Армията на фалшивите будни българи

През последните няколко години в градското пространство се появиха едни типажи, които вече са цяла армия. Става въпрос за патриотите и активните граждани, готови да се включат във всеки един протест, да се присъединят към всеки един "мащабен" проект или да създадат своя организация, подканвайки неуморно всеки да стане част от една кауза, изпълнена с идиализъм и вяра в доброто.

Героите и спасителите обаче не са това, което бяха и хората с подобни виждания все повече приличат на добре познания ни Дон Кихот.

В тази статия обаче няма да говорим за онези, които имат истински (макар и често наивни) патриотични и граждански идеали, а за едни малко по-различни личности.

Те винаги се смятат за родолюбци, будни българи, неуморни протестъри и винаги са готови да те убеждават с часове, че си непукист и ако не бяха те, сигурно до сега да сме изчезнали като нация. Любимо занимание е да се бутат във всички възможни мирни и не чак толкова мирни протестни мероприятия, да пишат дълги, драматични и социално-ангажиращи статуси, в които изливат своята болка и мъка, че само на тях им дреме за всичко, което се случва, че само те виждат страшната конспирация, надвиснала над цялалата страна, че само те имат желание за реформи.

Обикновено следят всичко, което се пише и излъчва в медиите и обожават да плюят всеки ден управляващите като обвиняват другите, че са допуснали да ги изберат (по всяка вероятност "патриотите" са гласували за някакви честни, добри и безкористни политици с извънземен произход, чийто звезден час така и не е успял да настъпи).  Следват нарцистични оди за бъдещите им геройства и стотния призив за някой новопоявил се протест срещу лошите, на който "най-накрая ще им видят сметката".

Техният национален героизъм по начало е най-активен в социалните мрежи и се изчерпва с публикуване на снимки от протести, снимки на националния флаг, заучени патриотични цитати и неуспешни опити да "събудят" спящите си съграждани, които поради непонятни за тях причини не се включват в значимите им каузи, а вместо това ходят на работа или учат в университети...(направо безопразие) Фалшиво социално и полититически ангажираните личности рядко обръщат внимание на собственото си културно и интелектуално развитие. Те са над подобни "егоистични" цели.

Друга любима тема им е българите в чужбина, като отделят достатъчно време за обиди и негативни коментари по техен адрес. Най-често ги определят като продажници, сребролюбци и родоотстъпници и не могат да повярват, че са "изоставили" родината си, за да живеят по друг начин.

Върли противници са на подкупите, далаверите, платените шествия и на всичко материално като цяло. Но това не им пречи да пропагандират събития или идеи, за които след това скришом им се плаща. Колкото и да се опитват да изглеждат незаинтересовани от парите, прекрасно знаят, че не могат без тях.

Често личните им отношения са пълна скръб и тъй като близките им или половинката не се впечатляват особено от "феноменалните" им дейности и не горят от желание да подпомагат безкрайните им "грандиозни" проекти, активните граждани влагат цялото си време и енергия в своята възвишена "мисия". Конкурентите им са минали в графа "врагове", приятелите отдавна са изместени от съюзниците.

Те са съвременни лидери, но само в собственото си въображение. А зад всичките им безкористни и идеалистични цели се крие най-обикновена жажда за пет минути слава. Мечтаят да не бъдат забравени, но никога не са били запомняни.

Искат да са обсъждани и да бъдат навсякъде, където могат да създадат поредната трибуна.

И все забравят, че този, който е навсякъде, накрая винаги е никъде.

През последните няколко години в градското пространство се появиха едни типажи, които вече са цяла армия. Става въпрос за патриотите и активните граждани, готови да се включат във всеки един протест, да се присъединят към всеки един "мащабен" проект или да създадат своя организация, подканвайки неуморно всеки да стане част от една кауза, изпълнена с идиализъм и вяра в доброто.

Героите и спасителите обаче не са това, което бяха и хората с подобни виждания все повече приличат на добре познания ни Дон Кихот.

В тази статия обаче няма да говорим за онези, които имат истински (макар и често наивни) патриотични и граждански идеали, а за едни малко по-различни личности.

Те винаги се смятат за родолюбци, будни българи, неуморни протестъри и винаги са готови да те убеждават с часове, че си непукист и ако не бяха те, сигурно до сега да сме изчезнали като нация. Любимо занимание е да се бутат във всички възможни мирни и не чак толкова мирни протестни мероприятия, да пишат дълги, драматични и социално-ангажиращи статуси, в които изливат своята болка и мъка, че само на тях им дреме за всичко, което се случва, че само те виждат страшната конспирация, надвиснала над цялалата страна, че само те имат желание за реформи.

Обикновено следят всичко, което се пише и излъчва в медиите и обожават да плюят всеки ден управляващите като обвиняват другите, че са допуснали да ги изберат (по всяка вероятност "патриотите" са гласували за някакви честни, добри и безкористни политици с извънземен произход, чийто звезден час така и не е успял да настъпи).  Следват нарцистични оди за бъдещите им геройства и стотния призив за някой новопоявил се протест срещу лошите, на който "най-накрая ще им видят сметката".

Техният национален героизъм по начало е най-активен в социалните мрежи и се изчерпва с публикуване на снимки от протести, снимки на националния флаг, заучени патриотични цитати и неуспешни опити да "събудят" спящите си съграждани, които поради непонятни за тях причини не се включват в значимите им каузи, а вместо това ходят на работа или учат в университети...(направо безопразие) Фалшиво социално и полититически ангажираните личности рядко обръщат внимание на собственото си културно и интелектуално развитие. Те са над подобни "егоистични" цели.

Друга любима тема им е българите в чужбина, като отделят достатъчно време за обиди и негативни коментари по техен адрес. Най-често ги определят като продажници, сребролюбци и родоотстъпници и не могат да повярват, че са "изоставили" родината си, за да живеят по друг начин.

Върли противници са на подкупите, далаверите, платените шествия и на всичко материално като цяло. Но това не им пречи да пропагандират събития или идеи, за които след това скришом им се плаща. Колкото и да се опитват да изглеждат незаинтересовани от парите, прекрасно знаят, че не могат без тях.

Често личните им отношения са пълна скръб и тъй като близките им или половинката не се впечатляват особено от "феноменалните" им дейности и не горят от желание да подпомагат безкрайните им "грандиозни" проекти, активните граждани влагат цялото си време и енергия в своята възвишена "мисия". Конкурентите им са минали в графа "врагове", приятелите отдавна са изместени от съюзниците.

Те са съвременни лидери, но само в собственото си въображение. А зад всичките им безкористни и идеалистични цели се крие най-обикновена жажда за пет минути слава. Мечтаят да не бъдат забравени, но никога не са били запомняни.

Искат да са обсъждани и да бъдат навсякъде, където могат да създадат поредната трибуна.

И все забравят, че този, който е навсякъде, накрая винаги е никъде.

Гласували общо: 1 потребители