София наистина диша

За 33 години живот в София не си спомням друго лято, в което Орлов мост да е миришел на липа. Тази промяна в атмосферата на най-обгазеното място в нашия град бе пряко следствие от всекидневните #ДАНСwithme протести, затварящи за няколко часа кръстовището.

Милиарди знаци се изписаха в опит да бъде анализирано, възвеличано или неглижирано от всички възможни ъгли протестното движение, което с различна сила вече близо 70 дни тресе България.

Екологичните му измерения за живота в столицата обаче не са обект на интерес от страна на анализаторите, доколкото не са търсен ефект, а косвено следствие.

Но нещата стоят така само на първопланов прочит, тъй като протестът, в който гражданите се опитват да си върнат държавата от политическо-икономическо-криминалните мутри, е проява на дългоочакваната у нас екология на духа. Доброволна акция за почистване, на която статуквото отговаря с пускането на нови тонове мръсотия, изливани от неговите медии като от отходна тръба на незаконен хотел в морето.

Връзката между екологията на духа и екологията на околната среда е очевидна не само от това, че се изисква силна доза личен морал, за да излезеш да протестираш за неща извън всекидневното житие-битие.

Едва ли някой ще отрече приемствеността между настоящите протести и екологичните от средата на миналото десетилетие, когато „зеленият" гражданин бе „този луд... който се осмели да протестира" (по Вазов) след близо декада на затишие в България.

Кампаниите в защита на Иракли, Рила и Натура 2000 и първите блокирания на кръстовища, когато парк Странджа висеше на косъм, поставиха основата на нежната революция от Орлов мост през лятото на 2012-а, която пък подготви почвата за #ДАНСwithme това лято.

Но докато зелените акции по правило са насочени към природните красоти извън големия град, това лято, борейки се да си върнем държавата, на практика си връщаме София. И не са твърде много тези, които да недоволстват от липсата на автомобилен трафик в идеалния център.

Вярно е, че сме в отпускарски сезон, но по всичко личи, че заради упоритостта на управляващите ще продължим да танцуваме и през септември, когато хората и колите в града ще са много повече.

А когато най-после дойде дългоочакваната #ОСТАВКА, ще е време и сериозно да се замислим как да накараме София да диша не само в няколко уикенда по „Шишман", ами и в по-голям териториален и времеви обхват.

Ясно е, че е само красива утопия да се затвори постоянно кръстовището на Орлов мост за автомобили. Но всеки софиянец знае, че в онези красиви години преди комунизма елегантни дами и галантни кавалери са се разхождали под ръка по „Царя“, а дори и след това, по време на режима, по него имаха право да минават само държавните коли с бели номера.

Така че поне жълтите павета спокойно биха могли да се превърнат отново в пешеходна зона, като първа стъпка към отвоюването на центъра и бонус към кандидатурата за Европейска столица на културата за 2019-а.

Фотография Васил Танев

За 33 години живот в София не си спомням друго лято, в което Орлов мост да е миришел на липа. Тази промяна в атмосферата на най-обгазеното място в нашия град бе пряко следствие от всекидневните #ДАНСwithme протести, затварящи за няколко часа кръстовището.

Милиарди знаци се изписаха в опит да бъде анализирано, възвеличано или неглижирано от всички възможни ъгли протестното движение, което с различна сила вече близо 70 дни тресе България.

Екологичните му измерения за живота в столицата обаче не са обект на интерес от страна на анализаторите, доколкото не са търсен ефект, а косвено следствие.

Но нещата стоят така само на първопланов прочит, тъй като протестът, в който гражданите се опитват да си върнат държавата от политическо-икономическо-криминалните мутри, е проява на дългоочакваната у нас екология на духа. Доброволна акция за почистване, на която статуквото отговаря с пускането на нови тонове мръсотия, изливани от неговите медии като от отходна тръба на незаконен хотел в морето.

Връзката между екологията на духа и екологията на околната среда е очевидна не само от това, че се изисква силна доза личен морал, за да излезеш да протестираш за неща извън всекидневното житие-битие.

Едва ли някой ще отрече приемствеността между настоящите протести и екологичните от средата на миналото десетилетие, когато „зеленият" гражданин бе „този луд... който се осмели да протестира" (по Вазов) след близо декада на затишие в България.

Кампаниите в защита на Иракли, Рила и Натура 2000 и първите блокирания на кръстовища, когато парк Странджа висеше на косъм, поставиха основата на нежната революция от Орлов мост през лятото на 2012-а, която пък подготви почвата за #ДАНСwithme това лято.

Но докато зелените акции по правило са насочени към природните красоти извън големия град, това лято, борейки се да си върнем държавата, на практика си връщаме София. И не са твърде много тези, които да недоволстват от липсата на автомобилен трафик в идеалния център.

Вярно е, че сме в отпускарски сезон, но по всичко личи, че заради упоритостта на управляващите ще продължим да танцуваме и през септември, когато хората и колите в града ще са много повече.

А когато най-после дойде дългоочакваната #ОСТАВКА, ще е време и сериозно да се замислим как да накараме София да диша не само в няколко уикенда по „Шишман", ами и в по-голям териториален и времеви обхват.

Ясно е, че е само красива утопия да се затвори постоянно кръстовището на Орлов мост за автомобили. Но всеки софиянец знае, че в онези красиви години преди комунизма елегантни дами и галантни кавалери са се разхождали под ръка по „Царя“, а дори и след това, по време на режима, по него имаха право да минават само държавните коли с бели номера.

Така че поне жълтите павета спокойно биха могли да се превърнат отново в пешеходна зона, като първа стъпка към отвоюването на центъра и бонус към кандидатурата за Европейска столица на културата за 2019-а.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители