Става по-добре

It gets better e проект, създаден да помогне на нехетеросексуалните тийнейджъри да оцелеят. Буквално.

Идва в отговор на вълна самоубийства на млади хора в Щатите, които стават жертва на системен тормоз в училище, защото са гей.

В него вече има над 50 000 клипа, гледани повече от 50 милиона пъти, в които хора с всякаква сексуалност казват, че става по-добре. It gets better. С времето нещата се оправят. Трябва да останеш. Независимо, че сега живееш в кошмар, ще се събудиш и ще видиш слънцето. Независимо, че омразата се е просмукала в живота ти, че си сам, отхвърлен, счупен - щастието е зад ъгъла. Независимо, че си адски объркан, че родителите ти не са зад теб, че самият ти не си зад себе си - любовта е малко по-надолу по пътя. Цялата любов, която чака, да ти се случи.

Думи, които спасяват животи.

Ето още няколко. Нищо, че не спасяват животи.

Твърде много хора са обмисляли самоубийство, твърде много хора са го правили, твърде много хора са били обиждани, мачкани, пребивани, дори убивани, за да може ти, сгушен уютно в прегръдките на мнозинството, великодушно да кажеш: „Нямам нищо против гейовете, ама да не ми парадират с това".

Не, човек. Не парадират. Още по-малко парадират с това.

Прайдът не е парад на нечия сексуалност. Най-малкото, защото поне половината хора на него са хетеро. Прайдът е елемент от борбата за това всяка сексуалност да бъде безпроблемно изразявана.

Прайдът е мирно шествие за равни права. Не за специални права.

Прайдът е гордост - аз отказвам да се срамувам от това, което съм. Въпреки всички, които искат от мен да бъда само обвивката си.

Парадът е другаде. И е друг. Парадът на глупостта е отказът на църквата да се разграничи от призива на един свещеник „Хвърляйте камъни по гейовете"; билбордът, който сравнява прайда с тютюнопушенето и тревожно пита кое е по-вредно за нацията; националистическото контрашествие, предвидено за същия ден, където - колко мило - „привърженици на най-големите футболни клубове ще загърбят различията си и ще се присъединят към шествието"; общината, която абсурдно допуска тези две събития в един ден и рискува сигурността на софийските граждани.

Твърде много хора не смеят да хванат ръката на човека, когото обичат. Твърде много хора не могат да си позволят да проявят дори минимална нежност публично, за да може ти, който никога не си се замислял над тези неща, да отсечеш: „Като има гей парад, трябва да има хетеропарад".

Не, човек. Хетеропарадът е 365 дни в годината. Защото, ако някога си държал ръката на онзи, с когото си, на улицата, си „парадирал" със своята сексуалност. И не си вършил нищо лошо. Нали така?

Различни сме, но сме равни. Ще го кажа пак. Различни сме, но сме равни. Толкова.

Има още много за казване, но го казах миналата година пак тук.
И днес всичко е почти същото.
И убийците на Мишо още не са пред съд.

But it gets better. It does.

София Прайд тръгва утре, 30 юни, от 16:00 пред Паметника на съветската армия. Нека направим така, че наистина да стане по-добре.

It gets better e проект, създаден да помогне на нехетеросексуалните тийнейджъри да оцелеят. Буквално.

Идва в отговор на вълна самоубийства на млади хора в Щатите, които стават жертва на системен тормоз в училище, защото са гей.

В него вече има над 50 000 клипа, гледани повече от 50 милиона пъти, в които хора с всякаква сексуалност казват, че става по-добре. It gets better. С времето нещата се оправят. Трябва да останеш. Независимо, че сега живееш в кошмар, ще се събудиш и ще видиш слънцето. Независимо, че омразата се е просмукала в живота ти, че си сам, отхвърлен, счупен - щастието е зад ъгъла. Независимо, че си адски объркан, че родителите ти не са зад теб, че самият ти не си зад себе си - любовта е малко по-надолу по пътя. Цялата любов, която чака, да ти се случи.

Думи, които спасяват животи.

Ето още няколко. Нищо, че не спасяват животи.

Твърде много хора са обмисляли самоубийство, твърде много хора са го правили, твърде много хора са били обиждани, мачкани, пребивани, дори убивани, за да може ти, сгушен уютно в прегръдките на мнозинството, великодушно да кажеш: „Нямам нищо против гейовете, ама да не ми парадират с това".

Не, човек. Не парадират. Още по-малко парадират с това.

Прайдът не е парад на нечия сексуалност. Най-малкото, защото поне половината хора на него са хетеро. Прайдът е елемент от борбата за това всяка сексуалност да бъде безпроблемно изразявана.

Прайдът е мирно шествие за равни права. Не за специални права.

Прайдът е гордост - аз отказвам да се срамувам от това, което съм. Въпреки всички, които искат от мен да бъда само обвивката си.

Парадът е другаде. И е друг. Парадът на глупостта е отказът на църквата да се разграничи от призива на един свещеник „Хвърляйте камъни по гейовете"; билбордът, който сравнява прайда с тютюнопушенето и тревожно пита кое е по-вредно за нацията; националистическото контрашествие, предвидено за същия ден, където - колко мило - „привърженици на най-големите футболни клубове ще загърбят различията си и ще се присъединят към шествието"; общината, която абсурдно допуска тези две събития в един ден и рискува сигурността на софийските граждани.

Твърде много хора не смеят да хванат ръката на човека, когото обичат. Твърде много хора не могат да си позволят да проявят дори минимална нежност публично, за да може ти, който никога не си се замислял над тези неща, да отсечеш: „Като има гей парад, трябва да има хетеропарад".

Не, човек. Хетеропарадът е 365 дни в годината. Защото, ако някога си държал ръката на онзи, с когото си, на улицата, си „парадирал" със своята сексуалност. И не си вършил нищо лошо. Нали така?

Различни сме, но сме равни. Ще го кажа пак. Различни сме, но сме равни. Толкова.

Има още много за казване, но го казах миналата година пак тук.
И днес всичко е почти същото.
И убийците на Мишо още не са пред съд.

But it gets better. It does.

София Прайд тръгва утре, 30 юни, от 16:00 пред Паметника на съветската армия. Нека направим така, че наистина да стане по-добре.

Гласували общо: 1 потребители