Стела Райчева 04.02.2011

Събуждам се с „Мама, гладен съм". Това е синът ми Андрей, който е на четири, но вече знае как да ме вдигне в 7 сутринта. Непрекъснато забравям по нещо вкъщи - я детето, я кучетата. Никога не закъснявам за психотерапия, ходя от година и е върхът! Помага ти да влезеш във връзка със себе си, да се разбираш по-добре с другите. Не е нужно да си тежко луд - тогава обикновено

Явор Захариев 04.02.2011

Как се справяш с пяната на дните?Ползвам я за бръснене.Какво си купи от панаира на суетата?Цигаре. Какво ловуваш в норвежката гора?Данска и сьомга.Как би умрял във Венеция?На гондола. С много цветя и музиката на Зироу Севън. Какво напипва лявата ръка на мрака?Това само Ивайло Чалъков знае. Но не казва на никого. Къде изчезна повелителят на мухите?Продаде

Ирмена Чичикова: Аз съм полицай 28.01.2011

Как издържа изпитите за полицай? С много борба. Тоест? С чар, ум и тяло. А как те свалят колегите? Не знам дали да ви го казвам (гледа притеснено). Давай, давай. Бутат ми пари в сутиена. Браво на тях. Удобна ли е униформата? Идеална е. Е, може би е леко стегната (диша внимателно). За кого би я съблякла? За моя Стефан (актьора и щастливец Стефан Щерев,

Владимир Каралеев 28.01.2011

Мислех си да стана пилот - бях обсебен от самолетите като малък. И станах свободен летец - няма граници за дизайна. Заобиколен съм от хора, които много ме обичат. За приятелите си съм разпилян, понякога несериозен, но винаги добър приятел. А по душа съм меланхоличен. Обичам да работя до много късно.Почивам си, като чета. Съвсем скоро завърших Мавзолея

Ивайло Хлебаров 22.01.2011

Мислех си да стана добър и честен човек. И станах честен, но уморен. Уморявам се от безхаберието, пошлотията, чиновническата наглост и лошотията хорска. Крада от времето си, за да се подготвя за магистратура в чужбина. Много искам да науча френския добре. Знам го точно толкова, колкото да си изпрося боя и една багета, преди пак да ме набият. Повече

Васил Катинчаров: Аз съм сериен убиец 21.01.2011

Как започна всичко? Когато на един приятел му донесоха беемхикс от чужбина. Така дойде и желанието да убивам - първите жертви бяха майка му и баща му. А влязох сериозно в бранша, когато излязох от казармата. И защо така? (въздиша с отвращение) Там видях персонажи, които не заслужават да живеят. Как си избираш жертвите? По веждите - тези, оскубаните.

Изабел Льобастар 21.01.2011

Събуждам се много трудно. Аз съм нощна птица и вдъхновението ми идва, когато всички вкъщи са заспали. Не мърдам от нас без фотоапарата си и един малък бележник, в който записвам какво съм открила по улиците на София. Любимото ми място е площад „Славейков" и пейката с двамата поети. Често сядам до тях и водя там всичките си гости от чужбина.Харесват ми и хората

Гари и Бени 14.01.2011

На колко години сте? Гари: На 51, но не ми личат. Нямам деца и бивши жени.Бени: След седмица ставам на 40 и ще празнувам въпреки поверието, че не трябва да се прави. Даже писах мейл до Светия синод да ги питам това християнска догма ли е, или какво. Отговориха ми веднага и обясниха, че няма такова нещо. С какво се събуждате?Гари: Със слънцето, че даже и преди

Евгени Йонов 13.01.2011

Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Как кой, Бойко Борисов. Какво напипваш с лявата ръка в мрака? Телефонът ми, който за жалост е винаги до мен. Къде изчезна повелителят на мухите? О, въобще не е изчезнал, а още си е в нас. Какво чете Кафка на плажа? Нещо за красиви жени. Коя жена е красива? Всяка една, стига да не е във фолк индустрията. Например моята жена (джаз феята

Тома Спространов: Аз съм извънземен 07.01.2011

Как се озова тук и с кого дойде? Абе с едни аматьори, които се опитаха да направят космически кораб, но явно е било само изпитателен проект. В началото тръгнахме към Юпитер, но се оказа, че през цялото време сме летели в обратната посока. Накрая кацнахме в средата на Борисовата. С картите май никъде ви няма? Хич. Ние не можем да се оправим в магазина,

Бенита Примо 07.01.2011

Събуждам се с надеждата за един хубав ден.Не мърдам от вкъщи без добра книга в чантата. Никога не закъснявам за сериозни ангажименти и пърформанси. Тия дни обаче непрекъснато ми се случва.Умирам от срам, изложа ли се по време на представление. Не ми се случва често, а и публиката го приема със смях. Все си повтарям, че може! Стига сам да си го направиш.

Илияна Костова 07.01.2011

Мислех си да стана аниматор и дори ходех на уроци по рисуване като малка. Заобиколена съм от хора, които са много внимателни и любвеобилни, ако става въпрос за най-близките ми. Тези на улицата са доста неучтиви и това ми тежи. Най-лесно се работи с хора, с които мислите по един и същи начин. А най-трудно, когато няма мотивация от другата страна. Бих превела

Eмил Симеонов 30.12.2010

Мислех си да стана сюрреалист. Като Салвадор Дали. И станах художник-аниматор. Заобиколен съм от хора, които са много различни - и като възраст, и като националност. Най-лесно се работи с канадци. Готини са и в същото време са големи професионалисти. Американците също са изключително добри, но твърде агресивни.А най-трудно - с (въздиша) режисьора

Мира Лазарова 30.12.2010

Напоследък се събуждам със сериозни размишления за големите неща в живота ми, които много-много не подхождат на началото на деня. Първо виждам дома си, който истински обичам. Променя се заедно с мен и е като хубав мой портрет. Хората, които влизат са ми любими, никога не каня гости от социално лицемерие. Бягството ми е да се прибера вкъщи. Когато вляза, сякаш

Константин, Елена и Ангел 23.12.2010

Откога сте заедно?Ангел: (малко нерешително) От доста време, може би четири-пет години. То нашата работа стана покрай работата в офиса. Женени ли сте? (и двамата) Не.Бихте ли го направили в църква?(и двамата) Не!Ангел: Малко е лицемерно, особено ако не си вярващ. Много хора се венчаят в църква само заради родителите си.Какво няма да има на вашата

Ерол от Уикеда: Аз съм пенсионер 23.12.2010

Кога отлетяха годините? Ами направо като сън, не знам кво стана - кога бех на 20, кога станах на 67. Просто такъв е животът - докато се усмихнеш и се озъбиш. Обаждат ли се внуците? Единият е в Берлин, учи. Другият замина за Масачузетс в университета. Добре са, обаждат се, викат, че се оправят. Това да се чува! И ние сме добре, викаме им, ама не сме много добре.

Теа и Нона Тошкови 23.12.2010

Кой е шеф на фабриката за Абсолют? Нона: (с изплезен език) Шеф на фабриката за? Теа: Абсолют. Алкохолът. Но може и да не е алкохолът. Нона: (изкрещява) Мери Попинз! Защо пък тя? Нона: Не знам, забила ми се е в главата. Теа: (гледа към земята) Според мен всеки може да е шеф, ако умее да командва и има вкус. А какво закусват шампионите? Нона: (върти се на стола)

Любомир Савинов 22.12.2010

Мислех си да стана (засмива се) човек, който прави каменни облицовки. Идва ми отвътре и дори съм работил това, ама за малко. Но станах пекар и управител на хлебарница, защото ми харесва повече, а и работата е разнообразна. Заобиколен съм от хора, на които в сърцето им е да правят хляб. Хляб в професията има, ако човек уважава клиентите си и през целия ден

Катрин Панкол 17.12.2010

Събуждам се с чаша чай и вестник. Сутрин ми идват повечето идеи. Не мърдам от вкъщи, без да закуся, това е като да си измия зъбите. Никога не закъснявам за среща. Не обичам и да чакам. Търпението ми се изчерпва на 15-ата минута и си тръгвам, независимо с кого трябва да се видя. Умирам от срам, когато се тъпча с шоколад, ядки, сладолед и други калорични храни. После

Калин Владимиров 17.12.2010

Мислех си да стана биолог, защото обичам животните. Даже като малък имах микроскоп и всичко останало.И станах вътрешен дизайнер. Започнах да оценявам жените повече от кучетата (усмихва се) - идеалната архитектура.Заобиколен съм от ентусиасти. Обединява ни 3D-то, но не си пъхат носа в работите ми, защото знаят (сега става сериозен), че аз съм шефът.