20 бързи въпроса към Митко Павлов

Митко Павлов не обича да му казват, че е известен. Приема себе си като обикновен човек с обикновени ежедневни задължения. Аз бих добавила обаче - с необикновено чувство за хумор. Той ни научи да започваме деня си с болки в стомаха от смях и хубава музика по Magic FM. След това ни хвана за ръка и ни показа в действителност колко голям професионалист е, работейки в БНТ 1 и започвайки предаването "Събота вечер с Митко Павлов". 

Митко обича да изпипва детайлите и е впечатляващо, че винаги пише сам сценариите си (понякога в екип, но никога не оставя тази работа на друг).

Срещнахме се с него, за да разберем какво ще ни отговори на въпросите в новата ни рубрика "20 бързи въпроса към ...". Ето какво ни сподели:

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Най-голямото предизвикателство в работен план предполагам, че ми предстои. Уви, нищо не „стои“ никъде. Или поне аз не съм забелязал нещо да стои. Иначе ако говорим на ежедневна база, предизвикателство е да ставаш от леглото всяка сутрин и да си в кондиция, когато ти се иска единствено да не си се раждал.

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Предполагам, че трябва да напиша „алкохола“ като най-вреден навик. Въпреки че мързелът е по-вреден от него. Най-полезен навик не се сещам да имам. Аз не обичам категоризирането. Обичам нещата да стават леко, постепенно, без много напъни.

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Честност, работливост, справедливост.

Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?

Много лесно – ще го накарам да ме чуе или види.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Никога не съм имал пет книги на лавицата си. Обикновено е само една. Тази, която опитвам да чета в момента и това продължава много дълго, защото ми се доспива за минута-две, когато взема книга в леглото. Лавици отрупани с книги има при „наште“, при мен няма толкова място, аз държа много списания, дискове, дивидита и безброй излишности. Книги има също, но те по-скоро бяха привнесени от жена ми. Последната книга, която четох е „Били Съмърс“ на Стивън Кинг, в момента боря „Другият“, въпреки че го гледах на сериал. Иначе изчетох бая бърза скандинавска литература последната година, Туве Янсон и прочее, че не помня имена.

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Английски. Но не е от липса на време, а от мързел. Може би и да свиря на барабани, защото като малък го зарязах. А ходех на уроци.

Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?

Нищо не се е променило към по-добро, за съжаление. Хората са все по-прости и по-прости и не схващам какви хора живеят тук, че да не искат да живеят нормално. Стокхолмският синдром е кръстен на нас, абсолютно съм сигурен. Не ми се влиза в тази тема, защото ще бъда много, много краен. А няма никакъв смисъл.

Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?

Да не бързам и да внимавам какво говоря.

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

Няма как да се ограничавам само в 5 личности. Светът е пълен с велики хора и животът ми няма да стигне да говоря с тези, на които се възхищавам. Петима никога не бих събирал, бих ги почвал един по един. И бих попитал всеки един от тях: "Как си?".

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

И двамата. Зависи от човекът.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Лъжа, овчедушие, безхаберие, което се припокрива с предишното, леността, кражбата, простотията.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

Много са. Безмислено шляене по улиците, шофиране без посока със силна музика, тежък обяд с приятели и прочее порочни неща.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

Не бих се наел да прогнозирам каквото и да било.

Какво никога не прощавате?

Лъжа.

Градовете, които винаги са в сърцето ви?

Хората правят местообитанието такова, каквото е. В този ред на мисли нямам любими градове, а любими хора, с които съм говорил. В общи лини навсякъде, където съм ходил в Европа, съм попадал на невероятни хора. В България обичам най-много да се връщам в Пловдив и Бургас. И на двете места съм като местен. Там се живее по-бавно и това ми допада много.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

Дали някой малоумник ще посегне на атомната централа в Запорожието, както и защо половин България се финтира от един популистки вдигнат юмрук.

По какво познавате, че някой е "ваш човек"?

По миризмата.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Малоумщината с инфлуенсърсвото.

Какво с времето се отказахте да правите?

Да опитвам да съм център на вниманието.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

Никога не съм се водил от цитати. Разчитам главно на себе си.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Митко Павлов не обича да му казват, че е известен. Приема себе си като обикновен човек с обикновени ежедневни задължения. Аз бих добавила обаче - с необикновено чувство за хумор. Той ни научи да започваме деня си с болки в стомаха от смях и хубава музика по Magic FM. След това ни хвана за ръка и ни показа в действителност колко голям професионалист е, работейки в БНТ 1 и започвайки предаването "Събота вечер с Митко Павлов". 

Митко обича да изпипва детайлите и е впечатляващо, че винаги пише сам сценариите си (понякога в екип, но никога не оставя тази работа на друг).

Срещнахме се с него, за да разберем какво ще ни отговори на въпросите в новата ни рубрика "20 бързи въпроса към ...". Ето какво ни сподели:

Опишете най-голямото предизвикателство, което стои в работата ви.

Най-голямото предизвикателство в работен план предполагам, че ми предстои. Уви, нищо не „стои“ никъде. Или поне аз не съм забелязал нещо да стои. Иначе ако говорим на ежедневна база, предизвикателство е да ставаш от леглото всяка сутрин и да си в кондиция, когато ти се иска единствено да не си се раждал.

Най-вредният и най-полезният ви навик?

Предполагам, че трябва да напиша „алкохола“ като най-вреден навик. Въпреки че мързелът е по-вреден от него. Най-полезен навик не се сещам да имам. Аз не обичам категоризирането. Обичам нещата да стават леко, постепенно, без много напъни.

Ценностите, в които вярвате най-силно?

Честност, работливост, справедливост.

Как ще обясните това, което правите, на седемгодишно дете?

Много лесно – ще го накарам да ме чуе или види.

Пет книги, които са задължителни на лавицата?

Никога не съм имал пет книги на лавицата си. Обикновено е само една. Тази, която опитвам да чета в момента и това продължава много дълго, защото ми се доспива за минута-две, когато взема книга в леглото. Лавици отрупани с книги има при „наште“, при мен няма толкова място, аз държа много списания, дискове, дивидита и безброй излишности. Книги има също, но те по-скоро бяха привнесени от жена ми. Последната книга, която четох е „Били Съмърс“ на Стивън Кинг, в момента боря „Другият“, въпреки че го гледах на сериал. Иначе изчетох бая бърза скандинавска литература последната година, Туве Янсон и прочее, че не помня имена.

Кое е онова, което все искате да научите и все нямате време?

Английски. Но не е от липса на време, а от мързел. Може би и да свиря на барабани, защото като малък го зарязах. А ходех на уроци.

Какво се промени в страната към по-добро и какво ви радва тук?

Нищо не се е променило към по-добро, за съжаление. Хората са все по-прости и по-прости и не схващам какви хора живеят тук, че да не искат да живеят нормално. Стокхолмският синдром е кръстен на нас, абсолютно съм сигурен. Не ми се влиза в тази тема, защото ще бъда много, много краен. А няма никакъв смисъл.

Най-важният съвет, който сте пренебрегвал?

Да не бързам и да внимавам какво говоря.

Ако имахте възможността да съберете петима души от целия свят, на които се възхищавате, и да си кажете няколко думи, кои щяха да бъдат тези личности? И какво щяхте да ги попитате?

Няма как да се ограничавам само в 5 личности. Светът е пълен с велики хора и животът ми няма да стигне да говоря с тези, на които се възхищавам. Петима никога не бих събирал, бих ги почвал един по един. И бих попитал всеки един от тях: "Как си?".

Кой ви е по-симпатичен: безотговорният бохем или неспасяемият работохолик?

И двамата. Зависи от човекът.

Нещото, което ви изкарва извън нерви?

Лъжа, овчедушие, безхаберие, което се припокрива с предишното, леността, кражбата, простотията.

Най-хубавият начин за прахосване на времето?

Много са. Безмислено шляене по улиците, шофиране без посока със силна музика, тежък обяд с приятели и прочее порочни неща.

Да прогнозираме бъдещето като опитен фантаст: какво ни очаква?

Не бих се наел да прогнозирам каквото и да било.

Какво никога не прощавате?

Лъжа.

Градовете, които винаги са в сърцето ви?

Хората правят местообитанието такова, каквото е. В този ред на мисли нямам любими градове, а любими хора, с които съм говорил. В общи лини навсякъде, където съм ходил в Европа, съм попадал на невероятни хора. В България обичам най-много да се връщам в Пловдив и Бургас. И на двете места съм като местен. Там се живее по-бавно и това ми допада много.

Кое е нещото, което ви вълнува най-много в момента?

Дали някой малоумник ще посегне на атомната централа в Запорожието, както и защо половин България се финтира от един популистки вдигнат юмрук.

По какво познавате, че някой е "ваш човек"?

По миризмата.

Масова мания, която никога не сте разбирали?

Малоумщината с инфлуенсърсвото.

Какво с времето се отказахте да правите?

Да опитвам да съм център на вниманието.

Цитатът, който ви ръководи най-много?

Никога не съм се водил от цитати. Разчитам главно на себе си.

 

Интервю на Илиана Симеонова

Гласували общо: 1 потребители