Поетът и културолог Стефан Иванов е безнадеждно свързан със София. Неизбежно, градът диша в поезията му. Така че нямаше как да не поканим Стефан в рубриката ни "Софийски разходки". И ето, точно както се надявахме, отговорите му са поезия:
Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?
Дълго време това беше „Апартаментът“ на Малките пет кьошета, онова странно убежище между мира и романтиката, където чаят миришеше на книги, а книгите на прах и мечти. Сега дом ми е и „Сфумато“, място, където работя, дишам по-дълбоко, отколкото успявам навън и си позволявам да бъда малко по-хаотичен и малко по-смел. Там, в полумрака на сцената и в кабинетите, се чувствам като човек, който не е съвсем изгубен.
Опиши ни обичайния си маршрут за разходка.
Откакто имаме дете, маршрутът прилича на леко сюрреалистичен градски сериал. Започва с трамвай, който винаги пристига твърде рано или твърде късно, после площад „Журналист“, където е детската градина и където светът се забавя, поне докато някой не натисне клаксона. Паркът „Заимов“ с кучета, люлки, хлапета и вечното усещане, че някой някъде пече кестени. След това в „Сфумато“, където репетициите ни подминават като сънища. Оттам пак през Лозенец, градини, паркове и до самите поли на Витоша, където детето се опитва да говори с боровете, а ние се опитваме да му обясним, че не е нужно да ни вярва, ако смята, че те го разбират по-добре.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
„Нова генерация“. Винаги и завинаги. Защото в този град има едновременно достатъчно мрак, достатъчно светлина и достатъчно обич, за да понесе тази музика честно. А и защото София понякога наистина изглежда като човек, който се опитва да танцува, докато не е съвсем сигурен какъв точно е ритъмът.
Сграда в града, която би искал да притежаваш?
Водната кула в Лозенец. Този бетонен страж, който стои там като стар мъдрец, но без да те пита защо тичаш на зиг-заг през живота. Бих я превърнал в място за тихи събирания, нелепи идеи и хубави гледки. Или бих си я гледал всяка сутрин като личен монумент на нещата, които оцеляват.
Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?
Фризьорът ми Руско. Изключителен човек, с чувство за хумор, мъдрост и ненатрапчиво добро сърце. За жалост, косата и брадата ми в момента красноречиво показват, че между нас се е отворила пропаст от месеци, напрежение и родителски график. Но знам, че като седна на стола при него, разговорът ни ще продължи все едно сме си говорили вчера.
Как обичайно представяш София на някой чужденец?
С много истории, от които половината звучат съмнително истински, но всичките са проверени от живота. С чувство за хумор, защото иначе този град може да те отнесе като зимен вятър по „Графа“. И с едно тихо възхищение от странната ѝ способност да бъде едновременно хаос и дом.
Коя е любимата ти улична храна в София?
Суджу. Без претенции, без театър, без гурме. Вкусно ми е и върви добре с айрян, бързане, че даже и с внезапна тъга. Софийска класика.
Какво би променил в града?
Тротоарите, които изглеждат така, сякаш някой ги е нареждал в лека алкохолна мъгла. Възпитанието, но не онова академичното, а онова елементарното, че и другите хора съществуват. Културата и манталитета, но само толкова, че да не е геройство да стигнеш от точка А до точка Б без леки нервни кризи.
А какво – в никакъв случай?
Свободата в парковете, онази леко анархична смесица от музики, пушеци, разговори, пикници и непредвидими срещи. Това е кръвообращението на града. Ако го премахнем, остава само бетон с лошо настроение.
Утре предстои голямата софийска разходка - гражданската. Какво се надяваш да постигнат протестите?
Надявам се протестите да върнат елементарното усещане, че не сме сами и че нормалното не е екзотика. Ако не могат веднага да променят властта, поне да ѝ напомнят, че хората все още имат глас и търпението не е безкрайно. В най-добрия случай ще има оставки, избори и промени, а в най-лошия поне няма не се срамуваме от себе си, че сме мълчали. И накрая ще можем да си тръгнем с усещането, че София за още една вечер е била по-истинска от обичайното си политическо театро.
В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най-себе си?
През май, когато хората още вярват, че лятото ще бъде щастливо, дърветата експериментират с всички нюанси на зеленото, а градът за кратко мирише на надежда, а не на ремонти на ремонтите. Май е единственото време, когато София спира да се преструва и просто си е София.
Поетът и културолог Стефан Иванов е безнадеждно свързан със София. Неизбежно, градът диша в поезията му. Така че нямаше как да не поканим Стефан в рубриката ни "Софийски разходки". И ето, точно както се надявахме, отговорите му са поезия:
Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?
Дълго време това беше „Апартаментът“ на Малките пет кьошета, онова странно убежище между мира и романтиката, където чаят миришеше на книги, а книгите на прах и мечти. Сега дом ми е и „Сфумато“, място, където работя, дишам по-дълбоко, отколкото успявам навън и си позволявам да бъда малко по-хаотичен и малко по-смел. Там, в полумрака на сцената и в кабинетите, се чувствам като човек, който не е съвсем изгубен.
Опиши ни обичайния си маршрут за разходка.
Откакто имаме дете, маршрутът прилича на леко сюрреалистичен градски сериал. Започва с трамвай, който винаги пристига твърде рано или твърде късно, после площад „Журналист“, където е детската градина и където светът се забавя, поне докато някой не натисне клаксона. Паркът „Заимов“ с кучета, люлки, хлапета и вечното усещане, че някой някъде пече кестени. След това в „Сфумато“, където репетициите ни подминават като сънища. Оттам пак през Лозенец, градини, паркове и до самите поли на Витоша, където детето се опитва да говори с боровете, а ние се опитваме да му обясним, че не е нужно да ни вярва, ако смята, че те го разбират по-добре.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
„Нова генерация“. Винаги и завинаги. Защото в този град има едновременно достатъчно мрак, достатъчно светлина и достатъчно обич, за да понесе тази музика честно. А и защото София понякога наистина изглежда като човек, който се опитва да танцува, докато не е съвсем сигурен какъв точно е ритъмът.
Сграда в града, която би искал да притежаваш?
Водната кула в Лозенец. Този бетонен страж, който стои там като стар мъдрец, но без да те пита защо тичаш на зиг-заг през живота. Бих я превърнал в място за тихи събирания, нелепи идеи и хубави гледки. Или бих си я гледал всяка сутрин като личен монумент на нещата, които оцеляват.
Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?
Фризьорът ми Руско. Изключителен човек, с чувство за хумор, мъдрост и ненатрапчиво добро сърце. За жалост, косата и брадата ми в момента красноречиво показват, че между нас се е отворила пропаст от месеци, напрежение и родителски график. Но знам, че като седна на стола при него, разговорът ни ще продължи все едно сме си говорили вчера.
Как обичайно представяш София на някой чужденец?
С много истории, от които половината звучат съмнително истински, но всичките са проверени от живота. С чувство за хумор, защото иначе този град може да те отнесе като зимен вятър по „Графа“. И с едно тихо възхищение от странната ѝ способност да бъде едновременно хаос и дом.
Коя е любимата ти улична храна в София?
Суджу. Без претенции, без театър, без гурме. Вкусно ми е и върви добре с айрян, бързане, че даже и с внезапна тъга. Софийска класика.
Какво би променил в града?
Тротоарите, които изглеждат така, сякаш някой ги е нареждал в лека алкохолна мъгла. Възпитанието, но не онова академичното, а онова елементарното, че и другите хора съществуват. Културата и манталитета, но само толкова, че да не е геройство да стигнеш от точка А до точка Б без леки нервни кризи.
А какво – в никакъв случай?
Свободата в парковете, онази леко анархична смесица от музики, пушеци, разговори, пикници и непредвидими срещи. Това е кръвообращението на града. Ако го премахнем, остава само бетон с лошо настроение.
Утре предстои голямата софийска разходка - гражданската. Какво се надяваш да постигнат протестите?
Надявам се протестите да върнат елементарното усещане, че не сме сами и че нормалното не е екзотика. Ако не могат веднага да променят властта, поне да ѝ напомнят, че хората все още имат глас и търпението не е безкрайно. В най-добрия случай ще има оставки, избори и промени, а в най-лошия поне няма не се срамуваме от себе си, че сме мълчали. И накрая ще можем да си тръгнем с усещането, че София за още една вечер е била по-истинска от обичайното си политическо театро.
В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най-себе си?
През май, когато хората още вярват, че лятото ще бъде щастливо, дърветата експериментират с всички нюанси на зеленото, а градът за кратко мирише на надежда, а не на ремонти на ремонтите. Май е единственото време, когато София спира да се преструва и просто си е София.
Гласували общо: 1 потребители