„Той е дете на разведени родители" - присъда или шанс?

„Той няма баща“, „Той е дете на разведени родители, знаеш ли?“. Тези фрази са винаги на помощ, когато искаш да стоиш надалеч от хората с трудно детство. И да се пазиш от коронавируса на детските травми. Щом едно дете е расло така, значи от него безспорно ще стане кофти човек. По-добре не си играй с него. И ела вкъщи, където мама и тате са заедно и винаги гледат телевизия на дивана. И се карат. Но това е тайна.

Според статистиката през 2018 година в страната разводите са 10 596 на брой, което само по себе си е внушително число. Ако през ХХ-ти век цифрите са били значително по-ниски, то в днешно време да бъдеш разведен не е прецедент, нито невиждан феномен, който си заслужава да бъде широко дискутиран. По-скоро норма. Казваш "Край" и минаваш на принципа "40-те са новите 20". Време е за ново семейство.  

Не знам колко от тези 10 596 човека имат деца, но пък и в много от случаите раздялата не минава през съда и вероятно са много повече. Огромен брой деца са израстнали с един родител. В някои от случаите вторият родител все пак не пренебрегва грижите към детето си, но в други – детето има грижата на един родител и при по-голям късмет - баби и дядовци. 

Но смело мога да кажа, че децата, които имат разведени родители се радват на повече професионални и лични успехи, защото тези обстоятелства от рано са го мотивирали да израсте в лична и професионална сфера. Без компромиси. Само напред и нагоре.

Да растеш без семейния уют на двама родители е болезнено. Но пък от рано свикваш да се справяш сам с препятствията, което след време се отблагодарява. Научаваш се и на труд. Разбираш, че единственият човек, който може да ти помогне си ти самият. 

И тук идва един парадокс - хем биологично имаш баща, защото все някой индивид от мъжки пол трябва да те е направил, хем той изобщо не фигурира в твоя живот като личност. И се оказва, че е за хубаво - виж се днес. Той просто те е направил, преценил е, че е свършил добра работа, преуморил се е и си е дал почивка след добре свършената работа. Тук мога да кажа само една дума, която не е българска, но добре се вписва в ситуацията - евала.

И въпреки подозрителният поглед на всички от хубаво семейство, в един момент това престава да ти прави впечатление, защото знаеш, че щом е факт, значи така е трябвало да се случи. Липсата на този родител с времето се заменя с огромната любов и грижа на първия, който е най-големият герой в историята, както и многото истински приятели и роднини, които те приемат за свое дете и се грижат за теб, така че нищо повече да не ти липсва. Дори и някакво нищожно човешко присъствие.

„Той няма баща“, „Той е дете на разведени родители, знаеш ли?“. Тези фрази са винаги на помощ, когато искаш да стоиш надалеч от хората с трудно детство. И да се пазиш от коронавируса на детските травми. Щом едно дете е расло така, значи от него безспорно ще стане кофти човек. По-добре не си играй с него. И ела вкъщи, където мама и тате са заедно и винаги гледат телевизия на дивана. И се карат. Но това е тайна.

Според статистиката през 2018 година в страната разводите са 10 596 на брой, което само по себе си е внушително число. Ако през ХХ-ти век цифрите са били значително по-ниски, то в днешно време да бъдеш разведен не е прецедент, нито невиждан феномен, който си заслужава да бъде широко дискутиран. По-скоро норма. Казваш "Край" и минаваш на принципа "40-те са новите 20". Време е за ново семейство.  

Не знам колко от тези 10 596 човека имат деца, но пък и в много от случаите раздялата не минава през съда и вероятно са много повече. Огромен брой деца са израстнали с един родител. В някои от случаите вторият родител все пак не пренебрегва грижите към детето си, но в други – детето има грижата на един родител и при по-голям късмет - баби и дядовци. 

Но смело мога да кажа, че децата, които имат разведени родители се радват на повече професионални и лични успехи, защото тези обстоятелства от рано са го мотивирали да израсте в лична и професионална сфера. Без компромиси. Само напред и нагоре.

Да растеш без семейния уют на двама родители е болезнено. Но пък от рано свикваш да се справяш сам с препятствията, което след време се отблагодарява. Научаваш се и на труд. Разбираш, че единственият човек, който може да ти помогне си ти самият. 

И тук идва един парадокс - хем биологично имаш баща, защото все някой индивид от мъжки пол трябва да те е направил, хем той изобщо не фигурира в твоя живот като личност. И се оказва, че е за хубаво - виж се днес. Той просто те е направил, преценил е, че е свършил добра работа, преуморил се е и си е дал почивка след добре свършената работа. Тук мога да кажа само една дума, която не е българска, но добре се вписва в ситуацията - евала.

И въпреки подозрителният поглед на всички от хубаво семейство, в един момент това престава да ти прави впечатление, защото знаеш, че щом е факт, значи така е трябвало да се случи. Липсата на този родител с времето се заменя с огромната любов и грижа на първия, който е най-големият герой в историята, както и многото истински приятели и роднини, които те приемат за свое дете и се грижат за теб, така че нищо повече да не ти липсва. Дори и някакво нищожно човешко присъствие.

Гласували общо: 1 потребители