- Погрешно изразяване на грижа и любов от родителите и роднини чрез храна.
- Ограничено свободно време на родителите за пазаруване и приготвяне на храна.
- Липса на информация за здравословното и балансирано хранене, насочена към родителите и децата.
- Лошо училищно хранене (стол, лавка).
Ипократис Пападимитракос е първият диетолог у нас, който започна да говори пред медиите за спазване на режим на т.нар. "нормално хранене", което не създава проблеми. Той е е сред най-известните специалисти по хранене в България с над 10-годишен опит. През кабинета му, открит през 2000 г., са минали над 7000 души, сред които и някои от най-популярните личности у нас. Темата за детското здраве и все по-честото затлъстяване сред подрастващите е важна и наболяваща.
Ето защо потърсихме Ипократис, за да разберем какъв е изходът от този проблем и от какво е породен:
Много деца са с наднормено тегло. Каква е причината за тази тенденция?
Проблемът с детското затлъстяване е многопластов. Не би могло да се посочи само една причина. Ако изключим специфични здравословни причини, затлъстяването се дължи на комбинация от няколко фактора, които бих могъл да обобщя така:
- Погрешно изразяване на грижа и любов от родителите и роднини чрез храна.
- Ограничено свободно време на родителите за пазаруване и приготвяне на храна.
- Липса на информация за здравословното и балансирано хранене, насочена към родителите и децата.
- Лошо училищно хранене (стол, лавка).
Както се вижда всичките изброени причини са насочени към родителите , роднините , училището, а не към децата. Едно дете до 12-14 годишна възраст има много малко съзнателно участие в храненето си. Почти изцяло храненето зависи от родителите.
Първите седем години са толкова важни за възпитанието, колкото и за създаване на правилни хранителни навици. А изграждането на такива навици има решаваща роля за предпазването на децата от наднорменото тегло и затлъстяване.
Любопитно е да се отбележи, че при децата до предучилищна възраст (в ясла и детска градина) тенденцията за затлъстяване не се наблюдава (с малки изключения). Тя започва да се проявява, когато отговорността към храненето премине към родителите. В този момент нещо се обърква и това се дължи основно на изброените по-горе фактори.
Къде е балансът между това да си набавят необходимите за израстването хранителни вещества и едновременно да не напълняват и да не се ограничават от нищо?
Ключовите думи са тук са разнообразие и дисциплина.
Дисциплината се отнася до това детето да се научи да прави разлика между преобладаваща питателна храна и храна за вкус. И да консумира основно първата, а с втората да се поглези понякога. Няма лоша храна. Всяка храна може да присъства в менюто ни и в менюто на децата, стига да се прави тази разлика. Нужно е да се стремим да изградим тази дисциплина в децата ни – да ги научим да правят информиран правилен избор към каква храна да посягат за хранене и да знаят кои храни са само за „глезене“ в малки количества. Но тази дисциплина е нужно да е изградена първо в родителите, за да се придаде на децата. Не можем да искаме от децата си да правят нещо, ако ние правим точно обратното. Личният пример е най-добрият учител. И това се отнася в пълна сила за храненето.
Разнообразието в храненето е вторият много важен фактор за набавяне на необходимите хранителни вещества за израстването и за храненето с удоволствие.
Разнообразието е важно както за пълноценното хранене , така и са вкусовата ни палитра. Колкото по-разнообразно, товкова по-вероятно е храненето ни да е пълноценно и децата да успеят да намерят вкусове които ги задоволяват в качествената храна, а не в джънк храната.
За съжаление средно статистическото домакинство приготвя едни и същи 5-6 ястия всяка седмица. Консумира 2-3 вида зеленчуци и плодове. И така години наред. Нужно е да разнообразяваме менюто си; да опитваме нови продукти; да експериментираме с различни рецепти и начини за приготвяне на храната. Да включим максимално голям брой различни плодове и зеленчуци.
Тук можете да видите примерно меню за деца и родители с рецепти.
Сякаш модните тенденции много се промениха. Преди години младите се мотивираха от слаби дори кльощави модели, а сега все повече са на показ т.нар. „модели с наднормено тегло“. Това добре ли е за децата, които доста често дори несъзнателно подражават на това, което виждат?
Важно е да правим важна разлика между степените на наднорменото тегло. Не е необходимо всички да притежаваме плочки на корема, разбира се, и да сме супер слаби като моделите от едно време... Но когато килограмите започват да засягат качеството на живот на един възрастен човек или на дете и започват да създават предпоставки за сериозни хронични заболявания, тогава не бива да се прави компромис.
Всеки има право да изглежда както желае и както се харесва , но е важно да осъзнава какво би означавало това за неговото здраве и живот. За съжаление често изборът не е наш , а се налага от предлаганите модели за подражание.
Според Вас предоставя ли се достатъчно подробна информация в училищата за това как децата да се хранят здравословно?
И двете ми деца са ученици в начално училище. Съдейки по тях и по информацията, с която разполагам от други родители и училища, за съжаление, мога да заявя, че темата за храненето определено не е приоритет в нашите училища. Дори и класния ръководител да опитва да обясни и да разкаже нещо полезно за храненето на децата, всичко „катастрофира“ в училищния стол и в лавката.
Не мисля, че този проблем би имал решение докато всички родители не осъзнаят съществената роля на правилното хранене за децата им и докато не се включат регулярни часове за правилното хранене в училищните програми.
Дотогава всичко е в наши ръце – в ръцете на родителите и в първите седем години.
Случаите на депресия, тревожност и паник атаки се увеличават сред тийнейджърите и това е притеснителна тенденция. Тя как влияе върху храненето?
За съжаление, ние възрастните сме склонни да подценяваме стреса както в нашия живот, така и в живота на децата и тийнейджърите. Мислим си, че при тях той не съществува и те живеят безгрижно. Но не е така. Не бива да подценяваме факта, че децата имат много малък житейски опит и съответно им липсват изградени механизми за справяне с тревожността, стреса, депресията. „Големият сват“ ги плаши много повече отколкото нас възрастните.
Пораженията върху храненето са в последствие на всичко това. Емоционалното хранене е изключително присъщо за децата и е важно да го забележим навреме и да опитаме да разберем какви чувства/емоции/страхове, децата ни опитват да компенсират с храна.
Хранителните разстройства също не са рядкост сред тях. Какъв е изходът от булимия, анорексия?
За съжаление не са рядкост, напротив, тенденцията е тревожна. Много фактори допринасят към това и основно фактори на средата.
Обикновено родителите разбират за проблема късно и не виждат изход. Проблемът изисква постоянна работа със специалисти - психиатър, психолог, диетолог , педиатър. Важна част за лечението на хранителни разстройства е семейството, което трябва да е съпричастно на ситуацията и да предоставя постоянна подкрепа и разбиране.
Кой е най-добрият съвет, който може да дадете на човек, който има лоши хранителни навици?
Здравословното хранене не е наказание. То би трябвало да е нашето нормално хранене. Всеки опит да се храним правилно представлява израз на грижа за нас самите. Това е единствената гледна точка, която би могла да оправдае усилията ни да се храним правилно. Да се грижим за себе си.
А всяко усилие в тази посока трябва да поражда чувство за гордост, а не усещане за наказание.
Интервю на Илиана Симеонова