Топ 5 на най-дразнещите навици в офиса

Колкото и да не ни се иска, работното ни място е нашият втори дом, тъй като прекарваме голяма част от деня си на работа. В офиса ние споделяме гледни точки и мнения, радости и тревоги, приятно ни е да общуваме с колегите. Но доста често, на работното ни място атмосферата е нажежена от негативни емоции, комфликти и сблъсъци на интереси. Преминавайки през няколко работни места, човек забелязва, че проблемите навсякъде са от различно естество, но когато са на лице, не е никак приятно за работа. И ако на едното място трябва да се бориш с мързела на колегата си и да вършиш двойно повече работа, докато той/тя не излиза от Фейсбук, на другото пък, трябва да преодолееш прекалено малкото пространство, в което са наблъскани пет човека и въздухът никога не стига. А прозорецът не се отваря, защото на някого му „духа“.

Наглед дори и дребни проблеми могат да те накарат да започнеш да мислиш за смяна на работата, защото да се опитваш да говориш за проблема с колегите е кауза пердута – те си пазят кръста, врата или каквото и да е там. Да не говорим, че изобщо няма да те разберат, а накрая дори ще се окаже, че им завиждаш и затова се заяждаш с тях. Проблемът идва от това, че при някои от тези хора се касае за труден характер, лични комплекси, семейни проблеми или нарцисизъм. А ти не си дошъл на работа за да водиш войни или пък да обясняваш на някого, че е нормално през лятото климатикът да бъде пуснат в режим охлаждане, защото навън е горещо. Ако ви се струва абсурдно и смешно, това е само защото не сте попадали в подобна ситуация и не сте изпадали в размисли как да преодолеете проблема.

А рецепта за преодоляване няма. Вариантите са да се опитате да постигнете някакво споразумение по наболелия въпрос, да сигнализирате ръводния кадър за проблема или да си потърсите нова работа (и без това заплащане тук е малко). И ако имате необходимите компетенции, съветвам ви да потърсите някоя иновативна компания, в която дистанционната работа се практикува. Така ще решите голяма част от проблемите си - няма да се налага да пътувате в задръстване и няма да се налага да се съобразявате с когото и да било, защото ще работите от вкъщи.

За сравнение, проблемите на британците в работната среда са далеч от битовизмите, с които се налага да се справяме у нас. Според проучване, на което попаднах, най-неприятните навици на работещите в офисите там са: краденето на служебни имейли, клюкарстването зад гърба, четенето на лична поща и изяждането на чужда храна от хладилника. Ха ха. Разни хора, разни идеали!

Ето и кои са най-дразнещите неща, с които колегите ни ни тормозят в офиса. Неприятните навици, които нарушават комфорта ни и пречат на работата.

Жега
Борбата за климатика или прозореца е ожесточена. Ти отвориш, той/тя затвори. Вечната битка. С когото и да съм говорил, проблемът явно е навсякъде. По цял ден се вариш в собствен сос и накрая на деня се прибираш от работа изцеден. Постоянно ти се спи и се чувстваш отпаднал. Един от най-забавните случаи, на които съм се натъквал е, когато колега си пускаше „духалка“ дори и през лятото, защото сутрин било много хладно. На едно друго място пък една лелка ми каза, че цял живот се била съобразявала с другите и вече нямало да го прави – а на нея и „духа“.

Храненето зад компютъра

Очевидно тук става въпрос за малки офиси, в които няма обособена кухня. Въпреки че и когато има, се случва някой да мляска срещу теб, защото „тук ми е по-удобно“. Ако не сте се замисляли досега – храненото зад компютъра в офиса не е ОК и ако поради някаква причина се налага да го правите, то сведете го един път на ден. Все пак това е място за работа, а не стол. Според проучване, направено пак във Великобритания (в България подобни не се правят), 57% от хората мразят колегите им да ядат пред компютъра в офиса. 26 на сто признават, че не харесват миризмата, която се носи от обяда на колегата им, както и специфичните звуци, идващи от съседното бюро.
Обясненията защо се налага да хапваме на бюрото са следните:
- Графикът ни е натоварен, работата много, времето не стига и най-удобното решение е да си поръчаме храна;
- Заплатата е малка, пести се от всичко и си носим храна от вкъщи;
- На специален режим сте (на диета). Тук ще направя вметка - това е най-тежкият за издържане случай. През полочин час от чантата се вадят солети, краставици, салати, ябълки и т.н., и започва якото хрупане. А ти се съсредоточавай и работи.
И още нещо по темата – люпенето на семки в офиса е абсолютно просташко! Тук няма извинение. Най-често се среща при лелки тип „държавна администрация“. Ако пападнете на такива, не се замисляйте – вадете пушката и стреляйте!

Дълги телефонни разговори на лични теми

Какво да кажа - въпрос на уважение към околните и култура на комуникацията е! От където и да го погледнеш си е нагло поведение и не можем да го оправдаем. Когато в един момент знаеш кога се буди детето на колежката ти, проследяваш избора на какво ще закусва, защото чуваш какво има в хладилника им, после разбираш какво ще вечерят, а най-накрая и за проблемите на една нейна приятелка, ти се чувстваш част от нейното семейство. Но без да си го искал. Хора, забравете за дългите лични разговори и то на висок глас по време на работа. Пречите и досаждате. Никой не казва, че не може да размените една-две думи със семейните, но в 20 минутен разговор май изговаряте повечко от една-две.

Постоянното закъснение за работа

Имах една колежка, която закъсняваше системно, дори и за втора смяна. И казваше: „извинявам се, успах се“. И докато ти все още се опиташ да осмислиш чутото, тя добавяше: „и съм толкова гладна! Ще отида да хапна нещо и ще дойда.“ С този пример, исках да кажа, че хората, които редовно закъсняват, го правят, защото им се позволява и знаят, че за тях това ще остане без последствия. Отново действията могат да се определят като нагло поведение и неуважаение към останалите. За такъв тип хора, важното е, че са те надхитрили.

Немарливост (когато работното място е общо)
И когато е общо и когато не е, немарливостта на колегите дразни. И не говори добре за тях самите. Естествено, че ако им споменете за това, същите ще ви обяснят как те в къщи не са такива и у тях е чисто като в аптека, но видиш ли на работа било различно. И тук не става въпрос всеки да почиства старателно бюрото си преди да тръгне, защото утре друг ще работи на него, а поне да не се оставят боклуци и мръсни чаши по него. Доста е неприятно денят ти да започне с почистване на трохи от чипс от клавиатурата и миене на мръсна чаша от кафе.

A тук можеш да прочетеш един наръчник за оцеляване при среща с родителите на половинката

Колкото и да не ни се иска, работното ни място е нашият втори дом, тъй като прекарваме голяма част от деня си на работа. В офиса ние споделяме гледни точки и мнения, радости и тревоги, приятно ни е да общуваме с колегите. Но доста често, на работното ни място атмосферата е нажежена от негативни емоции, комфликти и сблъсъци на интереси. Преминавайки през няколко работни места, човек забелязва, че проблемите навсякъде са от различно естество, но когато са на лице, не е никак приятно за работа. И ако на едното място трябва да се бориш с мързела на колегата си и да вършиш двойно повече работа, докато той/тя не излиза от Фейсбук, на другото пък, трябва да преодолееш прекалено малкото пространство, в което са наблъскани пет човека и въздухът никога не стига. А прозорецът не се отваря, защото на някого му „духа“.

Наглед дори и дребни проблеми могат да те накарат да започнеш да мислиш за смяна на работата, защото да се опитваш да говориш за проблема с колегите е кауза пердута – те си пазят кръста, врата или каквото и да е там. Да не говорим, че изобщо няма да те разберат, а накрая дори ще се окаже, че им завиждаш и затова се заяждаш с тях. Проблемът идва от това, че при някои от тези хора се касае за труден характер, лични комплекси, семейни проблеми или нарцисизъм. А ти не си дошъл на работа за да водиш войни или пък да обясняваш на някого, че е нормално през лятото климатикът да бъде пуснат в режим охлаждане, защото навън е горещо. Ако ви се струва абсурдно и смешно, това е само защото не сте попадали в подобна ситуация и не сте изпадали в размисли как да преодолеете проблема.

А рецепта за преодоляване няма. Вариантите са да се опитате да постигнете някакво споразумение по наболелия въпрос, да сигнализирате ръводния кадър за проблема или да си потърсите нова работа (и без това заплащане тук е малко). И ако имате необходимите компетенции, съветвам ви да потърсите някоя иновативна компания, в която дистанционната работа се практикува. Така ще решите голяма част от проблемите си - няма да се налага да пътувате в задръстване и няма да се налага да се съобразявате с когото и да било, защото ще работите от вкъщи.

За сравнение, проблемите на британците в работната среда са далеч от битовизмите, с които се налага да се справяме у нас. Според проучване, на което попаднах, най-неприятните навици на работещите в офисите там са: краденето на служебни имейли, клюкарстването зад гърба, четенето на лична поща и изяждането на чужда храна от хладилника. Ха ха. Разни хора, разни идеали!

Ето и кои са най-дразнещите неща, с които колегите ни ни тормозят в офиса. Неприятните навици, които нарушават комфорта ни и пречат на работата.

Жега
Борбата за климатика или прозореца е ожесточена. Ти отвориш, той/тя затвори. Вечната битка. С когото и да съм говорил, проблемът явно е навсякъде. По цял ден се вариш в собствен сос и накрая на деня се прибираш от работа изцеден. Постоянно ти се спи и се чувстваш отпаднал. Един от най-забавните случаи, на които съм се натъквал е, когато колега си пускаше „духалка“ дори и през лятото, защото сутрин било много хладно. На едно друго място пък една лелка ми каза, че цял живот се била съобразявала с другите и вече нямало да го прави – а на нея и „духа“.

Храненето зад компютъра

Очевидно тук става въпрос за малки офиси, в които няма обособена кухня. Въпреки че и когато има, се случва някой да мляска срещу теб, защото „тук ми е по-удобно“. Ако не сте се замисляли досега – храненото зад компютъра в офиса не е ОК и ако поради някаква причина се налага да го правите, то сведете го един път на ден. Все пак това е място за работа, а не стол. Според проучване, направено пак във Великобритания (в България подобни не се правят), 57% от хората мразят колегите им да ядат пред компютъра в офиса. 26 на сто признават, че не харесват миризмата, която се носи от обяда на колегата им, както и специфичните звуци, идващи от съседното бюро.
Обясненията защо се налага да хапваме на бюрото са следните:
- Графикът ни е натоварен, работата много, времето не стига и най-удобното решение е да си поръчаме храна;
- Заплатата е малка, пести се от всичко и си носим храна от вкъщи;
- На специален режим сте (на диета). Тук ще направя вметка - това е най-тежкият за издържане случай. През полочин час от чантата се вадят солети, краставици, салати, ябълки и т.н., и започва якото хрупане. А ти се съсредоточавай и работи.
И още нещо по темата – люпенето на семки в офиса е абсолютно просташко! Тук няма извинение. Най-често се среща при лелки тип „държавна администрация“. Ако пападнете на такива, не се замисляйте – вадете пушката и стреляйте!

Дълги телефонни разговори на лични теми

Какво да кажа - въпрос на уважение към околните и култура на комуникацията е! От където и да го погледнеш си е нагло поведение и не можем да го оправдаем. Когато в един момент знаеш кога се буди детето на колежката ти, проследяваш избора на какво ще закусва, защото чуваш какво има в хладилника им, после разбираш какво ще вечерят, а най-накрая и за проблемите на една нейна приятелка, ти се чувстваш част от нейното семейство. Но без да си го искал. Хора, забравете за дългите лични разговори и то на висок глас по време на работа. Пречите и досаждате. Никой не казва, че не може да размените една-две думи със семейните, но в 20 минутен разговор май изговаряте повечко от една-две.

Постоянното закъснение за работа

Имах една колежка, която закъсняваше системно, дори и за втора смяна. И казваше: „извинявам се, успах се“. И докато ти все още се опиташ да осмислиш чутото, тя добавяше: „и съм толкова гладна! Ще отида да хапна нещо и ще дойда.“ С този пример, исках да кажа, че хората, които редовно закъсняват, го правят, защото им се позволява и знаят, че за тях това ще остане без последствия. Отново действията могат да се определят като нагло поведение и неуважаение към останалите. За такъв тип хора, важното е, че са те надхитрили.

Немарливост (когато работното място е общо)
И когато е общо и когато не е, немарливостта на колегите дразни. И не говори добре за тях самите. Естествено, че ако им споменете за това, същите ще ви обяснят как те в къщи не са такива и у тях е чисто като в аптека, но видиш ли на работа било различно. И тук не става въпрос всеки да почиства старателно бюрото си преди да тръгне, защото утре друг ще работи на него, а поне да не се оставят боклуци и мръсни чаши по него. Доста е неприятно денят ти да започне с почистване на трохи от чипс от клавиатурата и миене на мръсна чаша от кафе.

A тук можеш да прочетеш един наръчник за оцеляване при среща с родителите на половинката

Гласували общо: 1 потребители