Свеж, искрен и с доста приятно чувство за хумор, Павката е от ценната порода популярни личности, еднакво встрани както от приемливото „пиарско“ поведение и говорене, така и от елементарното търсене на внимание. Този път темата на разговора ни е София:
Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?
Имах късмета да живея близо 6 години в сграда на ъгъла на „Сан Стефано“ и „Оборище“. The Cream of the Crop, както казват братята американци. В апартамента имаше звънци за прислугата, а когато идваха да отчитат парното, служителите на Топлофикация се губеха. Имахме си и стар асансьор Schindler с дървена решетка на близо 150 години, който си работеше перфектно. Какви неща са се случвали в тоя асансьор – бедна ви е фантазията! В тая връзка, едно старо гадже и нейна приятелка ми направиха серенада с цигулка и чело под прозореца преди години. Голям кеф! Та, много обичам тези две улици и изобщо карето около Докторската градинка. Там се проведе и първото историческо издание на A to Jazz Festival – хубави и безхаберни години, нямахме много пари, ама нямаше войни, Еврозона и спекулации с цени. Това е една от най-красивите и исторически наситени части на София, където дори кратка разходка винаги може да ти оправи настроението. Абе, както обичаме да се шегуваме – все едно не си в България. Наред с това градинката и ансамбълът от сгради около Народния театър също са ми много любими – това си е съвсем вярно клише. Обичам и парка зад Царския дворец и улица „Московска“, и призовавам всички софиянци и гости на столицата да не си изхвърлят боклуците и да не уринират там! Не е да не съм заварвал куп боклуци около пейките на двете хълмчета в парка! А като стигна края на „Московска“, ми е любимо да се спускам по стълбичките до „Дондуков“, покрай служебния ход на Младежкия театър. Уличките около Националната опера също са прекрасни и разкриват много приятна архитектура от началото на ХХ век.
На кой човек, ако зависи от теб, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?
На ген. Божигол Иконата! Всъщност от Столична община наистина решили да кръстят улица на Божинката и му се обадили да му съобщят радостната новина, а той казал: „Супер, много яко и как ще се казва?“. Ако оставим шегата настрана, покойният Михаил Белчев безспорно заслужава един паметник на „Булевардът с лиричния ритъм, който не сменя за Шан-з-Елизе“, както и улица на негово име, ако вече няма такава, де. Този човек беше един от символите на София през последния половин век. Стефан Данаилов също заслужава паметник или поне бюст някъде около Народния, светла му памет. Няма и хубав паметник на Иван Вазов или поне аз не знам да има.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
Тя е толкова разнолика - от „Оборище“ и „Сан Стефано“, през „Сливница“ и „Будапеща“ до Банишора, Орландовци, Люлин и Надежда, та чак до Манастирски ливади, Бояна и Драгалевци, че едва ли само един саундтрак би ни свършил работа. Или трябва да е от някакъв много откачен филм – като „Криминале“, например. Иначе по-мизерните части на столицата перфектно биха се вписали в The Streets of Philadelphia на Bruce Springsteen.
Сграда в града, която би искал да притежаваш?
Не мога да се огранича само с една, трябва да се разгърна! Телефонната палата ми е много секси – на пъпа на София, до Народния театър, а има и доста пространство за партита и събития. Друга любима ми е Музеят за чуждестранно изкуство. Много любимо ми е и бившето китайско посолство до Ялта. Една сграда, която тънеше в разруха и смърдеше на пикня, а в момента определено е една от най-красивите в цяла София. Има и две-три къщи около Оборище, които съм си набелязал! Майтапя се разбира се – това са прекрасни сгради с национално значение, така че не ми трябват, нека служат в полза роду! Гроздето е кисело, то е ясно!
Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?
Аз съм отскоро в квартала, но съседът ми Ицо Щангата е много колоритен. Човекът е живял дълги години в Аржентина и е вещ по всяка тема. Освен това има убийствено черно чувство за хумор!
Любим софийски израз или жаргон?
Чак пък любим... По едно време бяхме лапнали обръщението „копеле“ и го ползвахме по-често отколкото гърците ползват „малака“.
Какво би променил в града?
Разбира се, голяма болка ми е презастрояването и липсата на добра инфраструктура в по-новите квартали (не, че в старите няма същите проблеми, де) – разходете се в Манастирски ливади или Кръстова вада, след като е паднал лек пролетен дъждец. Ще се увъртите в кал до ушите! Но това е най-малкият проблем, продължава да се строи безогледно и без общ архитектурен план (или поне доскоро беше така), само защото някой бутнал някой лев/евро, където трябва. Като погледнеш към Витоша, крановете са повече от листата на дърветата. Разбира се, отгоре на всичко няма и уредена инфраструктура, а някъде и канализация. Другата голяма болка са ми знакови сгради от миналото, които тънат в разруха... Удобен момент да попитам пак – какво се случва с прословутата Къща с ягодите? Май някой я беше купил? И за финал – два от символите на София – бившият Царски дворец и Военният клуб имат спешна нужда от освежаване и ремонт на фасадите. Да не забравя и вътрешните части на сградата на Софийския университет, които са като кенеф или поне бяха допреди 1-2 години!
А какво – в никакъв случай?
Не бих съборил Мавзолея – бих му сложил вход от 20-30 евро и направил тур - от мумията на онзи изрод Георги Димитров през катакомбите и изобщо софийските потайности. Хората в много европейски столици правят добър бизнес от подобни места, а ние ги занемаряваме и превръщаме в домове за клошари, плъхове и т.н. не мисля, че и паметникът на Съветската армия трябваше да бъде демонтиран. Сега се качваш на „Окото“ на София и гледаш изкорубен постамент и осрано монументно пространство със заграждения – много красиво, няма що.
Коя е любимата ти улична храна в София?
Често се изкушавам да си припомня вкуса на суджуто и картофките в спасението от махмурлука по първи петли в студентските ми години – първият Мимас на булевард „Левски“. Наскоро открих и едни от най-добрите бургери в София – тези на кръговото в Павлово, а и пичът, който ги приготвя, е много сладкодумен. Бих препоръчал и хот-дозерите в пресечката на „Шишман“ и „Графа“, както и дюнерите и суджуто в „Зенобия“.
В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най себе си?
По Коледа и Великденските празници, когато всички селяни се прибЕрат дОма! Майтап, бе, Уили! Аз самият съм от тези селяни, но просто не се сдържах! По-важното е, че няма нищо лошо да си селянин, но е трагично да си селяк! Иначе София е най-красива в онези леко прохладни, късно-пролетни вечери, когато можеш да се скиташ по улиците на стария Лозенец или както му викам аз Луксозенец и все едно не си в София. Клише, не клише, тук прибавям отново и неподражаемата „Оборище“ и изобщо карето, заключено между нея бул. „Васил Левски“, ул. „Шипка“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ – пролетните вечери там са неустоими, особено ако има с кого да ги споделиш.
Свеж, искрен и с доста приятно чувство за хумор, Павката е от ценната порода популярни личности, еднакво встрани както от приемливото „пиарско“ поведение и говорене, така и от елементарното търсене на внимание. Този път темата на разговора ни е София:
Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?
Имах късмета да живея близо 6 години в сграда на ъгъла на „Сан Стефано“ и „Оборище“. The Cream of the Crop, както казват братята американци. В апартамента имаше звънци за прислугата, а когато идваха да отчитат парното, служителите на Топлофикация се губеха. Имахме си и стар асансьор Schindler с дървена решетка на близо 150 години, който си работеше перфектно. Какви неща са се случвали в тоя асансьор – бедна ви е фантазията! В тая връзка, едно старо гадже и нейна приятелка ми направиха серенада с цигулка и чело под прозореца преди години. Голям кеф! Та, много обичам тези две улици и изобщо карето около Докторската градинка. Там се проведе и първото историческо издание на A to Jazz Festival – хубави и безхаберни години, нямахме много пари, ама нямаше войни, Еврозона и спекулации с цени. Това е една от най-красивите и исторически наситени части на София, където дори кратка разходка винаги може да ти оправи настроението. Абе, както обичаме да се шегуваме – все едно не си в България. Наред с това градинката и ансамбълът от сгради около Народния театър също са ми много любими – това си е съвсем вярно клише. Обичам и парка зад Царския дворец и улица „Московска“, и призовавам всички софиянци и гости на столицата да не си изхвърлят боклуците и да не уринират там! Не е да не съм заварвал куп боклуци около пейките на двете хълмчета в парка! А като стигна края на „Московска“, ми е любимо да се спускам по стълбичките до „Дондуков“, покрай служебния ход на Младежкия театър. Уличките около Националната опера също са прекрасни и разкриват много приятна архитектура от началото на ХХ век.
На кой човек, ако зависи от теб, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?
На ген. Божигол Иконата! Всъщност от Столична община наистина решили да кръстят улица на Божинката и му се обадили да му съобщят радостната новина, а той казал: „Супер, много яко и как ще се казва?“. Ако оставим шегата настрана, покойният Михаил Белчев безспорно заслужава един паметник на „Булевардът с лиричния ритъм, който не сменя за Шан-з-Елизе“, както и улица на негово име, ако вече няма такава, де. Този човек беше един от символите на София през последния половин век. Стефан Данаилов също заслужава паметник или поне бюст някъде около Народния, светла му памет. Няма и хубав паметник на Иван Вазов или поне аз не знам да има.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
Тя е толкова разнолика - от „Оборище“ и „Сан Стефано“, през „Сливница“ и „Будапеща“ до Банишора, Орландовци, Люлин и Надежда, та чак до Манастирски ливади, Бояна и Драгалевци, че едва ли само един саундтрак би ни свършил работа. Или трябва да е от някакъв много откачен филм – като „Криминале“, например. Иначе по-мизерните части на столицата перфектно биха се вписали в The Streets of Philadelphia на Bruce Springsteen.
Сграда в града, която би искал да притежаваш?
Не мога да се огранича само с една, трябва да се разгърна! Телефонната палата ми е много секси – на пъпа на София, до Народния театър, а има и доста пространство за партита и събития. Друга любима ми е Музеят за чуждестранно изкуство. Много любимо ми е и бившето китайско посолство до Ялта. Една сграда, която тънеше в разруха и смърдеше на пикня, а в момента определено е една от най-красивите в цяла София. Има и две-три къщи около Оборище, които съм си набелязал! Майтапя се разбира се – това са прекрасни сгради с национално значение, така че не ми трябват, нека служат в полза роду! Гроздето е кисело, то е ясно!
Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?
Аз съм отскоро в квартала, но съседът ми Ицо Щангата е много колоритен. Човекът е живял дълги години в Аржентина и е вещ по всяка тема. Освен това има убийствено черно чувство за хумор!
Любим софийски израз или жаргон?
Чак пък любим... По едно време бяхме лапнали обръщението „копеле“ и го ползвахме по-често отколкото гърците ползват „малака“.
Какво би променил в града?
Разбира се, голяма болка ми е презастрояването и липсата на добра инфраструктура в по-новите квартали (не, че в старите няма същите проблеми, де) – разходете се в Манастирски ливади или Кръстова вада, след като е паднал лек пролетен дъждец. Ще се увъртите в кал до ушите! Но това е най-малкият проблем, продължава да се строи безогледно и без общ архитектурен план (или поне доскоро беше така), само защото някой бутнал някой лев/евро, където трябва. Като погледнеш към Витоша, крановете са повече от листата на дърветата. Разбира се, отгоре на всичко няма и уредена инфраструктура, а някъде и канализация. Другата голяма болка са ми знакови сгради от миналото, които тънат в разруха... Удобен момент да попитам пак – какво се случва с прословутата Къща с ягодите? Май някой я беше купил? И за финал – два от символите на София – бившият Царски дворец и Военният клуб имат спешна нужда от освежаване и ремонт на фасадите. Да не забравя и вътрешните части на сградата на Софийския университет, които са като кенеф или поне бяха допреди 1-2 години!
А какво – в никакъв случай?
Не бих съборил Мавзолея – бих му сложил вход от 20-30 евро и направил тур - от мумията на онзи изрод Георги Димитров през катакомбите и изобщо софийските потайности. Хората в много европейски столици правят добър бизнес от подобни места, а ние ги занемаряваме и превръщаме в домове за клошари, плъхове и т.н. не мисля, че и паметникът на Съветската армия трябваше да бъде демонтиран. Сега се качваш на „Окото“ на София и гледаш изкорубен постамент и осрано монументно пространство със заграждения – много красиво, няма що.
Коя е любимата ти улична храна в София?
Често се изкушавам да си припомня вкуса на суджуто и картофките в спасението от махмурлука по първи петли в студентските ми години – първият Мимас на булевард „Левски“. Наскоро открих и едни от най-добрите бургери в София – тези на кръговото в Павлово, а и пичът, който ги приготвя, е много сладкодумен. Бих препоръчал и хот-дозерите в пресечката на „Шишман“ и „Графа“, както и дюнерите и суджуто в „Зенобия“.
В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най себе си?
По Коледа и Великденските празници, когато всички селяни се прибЕрат дОма! Майтап, бе, Уили! Аз самият съм от тези селяни, но просто не се сдържах! По-важното е, че няма нищо лошо да си селянин, но е трагично да си селяк! Иначе София е най-красива в онези леко прохладни, късно-пролетни вечери, когато можеш да се скиташ по улиците на стария Лозенец или както му викам аз Луксозенец и все едно не си в София. Клише, не клише, тук прибавям отново и неподражаемата „Оборище“ и изобщо карето, заключено между нея бул. „Васил Левски“, ул. „Шипка“ и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ – пролетните вечери там са неустоими, особено ако има с кого да ги споделиш.
Гласували общо: 1 потребители