Харуки Мураками

Критиката в Япония и до днес обвинява Мураками, че не пише като японец, а че прозата му е по-скоро западна. Само че за западния читател стилът на писателя си остава достатъчно екзотичен и пропит от източните култура, светоглед и митология, така че Харуки Мураками става неустоимо магнетичен за публиката си в Европа и САЩ. Съответно романите му са сред най-продаваната съвременна художествена литература и са преведени на над 50 езика. Мураками пък връща жеста като превежда на японски Труман Капоти, Реймънд Карвър и Джеръм Селинджър.

Преследване на дива овца
У нас може и да чухме и четохме Мураками за пръв път с Кафка на плажа, но реално светът се запозна с него през 1989 с романа Преследване на дива овца. Той е заключителната част от неформалната трилогия за Плъха, стартирала през 1979 с Чуй как пее вятърът - първият роман на писателя, донесъл му и голямата литературна награда Гундзо за дебют и продължила с Флипер от 1980. Дотогава младият Мураками държи джаз кафето Peter Cat в Токио. Идеята за първия му роман се ражда, докато гледа бейзболен мач. Иначе 27-годишният тогава Харуки е посветен на западната литература студент по драма, фен на Керуак, Кафка, Дикенс, джаз музиката и съпругата си Йоко. Първите си две книги Харуки счита за незряли творби на начинаещ писател, но Преследване на дива овца заслужено получава внимание и в западния свят. Оттогава насетне японецът е превеждан на десетки езици, а романите му са продали милиони бройки по цял свят.

Спутник, моя любов
Харуки Мураками пише в традициите на японския аз-роман. Писани в първо лице, книгите в това течение са своеобразни изповеди, свързани с личния живот на писателя. Разбира се, не можем да говорим за автобиографичност в сюрреалистичните романи на Мураками. Книгите му са изпъстрени с фантазия, мистика, социално отчуждение, хумор, еротика и дори поп-арт, но белязани от наследството на родения в семейство на учители по японска литература писател. Всъщност, по този начин стилът на Харуки Мураками се откроява ярко сред романите на неговите съвременници и мнозина сочат 66-годишният писател като най-вероятен претендент за нобеловата награда за литература догодина. Сравняват го с Кобо Абе, Франц Кафка и Уилям Уортън. Запален фен на джаза, и до днес Мураками твърди, че не може да пише без музика.

След седмица ни очаква поредната среща с огромния талант на Харуки Мураками, когато издателство Colibri ще издаде сборника с разкази Мъже без жени. Както всъщност и всички останали книги, излизали на български досега.

Критиката в Япония и до днес обвинява Мураками, че не пише като японец, а че прозата му е по-скоро западна. Само че за западния читател стилът на писателя си остава достатъчно екзотичен и пропит от източните култура, светоглед и митология, така че Харуки Мураками става неустоимо магнетичен за публиката си в Европа и САЩ. Съответно романите му са сред най-продаваната съвременна художествена литература и са преведени на над 50 езика. Мураками пък връща жеста като превежда на японски Труман Капоти, Реймънд Карвър и Джеръм Селинджър.

Преследване на дива овца
У нас може и да чухме и четохме Мураками за пръв път с Кафка на плажа, но реално светът се запозна с него през 1989 с романа Преследване на дива овца. Той е заключителната част от неформалната трилогия за Плъха, стартирала през 1979 с Чуй как пее вятърът - първият роман на писателя, донесъл му и голямата литературна награда Гундзо за дебют и продължила с Флипер от 1980. Дотогава младият Мураками държи джаз кафето Peter Cat в Токио. Идеята за първия му роман се ражда, докато гледа бейзболен мач. Иначе 27-годишният тогава Харуки е посветен на западната литература студент по драма, фен на Керуак, Кафка, Дикенс, джаз музиката и съпругата си Йоко. Първите си две книги Харуки счита за незряли творби на начинаещ писател, но Преследване на дива овца заслужено получава внимание и в западния свят. Оттогава насетне японецът е превеждан на десетки езици, а романите му са продали милиони бройки по цял свят.

Спутник, моя любов
Харуки Мураками пише в традициите на японския аз-роман. Писани в първо лице, книгите в това течение са своеобразни изповеди, свързани с личния живот на писателя. Разбира се, не можем да говорим за автобиографичност в сюрреалистичните романи на Мураками. Книгите му са изпъстрени с фантазия, мистика, социално отчуждение, хумор, еротика и дори поп-арт, но белязани от наследството на родения в семейство на учители по японска литература писател. Всъщност, по този начин стилът на Харуки Мураками се откроява ярко сред романите на неговите съвременници и мнозина сочат 66-годишният писател като най-вероятен претендент за нобеловата награда за литература догодина. Сравняват го с Кобо Абе, Франц Кафка и Уилям Уортън. Запален фен на джаза, и до днес Мураками твърди, че не може да пише без музика.

След седмица ни очаква поредната среща с огромния талант на Харуки Мураками, когато издателство Colibri ще издаде сборника с разкази Мъже без жени. Както всъщност и всички останали книги, излизали на български досега.

Гласували общо: 1 потребители