Ако Гешев беше станал поет: Каскет от любов

Главният прокурор (поне в момента на писането на тази статия) Иван Гешев постна на стената си във Facebook стихотворение на Веселина Атанасова, наречено “Силните”. Няма да казвам нищо за конкретната поезия, защото важното е друго – че в началото всички помислиха, че стихотворението е на самия Гешев. И за миг си представих какво би било ако Гешев наистина беше станал поет, вместо прокурор.

Така де, не се ли пита човечеството подобни въпроси открай време? Ако Хитлер беше станал художник? Ако Сталин беше станал свещеник? И сега – ако Гешев беше станал поет?

Та, нека си представим за миг, че Гешев беше станал поет. Каква ли поезия щеше да пише? И отсега казвам – никъде не се твърди, че щеше да е добър поет. Но нека пробваме.

 

Каскет от любов

Роди ме мамо с каскет,

пък аз ще си намеря призвание.

Не ща да работя от девет до пет,

искам всенародно признание.

 

Не ще бъда част от статуквото.

Жадувам да танцувам с шалвари,

да бъда човек на изкуството,

да бъда мъжкият Мата Хари.

 

Ще пея на сцената с размазан грим.

Ще се отдам на своя порок.

Ще вдишвам смело пурения дим.

Ще бъда инструмент в ръцете на Бог.

 

Душевна експлозия

Случи се като на забавен каданс.

Гръм. Светлина. И после мрак.

Жена, полицай, служител на ДАНС.

Някой се шмугна в близкия шубрак.

 

Всичко наопаки в мен се обърна.

Сякаш ми забиха кама във гърба.

Искам да изкрещя и да повърна.

Привидя ми се шнур във бъза.

 

Огнена топка пет метра в небето.

Атентат в моя вътрешен свят.

Шрапнели с омраза пробиват сърцето,

но аз продължавам напред на инат.

 

Мъжка свобода

Ако президентът на САЩ изяви намерение

да закусим в белодомните градини,

ще отида на работно посещение,

докато съм в отпуск по лични причини.

 

Ще сърбаме кафенце, ще пием Хенеси,

ще хапваме сандвичи с вкус на свобода.

На корта ще премерим нашите тениси

и ще пием от същото шише със вода.

 

Ще адресираме заедно в стаята слона

докато с български огън му паля пурата.

Ще говорим за къща във Барселона

но реално ще ми дреме на прокуратурата.

 

Казах ви – никъде не беше обещано, че ще е добър поет.

Всяка прилика с действителни лица, събития и облекло за глава е напълно случайна.

Главният прокурор (поне в момента на писането на тази статия) Иван Гешев постна на стената си във Facebook стихотворение на Веселина Атанасова, наречено “Силните”. Няма да казвам нищо за конкретната поезия, защото важното е друго – че в началото всички помислиха, че стихотворението е на самия Гешев. И за миг си представих какво би било ако Гешев наистина беше станал поет, вместо прокурор.

Така де, не се ли пита човечеството подобни въпроси открай време? Ако Хитлер беше станал художник? Ако Сталин беше станал свещеник? И сега – ако Гешев беше станал поет?

Та, нека си представим за миг, че Гешев беше станал поет. Каква ли поезия щеше да пише? И отсега казвам – никъде не се твърди, че щеше да е добър поет. Но нека пробваме.

 

Каскет от любов

Роди ме мамо с каскет,

пък аз ще си намеря призвание.

Не ща да работя от девет до пет,

искам всенародно признание.

 

Не ще бъда част от статуквото.

Жадувам да танцувам с шалвари,

да бъда човек на изкуството,

да бъда мъжкият Мата Хари.

 

Ще пея на сцената с размазан грим.

Ще се отдам на своя порок.

Ще вдишвам смело пурения дим.

Ще бъда инструмент в ръцете на Бог.

 

Душевна експлозия

Случи се като на забавен каданс.

Гръм. Светлина. И после мрак.

Жена, полицай, служител на ДАНС.

Някой се шмугна в близкия шубрак.

 

Всичко наопаки в мен се обърна.

Сякаш ми забиха кама във гърба.

Искам да изкрещя и да повърна.

Привидя ми се шнур във бъза.

 

Огнена топка пет метра в небето.

Атентат в моя вътрешен свят.

Шрапнели с омраза пробиват сърцето,

но аз продължавам напред на инат.

 

Мъжка свобода

Ако президентът на САЩ изяви намерение

да закусим в белодомните градини,

ще отида на работно посещение,

докато съм в отпуск по лични причини.

 

Ще сърбаме кафенце, ще пием Хенеси,

ще хапваме сандвичи с вкус на свобода.

На корта ще премерим нашите тениси

и ще пием от същото шише със вода.

 

Ще адресираме заедно в стаята слона

докато с български огън му паля пурата.

Ще говорим за къща във Барселона

но реално ще ми дреме на прокуратурата.

 

Казах ви – никъде не беше обещано, че ще е добър поет.

Всяка прилика с действителни лица, събития и облекло за глава е напълно случайна.

Гласували общо: 1 потребители