В очакване на бежанците

Сега какво ще правиме без варвари?
За нас все пак те бяха разрешение.

Константинос Кавафис, „В очакване на варварите"
Превод: Атанас Далчев

През 122 година след Христа в римската провинция Британия император Адриан започва изграждането на едно от най-масивните съоръжения на античния свят: каменна стена дълга 118 км и висока 6 метра, буквално разделяща острова на две. Целта на стената, известна като Ардианов вал, части от които днес ЮНЕСКО ревниво пази, е да защити най-северните части на Империята от набезите на варварските народи, предимно пикти.

Но набезите не секват. Дивите варвари заедно с дивите си жени, деца, овце и прасета, напират от всички посоки към Рим, викат, мачкат, грабят, убиват, подпалват. Готи, авари, алемани, вандали, хуни, франки, маври, араби - потокът от имена и племена е безкраен и залива всичко по пътя си.

В цивилизационната си паника Империята започва да издига стени, диги и крепости навсякъде по външните си граници, от Триполитания до Германия, от Сирия до Мизия. Известни по-късно като limes (мн. ч. limites), тези символи на страха, разделящи директно „цивилизация" от „варварство", неусетно поставят началото на края. От крепостни, пограничните укрепления се превръщат в затворнически, зад които социалният и политически живот бавно загнива, докато напрежението отвън не спира да расте като зад язовирна стена. Империята скоро стига до своя лимит. Пречупва се. Умира.

Всеки път, когато попадна в медиите на темата за кризата в Европейския съюз, се сещам за късната Римска империя. Учудващо е колко много двете епохи си приличат. Разпад на политическата система. Икономически упадък, съчетан с масова корупция и гигантски злоупотреби с капитали сред управляващата класа. Липса на граждански дух. Демографски срив и обезлюдяване на цели райони. Мигранти-варвари, обсадили границите.

Учудващо е също така колко много си приличат реакциите ни, особено по последната тема. Страх. Омраза. Неразбиране. Издигане на стени.

Преди няколко дни българското правителство обяви, че ще започне строежа на 30-километрова телена ограда по границата ни с Турция, на стойност 3 милиона евро, за да ограничи потока от бежанци. Това, разбира се, не е прецедент. В края на декември миналата година Гърция завърши 10-километрова ограда (на стойност 3 милиона евро) по река Еврос. Ако съдим по реакциите в интернет форумите (виртуалния ни римски площад), повечето българи ентусиазирано подкрепят подобни инициативи. Да спрем имигрантите и бежанците, тези преносители на зарази; да спрем негрите и арабите; да спрем и ислямските фундаменталисти, които искат да ни изядат хляба и да ни вземат държавата!

Скрити зад националистическите амбразури на невежество и страх, българите - и европейците като цяло - не обичат да си спомнят, че и тях някога са считали за „варвари", орди развяващи опашка на кон, бясно препускащи към „цивилизования" свят.

Забравили собствената си история, европейците строят limites с надеждата, че така ще могат да избегнат съдбата си, да спрат неумолимия ход на времето.

Времето обаче не признава стени и огради. Ако има нещо непреходно в човешката история, това е движението от едно място към друго. Мигранти. Бежанци. Великите преселения на народите. От Африка към Европа. От Азия към Америка. От Европа към Америка. От Азия и Африка към Европа.

Европейският съюз, към който ние, за щастие или нещастие, принадлежим, днес е изправен пред важен избор. Да се огради със стени, камери, мрежи и визи, зад които бавно да изгние, докато „варварите" накрая сами не вземат полагащото им се. Или да отвори широко портите за нов живот, за кръвопреливане - живот, който няма да е същият като предишния, но може би ще спаси Европа от самата себе си.

Нека на това място си спомним думите на римския поет Овидий: „Всичко се променя, нищо не загива." Защото така наречените варвари в крайна сметка завладяват Рим, но също така го спасяват от собствената му агония и ирелевантност. Варвари започват да защитават остатъците от Империята. Варвари я управляват. Варвари запазват фрагментите на римското културно наследство. Варвари стават философи, поети. Варвари създават нови държави. Семената на днешна Европа са варварски.

Фотография Васил Танев

Сега какво ще правиме без варвари?
За нас все пак те бяха разрешение.

Константинос Кавафис, „В очакване на варварите"
Превод: Атанас Далчев

През 122 година след Христа в римската провинция Британия император Адриан започва изграждането на едно от най-масивните съоръжения на античния свят: каменна стена дълга 118 км и висока 6 метра, буквално разделяща острова на две. Целта на стената, известна като Ардианов вал, части от които днес ЮНЕСКО ревниво пази, е да защити най-северните части на Империята от набезите на варварските народи, предимно пикти.

Но набезите не секват. Дивите варвари заедно с дивите си жени, деца, овце и прасета, напират от всички посоки към Рим, викат, мачкат, грабят, убиват, подпалват. Готи, авари, алемани, вандали, хуни, франки, маври, араби - потокът от имена и племена е безкраен и залива всичко по пътя си.

В цивилизационната си паника Империята започва да издига стени, диги и крепости навсякъде по външните си граници, от Триполитания до Германия, от Сирия до Мизия. Известни по-късно като limes (мн. ч. limites), тези символи на страха, разделящи директно „цивилизация" от „варварство", неусетно поставят началото на края. От крепостни, пограничните укрепления се превръщат в затворнически, зад които социалният и политически живот бавно загнива, докато напрежението отвън не спира да расте като зад язовирна стена. Империята скоро стига до своя лимит. Пречупва се. Умира.

Всеки път, когато попадна в медиите на темата за кризата в Европейския съюз, се сещам за късната Римска империя. Учудващо е колко много двете епохи си приличат. Разпад на политическата система. Икономически упадък, съчетан с масова корупция и гигантски злоупотреби с капитали сред управляващата класа. Липса на граждански дух. Демографски срив и обезлюдяване на цели райони. Мигранти-варвари, обсадили границите.

Учудващо е също така колко много си приличат реакциите ни, особено по последната тема. Страх. Омраза. Неразбиране. Издигане на стени.

Преди няколко дни българското правителство обяви, че ще започне строежа на 30-километрова телена ограда по границата ни с Турция, на стойност 3 милиона евро, за да ограничи потока от бежанци. Това, разбира се, не е прецедент. В края на декември миналата година Гърция завърши 10-километрова ограда (на стойност 3 милиона евро) по река Еврос. Ако съдим по реакциите в интернет форумите (виртуалния ни римски площад), повечето българи ентусиазирано подкрепят подобни инициативи. Да спрем имигрантите и бежанците, тези преносители на зарази; да спрем негрите и арабите; да спрем и ислямските фундаменталисти, които искат да ни изядат хляба и да ни вземат държавата!

Скрити зад националистическите амбразури на невежество и страх, българите - и европейците като цяло - не обичат да си спомнят, че и тях някога са считали за „варвари", орди развяващи опашка на кон, бясно препускащи към „цивилизования" свят.

Забравили собствената си история, европейците строят limites с надеждата, че така ще могат да избегнат съдбата си, да спрат неумолимия ход на времето.

Времето обаче не признава стени и огради. Ако има нещо непреходно в човешката история, това е движението от едно място към друго. Мигранти. Бежанци. Великите преселения на народите. От Африка към Европа. От Азия към Америка. От Европа към Америка. От Азия и Африка към Европа.

Европейският съюз, към който ние, за щастие или нещастие, принадлежим, днес е изправен пред важен избор. Да се огради със стени, камери, мрежи и визи, зад които бавно да изгние, докато „варварите" накрая сами не вземат полагащото им се. Или да отвори широко портите за нов живот, за кръвопреливане - живот, който няма да е същият като предишния, но може би ще спаси Европа от самата себе си.

Нека на това място си спомним думите на римския поет Овидий: „Всичко се променя, нищо не загива." Защото така наречените варвари в крайна сметка завладяват Рим, но също така го спасяват от собствената му агония и ирелевантност. Варвари започват да защитават остатъците от Империята. Варвари я управляват. Варвари запазват фрагментите на римското културно наследство. Варвари стават философи, поети. Варвари създават нови държави. Семената на днешна Европа са варварски.

Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители