Певицата Тони: Носиш ли послание, другото идва самò

Тя избухна още с първия си сингъл, с първия си албум. И почти всеки, който съзнателно е слушал музика тогава, е въртял безкрайно „Всичко било е насън“, „Както преди“, „Е-самота“ от „Прераждане“. В последните години Тони отново твори с пълна сила: „Поглед на дете“, „Докосвам те“, „Близо“. И сега в пълна откровеност ни споделя за новото си „прераждане“:

Някои сценаристи и писатели, докато работят, си пускат определена музика, за да „влязат“ по-добре в писането. Ти как се настройваш, за да създаваш музика?

Нямам изграден метод или начин за това да пиша музика. Доста често, когато си взимам китарата и си дрънкам някакви неща, свиря си и ми хрумват идеи – това е единият начин. Другият начин: тъй като преподавам вокално пеене вкъщи, свиря и на пиано. Не е моят инструмент, но за да разпявам децата, учениците, трябва и пиано. За дуетната песен с Орлин Павлов, която записахме миналата година („Докосвам те“), се случи по някакъв свръхестествен начин. Докато съзерцавах загасения монитор на компютъра и тъй като там ми е и клавирът, просто изведнъж изникнаха в ума ми три акорда и веднага – и мелодична линия. Сякаш всичко идваше от небето – по този начин се почувствах.

А текстовете ти?

Отскоро започнах освен музика да пиша и текстове. Писала съм и преди, само че на английски. При мен първо музиката идва като информация и след това текстът е доста упорит труд. Провокирах сама себе си за „Докосвам те“. Слушайки музиката, разхождайки се в планината, написах и текста. Първо ми хрумнаха фрази на английски, явно това е някакъв метод на ума, явно музиката ми подхожда повече на този език и затова започвам да мисля на английски. И след това – на български. Аз съм такъв човек, че трябва да бъда понякога притисната от обстоятелствата. Предпочитам някой друг да ми напише текст, доста често се е случвало. Това са хора, които имат таланта да пишат текстове, просто им е дарба. Аз не мисля, че при мен има такава дарба. Може и да дойде нещо такова. Смятам, че ако и човек не се застави да пише, няма как да разбере.

Защо преди малко каза, че пианото не е твоят инструмент?

Защото не съм го изучавала. Пианото ми е много любим инструмент. Просто самата аз имам много повече познания върху китарата. Свирила съм много по-дълго време и уменията са ми много по-добри.

А кой го усещаш като най-далечния за теб инструмент?

Координацията при барабаните ми е много сложна. Мозъкът да се раздели на четири части – два крака и две ръце, това ми се струва страшно трудно.

Странно – все пак умееш да танцуваш и то така, че за много хора да изглежда невъзможно точно като координация...

Да, наистина, танците са моето нещо. Първата ми любов. И тялото да се координира да танцува... Може би ми е било лесно и затова не съм го мислила.

Снимка: Темелко Темелков

Предпочиташ с песните си да изразяваш вътрешния си свят. Но имаш ли и такива, при създаването на които си следвала онова, което искат да чуят хората?

Смятам, че един артист, когато пише нещо, то трябва да носи някакво послание. Да, интересува ме мейнстрийм музиката, какво е модерно, защото съм съвременно мислещ артист. Но аз не пиша нещата на всяка цена – да са модерни като Дуа Липа или Джъстийн Бийбър, само и само да се харесат на масата хора. Аз не съм толкова бизнес устроена, а смятам, че трябва да нося послание на света. За мен то е по-силно и по-важно от да направиш примерно латино парче, което в последните години е модерно. Да, много е важно за един артист да се интересуваш. Не трябва да оставаш в миналото – има много артисти, които са останали с музиката си от преди време. За мен е важно да звучи модерно, с нови звуци, но не значи, че трябва да бъде мейнстрийм. Може да не е в центъра на това, което слушат хората, но да носи послание. Носиш ли послание, другото идва само.

Как се прави по-добра песен от „Както преди“ например? Всъщност коя своя песен би посочила като един вид своя емблема?

Хората масово харесват повече „Както преди“, отколкото „Всичко било е насън“, но си мисля, че това е така, защото може да се запее по-лесно, както и като припев. Но ако трябва да се регистрирам с най-доброто парче от кариерата ми, може би бих казала „Всичко било е насън“ – първият ми сингъл, с който излязох като артист. Но смятам, че доста често хората имат толкова силни очаквания, че пренебрегват следващата музика, която започваш да пишеш. А тя не може да прилича на това, което е било тогава, защото просто музиката ти се изменя. Аз смятам, че една песен като „Hоw Long“, въпреки че е на английски, като „Близо“, като „Докосвам те“ с Орлин – тези парчета са доста, доста хубави. Но хората някак си искат това, което виждат като най-доброто и не влизат в дълбочината на новото нещо, което им показваш, че си ти. Въпреки че има и много хора, които са идвали и казват – „Новото ти парче е уау, много яко, направо не мога да повярвам, много се учудвам как не го оценяват достатъчно“. Като човек, който смятам, че разбирам достатъчно от музика и съм го доказала в годините като съвременно мислещ артист във всеки един аспект – и като музика, и като текстове, и визия, и всичко – просто, честно казано, нямам отговор каква е причината.

Какво би посъветвала прохождащите музиканти и певци?

Бих посъветвала много от младите хора, от които чувам доста често репликата „Искам да стана известен“, „Искам да стана известна“. За мен това може да е работещо до време. Но ако ти не изграждаш себе си като личност, не мисля, че има смисъл. Парите и известността не са най-важното. Нека първо твоята душа и любовта към музиката да те водят. Разбира се, има и пиар стратегии, но да не те води известността – това е постепенно пропадане и фокус, който не мисля, че е добър за един нов артист. Най-добре артистът да няма най-високите очаквания, а да прави музиката, защото има любовта към нея, защото иска с това да се занимава, защото има послание, защото иска да променя живота на други хора. За мен това е много важно. Музиката не трябва просто ей така тенденциозно да се прави само заради парите или само заради известността – за мен това е капан за артиста.

Кой български певец смяташ, че е много талантлив, но недостатъчно оценен?

Ще кажа един човек, който почина, за съжаление. Смятам, че след като си отиде от този свят започнаха да го ценят, но мисля, че не беше достатъчно оценен – Явор от Gravity Co. Това беше за мен уникален артист и уникален талант, и добър човек.

Какво не бихме открили никога в твоя песен?

Славя се с това, че много внимателно подбирам думите в текстовете си. Още с първия албум. Дори бях отказала на един продуцент една песен, защото текстът не мислех, че е подходящ, макар че той държеше на него. Но пак ще започна от там – за мен посланието е най-важното като артист. Така че не бих изпяла песен, в която има вулгарни думи. Тъй като аз съм истински вярващ в Бог човек и не мисля, че бих направила компромис с вулгарни думи в текста.

А има ли послание в музиката, което ти е досадно?

Досадно ми е да гледам клипове със супер семплички текстове, които не ми носят нищо. Омръзнало ми е да гледам разсъблечени жени, които тръскат дупета и така нататък. Не че не може човек да се изразява и по този начин, но това ми идва в повече на мен. И тези послания за наркотици, които се вкарват в клиповете – че е много куул, че е много интересно, много готино. Ами не е много готино за мен. Дори като млад артист не съм смятала, че това е окей.

Въпреки че не криеш, че си имала история с наркотиците?

Да, аз също съм опитвала всякакви неща като млад артист, не се срамувам да го кажа. Но това на мен лично, на този етап от живота ми, ми идва в повече – като преекспонират наркотици, голи тела... Пошло ми е това нещо.

Песен, рефрен, който напоследък ти се е забивал в главата и ти е било трудно да го разкараш?

За съжаление, има реклами, които от един-два пъти слушане ми стават толкова досадни, дори понякога вечерно време, като си легна и започват да ми се въртят в ума и е много досадно и трудно да го премахна. Има една – на магазин Джъмбо. „Джъмбо, Джъмбо, Джъмбо“ се повтаря хиляда пъти и е толкова досадно и отвратително.

Снимка: Христо Иванов

Почти 10 години имаш много тежък период заради автоимунното си заболяване, преди да влезеш в ремисия преди няколко години. Кое беше най-трудното за теб тогава: самотата, болките, страховете, изтощението, липсата на какъвто и да е контрол?

Много тежък период. Толкова тежък беше, че дори бях на ръба да се откажа да живея – да, случи се само един ден, но толкова бяха силни болките и невъзможността въобще да контролирам живота си. Периодът беше толкова дълъг и изтощителен, че започнах да забравям коя съм всъщност. Изкара ме извън всичко познато. Много, много труден период, но в същото време ме научи и на изключително голямо смирение, свързано не само със самата мен и с егото ми, но и с другите хора, милосърдието, отношението към другите. Ако трябва да кажа, че не съжалявам за този период, няма да е истина. Съжалявам. И то не защото съм загубила тези години, а заради болките, които още не са изцелени в душата ми. Само силният характер и с помощта на Божията намеса – защото колкото и смешно, и тривиално да звуча на някои – моята вяра в Бог ми донесе сила да съумея да не ми изгори мозъкът. Бях на самия предел на смъртта. Но слава Богу, че последните 3-4 години се чувствам изключително добре. Да, полагам много, много, много усилия с храненето и лекарствата, за да поддържам тази ремисия, но най-важното е, че съумявам, с Божията помощ, да бъда това, което съм и да се радвам на малките неща.

Какво ти отне, какво пречупи в теб това заболяване?

Сякаш прекърши едното ми крило. Не че сега не съм усмихнат човек, но като че ли бях много по-ведра, по-усмихната, повече се шегувах. Станах като че ли прекалено сериозна, а не искам. Искам си онова момиче, което се забавляваше повече, повече се усмихваше. Мисля, че заболяването ми открадна ето това. Сега гледам по-сериозно на живота, а искам като дете да продължавам да бъда, да се смея повече, да се забавлявам повече, да не приемам толкова насериозно и толкова надълбоко нещата. За съжаление, не знам дали ще мога да се върна обратно.

За какво мечтаеш, но още нямаш куража или времето да опиташ да го направиш?

Честно казано, всички мечти от детството ми бяха изпълнени: да мога да танцувам добре, да стана певица, да бъда на сцена, да завърша актьорско майсторство – аз съм завършила Мюзикъл. Но много мечтая да яздя кон – аз неслучайно и в един от клиповете съм се снимала с кон (в клипа на „Както преди“) – и още от тази седмица ще започна да уча конна езда. Вярвам, че ще осъществя и тази мечта. Защото не е само ездата, а и самото отношение, което имам към животното. А иначе все още – въпреки че съм завършила специалност Мюзикъл, то е и актьорско майсторство, и всичко останало – нямам смелостта да се снимам във филм. Като че ли толкова съм се отдалечила от това, което съм завършила. През годините не намерих куража да се снимам, не се е и случвало да ми предложат да участвам във филм или сериал. Но може би, сега ако ми предложат, ще събера кураж, не знам.

С кого би искала да запишеш дует?

С Любо, но той е много ангажиран, иначе сме коментирали и много ми се иска това да го доизговорим. Мария Илиева е певицата, с която също сме коментирали да направим заедно дует. Но ще видим, защото те са по-ангажирани от мен – като артисти, които са на върха в момента. Мисля, че в правилното време ще се случат правилните нещата.

А в най-най-смелите си мечти?

Ще кажа двама артисти, които си отидоха от този свят и които са ми много любими: Уитни Хюстън и Майкъл Джексън. А съвременен артист: американец, който много ценя, обичам, уважавам, харесвам, следя – това е Джъстин Тимбърлейк. Много любим мой артист – и като музика, и като стил, и като всичко. Това е според мен човекът, който е топ артист в света и с него със сигурност няма да повярвам, ако нещо такова ми се случи.

Снимка: Калина Серафимова

Какво става с песента „Ела и ме спаси“, която обяви преди време, но още не е излязла?

Това е първaта ми песен, на която написах текст на български. Благодаря на Национален фонд „Култура“ за спечеления проект, т.е. аудиото, спонсорирано от тях. За съжаление, е трудно да се намерят финанси за клип. Още миналата година имаше възможност, но дойде трудно време и при спонсорите се усложниха нещата. И сега много очаквам да спечеля стипендия отново от Национален фонд „Култура“. Песента е готова, текстът е много личен. Свързан е с битката в живота ми. „Ела и ме спаси“ е песен, в която търся отговори за своите собствени битки, дори и със самата себе си, за силата на думите, които носят Живот или Разруха, от битката да запазиш душата си до това да не прегори мозъкът ти, да не отидеш в друга крайност. Дали спасението би дошло от Господ, дали самата аз бих могла да се спася? Вярвам, че хората ще харесат песента. Стилът е дръм ен бейс. Музиката и текстът са мои. Аранжиментът отново е на Щирион Пилидов, китаристът ми, с когото работя вече пета година изключително приятно и много спокойно – той е толкова земен и готин и съм много благодарна, че работя с него вече толкова време.

Нещо, което искаш да споделиш за финал?

Искам отново да кажа, не само на младите – на всички артисти. Напоследък има много хейт, много лоши, негативни думи са изговорени по повод други артисти. Всеки един артист трябва да съумява да казва нещата по много по-деликатен и добър начин. А понякога не е и нужно да коментираме някои неща. Да има повече мир и по-добро отношение спрямо другите колеги и спрямо обществото. Да не бъдем толкова злобни и да не казваме първото гадно нещо, което ни идва в ума, а първо да помислим. Защото обществото ни наблюдава. Мисля, че ние сме отговорни да бъдем добри хора на първо място.

 

 Интервю на Милен Антиохов

Тя избухна още с първия си сингъл, с първия си албум. И почти всеки, който съзнателно е слушал музика тогава, е въртял безкрайно „Всичко било е насън“, „Както преди“, „Е-самота“ от „Прераждане“. В последните години Тони отново твори с пълна сила: „Поглед на дете“, „Докосвам те“, „Близо“. И сега в пълна откровеност ни споделя за новото си „прераждане“:

Някои сценаристи и писатели, докато работят, си пускат определена музика, за да „влязат“ по-добре в писането. Ти как се настройваш, за да създаваш музика?

Нямам изграден метод или начин за това да пиша музика. Доста често, когато си взимам китарата и си дрънкам някакви неща, свиря си и ми хрумват идеи – това е единият начин. Другият начин: тъй като преподавам вокално пеене вкъщи, свиря и на пиано. Не е моят инструмент, но за да разпявам децата, учениците, трябва и пиано. За дуетната песен с Орлин Павлов, която записахме миналата година („Докосвам те“), се случи по някакъв свръхестествен начин. Докато съзерцавах загасения монитор на компютъра и тъй като там ми е и клавирът, просто изведнъж изникнаха в ума ми три акорда и веднага – и мелодична линия. Сякаш всичко идваше от небето – по този начин се почувствах.

А текстовете ти?

Отскоро започнах освен музика да пиша и текстове. Писала съм и преди, само че на английски. При мен първо музиката идва като информация и след това текстът е доста упорит труд. Провокирах сама себе си за „Докосвам те“. Слушайки музиката, разхождайки се в планината, написах и текста. Първо ми хрумнаха фрази на английски, явно това е някакъв метод на ума, явно музиката ми подхожда повече на този език и затова започвам да мисля на английски. И след това – на български. Аз съм такъв човек, че трябва да бъда понякога притисната от обстоятелствата. Предпочитам някой друг да ми напише текст, доста често се е случвало. Това са хора, които имат таланта да пишат текстове, просто им е дарба. Аз не мисля, че при мен има такава дарба. Може и да дойде нещо такова. Смятам, че ако и човек не се застави да пише, няма как да разбере.

Защо преди малко каза, че пианото не е твоят инструмент?

Защото не съм го изучавала. Пианото ми е много любим инструмент. Просто самата аз имам много повече познания върху китарата. Свирила съм много по-дълго време и уменията са ми много по-добри.

А кой го усещаш като най-далечния за теб инструмент?

Координацията при барабаните ми е много сложна. Мозъкът да се раздели на четири части – два крака и две ръце, това ми се струва страшно трудно.

Странно – все пак умееш да танцуваш и то така, че за много хора да изглежда невъзможно точно като координация...

Да, наистина, танците са моето нещо. Първата ми любов. И тялото да се координира да танцува... Може би ми е било лесно и затова не съм го мислила.

Снимка: Темелко Темелков

Предпочиташ с песните си да изразяваш вътрешния си свят. Но имаш ли и такива, при създаването на които си следвала онова, което искат да чуят хората?

Смятам, че един артист, когато пише нещо, то трябва да носи някакво послание. Да, интересува ме мейнстрийм музиката, какво е модерно, защото съм съвременно мислещ артист. Но аз не пиша нещата на всяка цена – да са модерни като Дуа Липа или Джъстийн Бийбър, само и само да се харесат на масата хора. Аз не съм толкова бизнес устроена, а смятам, че трябва да нося послание на света. За мен то е по-силно и по-важно от да направиш примерно латино парче, което в последните години е модерно. Да, много е важно за един артист да се интересуваш. Не трябва да оставаш в миналото – има много артисти, които са останали с музиката си от преди време. За мен е важно да звучи модерно, с нови звуци, но не значи, че трябва да бъде мейнстрийм. Може да не е в центъра на това, което слушат хората, но да носи послание. Носиш ли послание, другото идва само.

Как се прави по-добра песен от „Както преди“ например? Всъщност коя своя песен би посочила като един вид своя емблема?

Хората масово харесват повече „Както преди“, отколкото „Всичко било е насън“, но си мисля, че това е така, защото може да се запее по-лесно, както и като припев. Но ако трябва да се регистрирам с най-доброто парче от кариерата ми, може би бих казала „Всичко било е насън“ – първият ми сингъл, с който излязох като артист. Но смятам, че доста често хората имат толкова силни очаквания, че пренебрегват следващата музика, която започваш да пишеш. А тя не може да прилича на това, което е било тогава, защото просто музиката ти се изменя. Аз смятам, че една песен като „Hоw Long“, въпреки че е на английски, като „Близо“, като „Докосвам те“ с Орлин – тези парчета са доста, доста хубави. Но хората някак си искат това, което виждат като най-доброто и не влизат в дълбочината на новото нещо, което им показваш, че си ти. Въпреки че има и много хора, които са идвали и казват – „Новото ти парче е уау, много яко, направо не мога да повярвам, много се учудвам как не го оценяват достатъчно“. Като човек, който смятам, че разбирам достатъчно от музика и съм го доказала в годините като съвременно мислещ артист във всеки един аспект – и като музика, и като текстове, и визия, и всичко – просто, честно казано, нямам отговор каква е причината.

Какво би посъветвала прохождащите музиканти и певци?

Бих посъветвала много от младите хора, от които чувам доста често репликата „Искам да стана известен“, „Искам да стана известна“. За мен това може да е работещо до време. Но ако ти не изграждаш себе си като личност, не мисля, че има смисъл. Парите и известността не са най-важното. Нека първо твоята душа и любовта към музиката да те водят. Разбира се, има и пиар стратегии, но да не те води известността – това е постепенно пропадане и фокус, който не мисля, че е добър за един нов артист. Най-добре артистът да няма най-високите очаквания, а да прави музиката, защото има любовта към нея, защото иска с това да се занимава, защото има послание, защото иска да променя живота на други хора. За мен това е много важно. Музиката не трябва просто ей така тенденциозно да се прави само заради парите или само заради известността – за мен това е капан за артиста.

Кой български певец смяташ, че е много талантлив, но недостатъчно оценен?

Ще кажа един човек, който почина, за съжаление. Смятам, че след като си отиде от този свят започнаха да го ценят, но мисля, че не беше достатъчно оценен – Явор от Gravity Co. Това беше за мен уникален артист и уникален талант, и добър човек.

Какво не бихме открили никога в твоя песен?

Славя се с това, че много внимателно подбирам думите в текстовете си. Още с първия албум. Дори бях отказала на един продуцент една песен, защото текстът не мислех, че е подходящ, макар че той държеше на него. Но пак ще започна от там – за мен посланието е най-важното като артист. Така че не бих изпяла песен, в която има вулгарни думи. Тъй като аз съм истински вярващ в Бог човек и не мисля, че бих направила компромис с вулгарни думи в текста.

А има ли послание в музиката, което ти е досадно?

Досадно ми е да гледам клипове със супер семплички текстове, които не ми носят нищо. Омръзнало ми е да гледам разсъблечени жени, които тръскат дупета и така нататък. Не че не може човек да се изразява и по този начин, но това ми идва в повече на мен. И тези послания за наркотици, които се вкарват в клиповете – че е много куул, че е много интересно, много готино. Ами не е много готино за мен. Дори като млад артист не съм смятала, че това е окей.

Въпреки че не криеш, че си имала история с наркотиците?

Да, аз също съм опитвала всякакви неща като млад артист, не се срамувам да го кажа. Но това на мен лично, на този етап от живота ми, ми идва в повече – като преекспонират наркотици, голи тела... Пошло ми е това нещо.

Песен, рефрен, който напоследък ти се е забивал в главата и ти е било трудно да го разкараш?

За съжаление, има реклами, които от един-два пъти слушане ми стават толкова досадни, дори понякога вечерно време, като си легна и започват да ми се въртят в ума и е много досадно и трудно да го премахна. Има една – на магазин Джъмбо. „Джъмбо, Джъмбо, Джъмбо“ се повтаря хиляда пъти и е толкова досадно и отвратително.

Снимка: Христо Иванов

Почти 10 години имаш много тежък период заради автоимунното си заболяване, преди да влезеш в ремисия преди няколко години. Кое беше най-трудното за теб тогава: самотата, болките, страховете, изтощението, липсата на какъвто и да е контрол?

Много тежък период. Толкова тежък беше, че дори бях на ръба да се откажа да живея – да, случи се само един ден, но толкова бяха силни болките и невъзможността въобще да контролирам живота си. Периодът беше толкова дълъг и изтощителен, че започнах да забравям коя съм всъщност. Изкара ме извън всичко познато. Много, много труден период, но в същото време ме научи и на изключително голямо смирение, свързано не само със самата мен и с егото ми, но и с другите хора, милосърдието, отношението към другите. Ако трябва да кажа, че не съжалявам за този период, няма да е истина. Съжалявам. И то не защото съм загубила тези години, а заради болките, които още не са изцелени в душата ми. Само силният характер и с помощта на Божията намеса – защото колкото и смешно, и тривиално да звуча на някои – моята вяра в Бог ми донесе сила да съумея да не ми изгори мозъкът. Бях на самия предел на смъртта. Но слава Богу, че последните 3-4 години се чувствам изключително добре. Да, полагам много, много, много усилия с храненето и лекарствата, за да поддържам тази ремисия, но най-важното е, че съумявам, с Божията помощ, да бъда това, което съм и да се радвам на малките неща.

Какво ти отне, какво пречупи в теб това заболяване?

Сякаш прекърши едното ми крило. Не че сега не съм усмихнат човек, но като че ли бях много по-ведра, по-усмихната, повече се шегувах. Станах като че ли прекалено сериозна, а не искам. Искам си онова момиче, което се забавляваше повече, повече се усмихваше. Мисля, че заболяването ми открадна ето това. Сега гледам по-сериозно на живота, а искам като дете да продължавам да бъда, да се смея повече, да се забавлявам повече, да не приемам толкова насериозно и толкова надълбоко нещата. За съжаление, не знам дали ще мога да се върна обратно.

За какво мечтаеш, но още нямаш куража или времето да опиташ да го направиш?

Честно казано, всички мечти от детството ми бяха изпълнени: да мога да танцувам добре, да стана певица, да бъда на сцена, да завърша актьорско майсторство – аз съм завършила Мюзикъл. Но много мечтая да яздя кон – аз неслучайно и в един от клиповете съм се снимала с кон (в клипа на „Както преди“) – и още от тази седмица ще започна да уча конна езда. Вярвам, че ще осъществя и тази мечта. Защото не е само ездата, а и самото отношение, което имам към животното. А иначе все още – въпреки че съм завършила специалност Мюзикъл, то е и актьорско майсторство, и всичко останало – нямам смелостта да се снимам във филм. Като че ли толкова съм се отдалечила от това, което съм завършила. През годините не намерих куража да се снимам, не се е и случвало да ми предложат да участвам във филм или сериал. Но може би, сега ако ми предложат, ще събера кураж, не знам.

С кого би искала да запишеш дует?

С Любо, но той е много ангажиран, иначе сме коментирали и много ми се иска това да го доизговорим. Мария Илиева е певицата, с която също сме коментирали да направим заедно дует. Но ще видим, защото те са по-ангажирани от мен – като артисти, които са на върха в момента. Мисля, че в правилното време ще се случат правилните нещата.

А в най-най-смелите си мечти?

Ще кажа двама артисти, които си отидоха от този свят и които са ми много любими: Уитни Хюстън и Майкъл Джексън. А съвременен артист: американец, който много ценя, обичам, уважавам, харесвам, следя – това е Джъстин Тимбърлейк. Много любим мой артист – и като музика, и като стил, и като всичко. Това е според мен човекът, който е топ артист в света и с него със сигурност няма да повярвам, ако нещо такова ми се случи.

Снимка: Калина Серафимова

Какво става с песента „Ела и ме спаси“, която обяви преди време, но още не е излязла?

Това е първaта ми песен, на която написах текст на български. Благодаря на Национален фонд „Култура“ за спечеления проект, т.е. аудиото, спонсорирано от тях. За съжаление, е трудно да се намерят финанси за клип. Още миналата година имаше възможност, но дойде трудно време и при спонсорите се усложниха нещата. И сега много очаквам да спечеля стипендия отново от Национален фонд „Култура“. Песента е готова, текстът е много личен. Свързан е с битката в живота ми. „Ела и ме спаси“ е песен, в която търся отговори за своите собствени битки, дори и със самата себе си, за силата на думите, които носят Живот или Разруха, от битката да запазиш душата си до това да не прегори мозъкът ти, да не отидеш в друга крайност. Дали спасението би дошло от Господ, дали самата аз бих могла да се спася? Вярвам, че хората ще харесат песента. Стилът е дръм ен бейс. Музиката и текстът са мои. Аранжиментът отново е на Щирион Пилидов, китаристът ми, с когото работя вече пета година изключително приятно и много спокойно – той е толкова земен и готин и съм много благодарна, че работя с него вече толкова време.

Нещо, което искаш да споделиш за финал?

Искам отново да кажа, не само на младите – на всички артисти. Напоследък има много хейт, много лоши, негативни думи са изговорени по повод други артисти. Всеки един артист трябва да съумява да казва нещата по много по-деликатен и добър начин. А понякога не е и нужно да коментираме някои неща. Да има повече мир и по-добро отношение спрямо другите колеги и спрямо обществото. Да не бъдем толкова злобни и да не казваме първото гадно нещо, което ни идва в ума, а първо да помислим. Защото обществото ни наблюдава. Мисля, че ние сме отговорни да бъдем добри хора на първо място.

 

 Интервю на Милен Антиохов

Гласували общо: 1 потребители