Може би знаете, че нейни творби са излагани и в градове като Венеция, Лондон, Базел, Ню Йорк, Щутгарт, Карлсруе, Виена. Вероятно и от други места ще научите, че новата ѝ изложба се нарича „Ars Astra: Записките на художника-астронавт” и се открива на 24 март в галерия Доза в София, с куратор Борис Костадинов. Но сме почти сигурни, че едва ли сте запознати какво щастие е било за Светлана 7 години да пее в хора на Петя Павлович, където се научила на екипна работа, дисциплина, хармония, както и да чува кога някой пее фалшиво. Прочетете по-долу още за връзката на Светлана Мирчева с музиката и с важните произведения в живота ѝ:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Книгата, която открих преди три години и ме очарова, е „The Physiology of Taste” (1825), („Физиология на храната“), на френския политик и гурман Жан Антелм Брия-Саварен. Много от работите ми през този период са повлияни от нея. Книгата преплита връзките между храната, вкуса, удоволствието от живота и философията по един метафоричен и много вдъхновяващ начин.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Филмите, които са ми любими, се променят с времето. Автопортрет в днешния ден чрез филми, които харесвам, би изглеждал така: „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик, „Диво сърце“ на Дейвид Линч, а също „Берлин, Александерплац“ на Райнер Вернер Фасбиндер. Бих прибавила също „The Vertical Ray of the Sun“ и „The Scent of Green Papaya“ на френско-виетнамския режисьор Tran Anh Hung.
ПЕСЕНТА, която може да слушаш на лууп цял ден?
Много често, а също и когато работя, в главата ми звучи музика, някоя песен или откъс, който ми е харесал – различни неща, а понякога е нещо, което си измислям в момента. Песен-съкровище за мен, която обичам и пазя, е песента на баба ми, която тя е научила от нейната баба. Много стара песен, със странна повтаряща се мелодия, която поетично разказва за драматични събития – пее за превземането на Константинопол.
СПОМЕН #1,
за Eames House Bird на прозореца в галерия Un Cabinet D’Amateur;
молив върху хартия Fabriano
200 x 150 см
2021
ТЕАТРАЛНАТА ПОСТАНОВКА, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
Театралната постановка, която ме отнесе, е „Бурята“ от Уилям Шекспир, режисирана от Робърт Уилсън на сцената на Народен театър „Иван Вазов“. Огромно щастие, което се усеща като цяло чудо, беше да вляза във фантастичния свят на този театрален гигант. Преди време имах късмет да видя реконструкция на „Walking on the Wall“ - танцов пърформанс на Триша Браун (Trisha Brown Dance Company) в Музея на американското изкуство „Уитни“ в Ню Йорк. Танцьорите наистина ходеха в безтегловност по стените, движеха се като че ли в някакво отделно космическо пространство. Остана незабравимо.
ИЗЛОЖБАТА, на която остана най-дълго?
По време на студентско пътуване до Испания разгледах колекцията на Музей „Гугенхайм“ в Билбао. Много се радвам, че видях толкова рано работи на Нам Джун Пайк, Джеймс Търел, Джени Холцер, Ричард Сера и още много световни артисти. Беше силно преживяване, което остави свой отпечатък в бъдещето. Усетих, че стоя дълго време пред работа на белгийския фотограф Дирк Брекман, беше представен в Биеналето на Венеция. Не знам колко време стоях – докато я гледах, времето сякаш беше спряло.
Това е първата рисунка от мащабната серия от 250 рисунки със заглавие „Възможни изложби”, посветени на галерия Un Cabinet D’Amateur. Цялата серия е представена като самостоятелна изложба в Арсенал-музей за съвременно изкуство САМСИ, София, през 2021 г., с куратор Надежда Джакова.
Интервю на Милен АнтиоховМоже би знаете, че нейни творби са излагани и в градове като Венеция, Лондон, Базел, Ню Йорк, Щутгарт, Карлсруе, Виена. Вероятно и от други места ще научите, че новата ѝ изложба се нарича „Ars Astra: Записките на художника-астронавт” и се открива на 24 март в галерия Доза в София, с куратор Борис Костадинов. Но сме почти сигурни, че едва ли сте запознати какво щастие е било за Светлана 7 години да пее в хора на Петя Павлович, където се научила на екипна работа, дисциплина, хармония, както и да чува кога някой пее фалшиво. Прочетете по-долу още за връзката на Светлана Мирчева с музиката и с важните произведения в живота ѝ:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Книгата, която открих преди три години и ме очарова, е „The Physiology of Taste” (1825), („Физиология на храната“), на френския политик и гурман Жан Антелм Брия-Саварен. Много от работите ми през този период са повлияни от нея. Книгата преплита връзките между храната, вкуса, удоволствието от живота и философията по един метафоричен и много вдъхновяващ начин.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
Филмите, които са ми любими, се променят с времето. Автопортрет в днешния ден чрез филми, които харесвам, би изглеждал така: „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик, „Диво сърце“ на Дейвид Линч, а също „Берлин, Александерплац“ на Райнер Вернер Фасбиндер. Бих прибавила също „The Vertical Ray of the Sun“ и „The Scent of Green Papaya“ на френско-виетнамския режисьор Tran Anh Hung.
ПЕСЕНТА, която може да слушаш на лууп цял ден?
Много често, а също и когато работя, в главата ми звучи музика, някоя песен или откъс, който ми е харесал – различни неща, а понякога е нещо, което си измислям в момента. Песен-съкровище за мен, която обичам и пазя, е песента на баба ми, която тя е научила от нейната баба. Много стара песен, със странна повтаряща се мелодия, която поетично разказва за драматични събития – пее за превземането на Константинопол.
СПОМЕН #1,
за Eames House Bird на прозореца в галерия Un Cabinet D’Amateur;
молив върху хартия Fabriano
200 x 150 см
2021
ТЕАТРАЛНАТА ПОСТАНОВКА, която е оставила най-траен отпечатък в душата ти?
Театралната постановка, която ме отнесе, е „Бурята“ от Уилям Шекспир, режисирана от Робърт Уилсън на сцената на Народен театър „Иван Вазов“. Огромно щастие, което се усеща като цяло чудо, беше да вляза във фантастичния свят на този театрален гигант. Преди време имах късмет да видя реконструкция на „Walking on the Wall“ - танцов пърформанс на Триша Браун (Trisha Brown Dance Company) в Музея на американското изкуство „Уитни“ в Ню Йорк. Танцьорите наистина ходеха в безтегловност по стените, движеха се като че ли в някакво отделно космическо пространство. Остана незабравимо.
ИЗЛОЖБАТА, на която остана най-дълго?
По време на студентско пътуване до Испания разгледах колекцията на Музей „Гугенхайм“ в Билбао. Много се радвам, че видях толкова рано работи на Нам Джун Пайк, Джеймс Търел, Джени Холцер, Ричард Сера и още много световни артисти. Беше силно преживяване, което остави свой отпечатък в бъдещето. Усетих, че стоя дълго време пред работа на белгийския фотограф Дирк Брекман, беше представен в Биеналето на Венеция. Не знам колко време стоях – докато я гледах, времето сякаш беше спряло.
Това е първата рисунка от мащабната серия от 250 рисунки със заглавие „Възможни изложби”, посветени на галерия Un Cabinet D’Amateur. Цялата серия е представена като самостоятелна изложба в Арсенал-музей за съвременно изкуство САМСИ, София, през 2021 г., с куратор Надежда Джакова.
Интервю на Милен Антиохов
Гласували общо: 1 потребители