Работиш за държавата, но тя за теб само по избори

В предишна статия коментирах видео на Тото от група "Скандау", в което той заедно с приятели помага на хора в неравностойно положение, като им подарява диван. Тогава на преден план като мазнина в чаша вода изплува нежеланието на двамата бедстващи да си намерят работа. Смятат, че не е необходимо и е напълно достатъчна милостинята на хората и пенсията на майка им, за да може трима души да преживяват и то в крайно мизерни условия. Зададохме си въпроса "Защо поне единият не работи?". Получихме ли отговор?

На следващия ден попаднах на видео репортаж на Нова телевизия, в което разказват за бездомните хора и един добър човек, който им дава топла храна.

В репортажа изпъкна един млад човек, който моли не за пари, мебели и дрехи, а само и единствено за работа и временен подлон, докато си стъпи на краката и си позволи да си наеме собствен, защото по неговите думи, той не може да продължи да живее по този начин - мизерствайки.

Този човек заслужава уважение за това, че не остава да лежи на стари лаври. За бога той е на приблизително 40 години! Някои хора биха казали, че животът е пред него. И действително биха били прави.

Единственото, което е необходимо, е някой да му подаде ръка, въже или стълба, за да може да излезе от дупката на депресията и самосъжалението, като му подсигури стая с баня, за да може да се изкъпе и изпере, както и да си намери подходяща работа, която може да упражнява. Заболяването, което има, не му позволява да извършва тежка физическа работа, но това, за което се моли е работа на бариера.

Видимо човекът е с будно съзнание и е способен, но много пъти в живота някой трябва да ти подаде ръка, за да започнеш да изкачваш върха. На своя живот.

Много хора биха казали "Тези хора си заслужават съдбата", но едва ли бихте го направили, ако вие попаднете в такова положение. Въпросният ни герой е имал тежка съдба и това е причината да остане на улицата и в студа да спи в тоалетните на влаковете, а когато е по-топло - на пейки.

Уж коронавирусът ни направи по-добри, но кой от вас направи поне една добрина в последната година? Нека поправим това, като се опитаме да изслушаме чуждата история и да помогнем на ближния. Това ще донесе щастие в живота на вас и на другия.

В предишна статия коментирах видео на Тото от група "Скандау", в което той заедно с приятели помага на хора в неравностойно положение, като им подарява диван. Тогава на преден план като мазнина в чаша вода изплува нежеланието на двамата бедстващи да си намерят работа. Смятат, че не е необходимо и е напълно достатъчна милостинята на хората и пенсията на майка им, за да може трима души да преживяват и то в крайно мизерни условия. Зададохме си въпроса "Защо поне единият не работи?". Получихме ли отговор?

На следващия ден попаднах на видео репортаж на Нова телевизия, в което разказват за бездомните хора и един добър човек, който им дава топла храна.

В репортажа изпъкна един млад човек, който моли не за пари, мебели и дрехи, а само и единствено за работа и временен подлон, докато си стъпи на краката и си позволи да си наеме собствен, защото по неговите думи, той не може да продължи да живее по този начин - мизерствайки.

Този човек заслужава уважение за това, че не остава да лежи на стари лаври. За бога той е на приблизително 40 години! Някои хора биха казали, че животът е пред него. И действително биха били прави.

Единственото, което е необходимо, е някой да му подаде ръка, въже или стълба, за да може да излезе от дупката на депресията и самосъжалението, като му подсигури стая с баня, за да може да се изкъпе и изпере, както и да си намери подходяща работа, която може да упражнява. Заболяването, което има, не му позволява да извършва тежка физическа работа, но това, за което се моли е работа на бариера.

Видимо човекът е с будно съзнание и е способен, но много пъти в живота някой трябва да ти подаде ръка, за да започнеш да изкачваш върха. На своя живот.

Много хора биха казали "Тези хора си заслужават съдбата", но едва ли бихте го направили, ако вие попаднете в такова положение. Въпросният ни герой е имал тежка съдба и това е причината да остане на улицата и в студа да спи в тоалетните на влаковете, а когато е по-топло - на пейки.

Уж коронавирусът ни направи по-добри, но кой от вас направи поне една добрина в последната година? Нека поправим това, като се опитаме да изслушаме чуждата история и да помогнем на ближния. Това ще донесе щастие в живота на вас и на другия.

Гласували общо: 1 потребители