Шуробаджанащината, наред с чувството за безнаказаност и вечният стремеж за заобикаляне на правилата, е сред най-негативните навици на съвременния българин, наслоявани години наред и поколение след поколение. Покрай скандала с евросубсидиите за къщите за гости, актуалността на понятието отново излезе на дневен ред. Но в това няма нищо учудващо. Да имаш тесни връзки със силните на деня винаги било е на мода у нас, а да уредиш свой роднина, се приема като нещо в реда на нещата. Дори да имаш претенции, че си честен и обективен човек, отвори ли се възможност, веднага си вкарал и сестра си във фирмата (например). Няма да я оставиш да бедства, я!
Искам да каже, че монетата има две страни. Ако си сред народа, викаш „дръжте крадеца“, а ако имаш връзки и си бръкнал в кацата с меда, хрисимо казваш „е какво, аз собственост не мога ли да имам?“. Та мнозинството негодува, да! Но не толкова поради неправдата, а против несправедливостта. Защо пък да не бъда аз човекът с къща и басейн с минерална вода!? Ама не съм.
Най-разпространеното връзкарство у нас е свързано с уреждането на работа. За по-добри пари, за по-добра позиция, всеки търси връзки. В случая нещата биха могли да са ОК, защото това донякъде си е нещо като препоръчване на кандидат за работа. Но само, когато става въпрос за networking, а не за обикновено връзкарство, когато някой парашутист е спуснат, само за да заеме една длъжност и да взима едни пари. Чувал съм дори истории, че ако имаш подходящите връзки и шефска позиция, може да направят специално за теб. Защото на теб само шеф ти отива да си!
Шуробаджанащината не е характерна само за нашата епоха. През Средновековието например, с цел укрепване на властта, е имало практика папите да дават доходоносни длъжности и висши църковни звания, на свои роднини. Наричало се е непотизъм. Днес наричаме шуробаджанащината с други имена - „Къщи за тъщи“, „Кумгейт“ и т.н.
Връзкарството съпътства житието на нашите сънародници още от времето на Следосвобожденска България, когато и възниква самата думата – шуробаджанащина. През 1885 г. във вестник „Борба“, критикувайки управляванието на Източна Румелия, българският революционер, политик и писател Захари Стоянов, публикува фейлетонът „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“, написан с нескрита ирония. Думата „зетьо“ с времето отпада и остава само шуробаджанащина, която и тогава, и днес има еднакво значение.
Според изследователите, в страната ни ще има шуробаджанащина и тя ще продължава да се приема като нещо нормално, докато българското общество не се модернизира. Дето се казва, то пък има ли по-модерни от българите! Погледни им само профилите в Instagram. Да, обаче явно става въпрос за друг вид модернизация – на мислене и на ценности.
Дано някога да се случи!
Шуробаджанащината, наред с чувството за безнаказаност и вечният стремеж за заобикаляне на правилата, е сред най-негативните навици на съвременния българин, наслоявани години наред и поколение след поколение. Покрай скандала с евросубсидиите за къщите за гости, актуалността на понятието отново излезе на дневен ред. Но в това няма нищо учудващо. Да имаш тесни връзки със силните на деня винаги било е на мода у нас, а да уредиш свой роднина, се приема като нещо в реда на нещата. Дори да имаш претенции, че си честен и обективен човек, отвори ли се възможност, веднага си вкарал и сестра си във фирмата (например). Няма да я оставиш да бедства, я!
Искам да каже, че монетата има две страни. Ако си сред народа, викаш „дръжте крадеца“, а ако имаш връзки и си бръкнал в кацата с меда, хрисимо казваш „е какво, аз собственост не мога ли да имам?“. Та мнозинството негодува, да! Но не толкова поради неправдата, а против несправедливостта. Защо пък да не бъда аз човекът с къща и басейн с минерална вода!? Ама не съм.
Най-разпространеното връзкарство у нас е свързано с уреждането на работа. За по-добри пари, за по-добра позиция, всеки търси връзки. В случая нещата биха могли да са ОК, защото това донякъде си е нещо като препоръчване на кандидат за работа. Но само, когато става въпрос за networking, а не за обикновено връзкарство, когато някой парашутист е спуснат, само за да заеме една длъжност и да взима едни пари. Чувал съм дори истории, че ако имаш подходящите връзки и шефска позиция, може да направят специално за теб. Защото на теб само шеф ти отива да си!
Шуробаджанащината не е характерна само за нашата епоха. През Средновековието например, с цел укрепване на властта, е имало практика папите да дават доходоносни длъжности и висши църковни звания, на свои роднини. Наричало се е непотизъм. Днес наричаме шуробаджанащината с други имена - „Къщи за тъщи“, „Кумгейт“ и т.н.
Връзкарството съпътства житието на нашите сънародници още от времето на Следосвобожденска България, когато и възниква самата думата – шуробаджанащина. През 1885 г. във вестник „Борба“, критикувайки управляванието на Източна Румелия, българският революционер, политик и писател Захари Стоянов, публикува фейлетонът „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“, написан с нескрита ирония. Думата „зетьо“ с времето отпада и остава само шуробаджанащина, която и тогава, и днес има еднакво значение.
Според изследователите, в страната ни ще има шуробаджанащина и тя ще продължава да се приема като нещо нормално, докато българското общество не се модернизира. Дето се казва, то пък има ли по-модерни от българите! Погледни им само профилите в Instagram. Да, обаче явно става въпрос за друг вид модернизация – на мислене и на ценности.
Дано някога да се случи!
Гласували общо: 1 потребители