата.

Убеждавайки се, че е ударил джакпота, той се настанявал трайно в живота на „изгората си”, която пък нямала нищо против да му дава постоянно пари за щяло и нещяло, да му плаща дълговете, да му подарява скъпи подаръци и да го води по почивки. И дори да знаела, че може би цялата тази работа е фарс, материалните неща винаги компенсирали всичко. А златотърсачът вече имал достатъчно богатства, за да живее щастливо до края на дните си…

Жалко само, че никога нямало да може с тях да си върне човешкото достойнство.


A тук можеш да видиш кои са 4-те признака, че излизаш с мамино синче

Гласували общо: 1 потребители