Велислав Павлов: Бих поживял като Воланд – сега, тук, в България

Ако проследите Велислав Павлов из филмите, сериалите и постановките, в които участва, в много висока степен може да сте сигурни, че попадате на стойностни български продукции. Той е Емил във „Вездесъщият“, Крум Бонев в „Порталът“, Ангел в „Отплата“, играе и в постановки като „Дон Жуан“ (на Ал. Морфов) и „Пиано в тревата“ (реж. Юрий Дачев). Нашият събеседник е от породата актьори, които печелят вярата на зрителите – неусетно, последователно и убедително. Питаме го за работа, колеги и филми, но и за хапване, пийване, пеене и какички:

Участвал си в едни от най-стойностните български филми и сериали. Имаш ли свой начин, по който успяваш предварително да прецениш, че ще си струва да си част от съответната продукция?

Благодаря за оценката! Сценарият. И с хората от екипа да сме си интересни. Това са ми ориентирите. Също – голям хонорар...

Дебютираш в театъра като професионалист в „Кралят елен“, реж. Мариус Куркински. А първото ти участие на сцена е още като студент III курс – като Рогожин в „Идиот“, реж. Деси Шпатова. Ако зависи от теб – с коя роля би искал да се пенсионираш (след много години!)? 

Нямам никаква идея... бих се пенсионирал и сега.

Казвал си, че се стараеш да учиш от колеги, от режисьори. За кои български великани актьори, които вече не са между нас, съжаляваш, че не си имал възможността да учиш директно от тях, от работа заедно?

Бих се радвал на шанса да уча в работа с много от тях, разбира се. Така или иначе, ако спомена някого, то означава, че съм се учил индиректно, така че не съжалявам. Все пак имам огромен късмет да съм работил с някои от тях. А и има такива, с които, сигурен съм, предстои.

По думите на проф. Божидар Манов „актьорите са особен род хора“ и „Те са обречени да говорят чужди думи на сцената и на екрана. Същевременно такава е магията на актьора - тя се затваря в простото изречение „Радостта да бъдеш друг“.“. Съгласен ли си? Имаш ли своя гледна точка по темата?

Съгласен съм. Разбира се, хубавото на такива сентенции е, че могат да се интерпретират и по тях да се спекулира. Бих добавил и „радостта от това да си играеш с други“.

Фото: Bogdan Ejbekov

Ти не си особено суетен, поне не по типичния начин за много от актьорите. И все пак – като за теб – в какво си най-суетен?

В детайли. И най-вече в това да прикрия колко всъщност съм суетен. Да изглеждаш небрежно, понякога също изисква усилие. 

В какво риалити може би би се включил, ако те поканят?

В някое, в което се карат разни неща. Или да се пътува с тях.

Има ли случаи, в които си мислил, че си се изложил, че нещо не си направил както трябва на сцената, а след представлението си получил похвали и се е оказало, че не си преценил правилно? 

Имало е, но все пак аз си знам – зависи от кого идва, разбира се. Едно представление, за да се получи, не зависи само от един човек или един момент, така че – слава богу – това, как един преживява цялото, често няма значение.

Завършил си НБУ, а преди това няколко пъти те късат в НАТФИЗ: първо Енчо Халачев и Снежина Танковска, после Крикор Азарян и Тодор Колев, а третия път – Стефан Данаилов. Дали някой от тях след години ти е казвал: „Еее, Велиславе, да знаеш, че не се оказах прав тогава да те скъсам“ или пък „Да знаеш, Павлов, тогава не те биваше особено, правилно те скъсах, но виждам как с годините много си задобрял, много!“?    

Не! Не съм сигурен, че знаят дори, че съм кандидатствал при тях. Помня, че на премиерата на „Рибарят и неговата душа“, след представлението, Тодор Колев ми каза „Поздравления!“, но то беше просто защото беше гледал. А с Крикор Азарян преди повече от 20 години имах късмета да прекарам един ден, докато той репетираше в един московски театър. Не съм си и помислил да му кажа, че съм кандидатствал при тях.         

Коя друга „роля“ от киното те влече: режисьор, сценарист, продуцент? 

Може би продуцент.  

В скорошно интервю за сайта ни с Илиян Джевелеков го попитах „Ако Холивуд реши да направи римейк на филма ти „Вездесъщият“ и ти даде възможност ти да подбереш каста за Емил – ролята на Велислав Павлов, кой би паснал на този персонаж?“ и той посочи Къмбърбач, Клайв Оуен, Джейк Джиленхол. Ти какво би отговорил, ако зависеше от теб – кой да изиграе ролята ти?

Пожелавам на Илиян да работи с някой от тези актьори, но мисля, че „Вездесъщият“ вече е направен.

Като кой литературен или филмов герой би поживял?

Като Воланд (б.а. - от романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков) – сега, тук, в България.

Синът ти Йоан вече е на 13 години. На 9 той играе твоя герой като дете в „Порталът“. В какъв филм би се радвал да си партнираш с него?

Защо не в продължението на „Порталът“. Не че има такива изгледи засега, но кой знае... 

Като малък и ти, както повечето деца, си обожавал животните. Вероятно в детството си гледал филма „Господарят на животните“ (The Beastmaster, 1982), в който на Дар му помагаха различни животни. Ако можеше да имаш едно животно приятел, с което да си общувате на един език, кое би било то?

Крокодил и колибри. 

А ако се преродиш в животно, кое искаш да е?

Някаква птица.

Неведнъж си разказвал, че като дете си обичал да гледаш френските полицейски поредици с Белмондо и Делон. Беше ли научил на френски някои полицейски реплики на героите им, помниш ли ги още?

Не знам какво означава полицейска реплика, а и жанрът на тези филми надхвърляше това определение, но помня удоволствието, с което някой друг персонаж, доста често женски, ги наричаше „Salaud!“ (б.а. – в превод: „Копеле!“).

С Татяна Лолова, за сериала "Порталът"

Фото: Miramar Film

В коя какичка от телевизията беше влюбен като малък?

Когато бях малък по нашата телевизия нямаше много такива. Като малко по-голям в киноекрана очите ми „изтичаха“ по Мишел Пфайфър.

Наскоро, на 16 януари, отбеляза своя рожден ден. Ако можеш да си избереш сред всички хора – кой би си пожелал да ти изпее „Happy Birthday“ на следващия такъв повод?

Да кажем – Деймън Олбърн.

С какво да те почерпим за хапване и пийване, за да ти се харесаме?  

С нещо просто.

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?

Кое интервю?!...


Интервю на Милен Антиохов

 

Ако проследите Велислав Павлов из филмите, сериалите и постановките, в които участва, в много висока степен може да сте сигурни, че попадате на стойностни български продукции. Той е Емил във „Вездесъщият“, Крум Бонев в „Порталът“, Ангел в „Отплата“, играе и в постановки като „Дон Жуан“ (на Ал. Морфов) и „Пиано в тревата“ (реж. Юрий Дачев). Нашият събеседник е от породата актьори, които печелят вярата на зрителите – неусетно, последователно и убедително. Питаме го за работа, колеги и филми, но и за хапване, пийване, пеене и какички:

Участвал си в едни от най-стойностните български филми и сериали. Имаш ли свой начин, по който успяваш предварително да прецениш, че ще си струва да си част от съответната продукция?

Благодаря за оценката! Сценарият. И с хората от екипа да сме си интересни. Това са ми ориентирите. Също – голям хонорар...

Дебютираш в театъра като професионалист в „Кралят елен“, реж. Мариус Куркински. А първото ти участие на сцена е още като студент III курс – като Рогожин в „Идиот“, реж. Деси Шпатова. Ако зависи от теб – с коя роля би искал да се пенсионираш (след много години!)? 

Нямам никаква идея... бих се пенсионирал и сега.

Казвал си, че се стараеш да учиш от колеги, от режисьори. За кои български великани актьори, които вече не са между нас, съжаляваш, че не си имал възможността да учиш директно от тях, от работа заедно?

Бих се радвал на шанса да уча в работа с много от тях, разбира се. Така или иначе, ако спомена някого, то означава, че съм се учил индиректно, така че не съжалявам. Все пак имам огромен късмет да съм работил с някои от тях. А и има такива, с които, сигурен съм, предстои.

По думите на проф. Божидар Манов „актьорите са особен род хора“ и „Те са обречени да говорят чужди думи на сцената и на екрана. Същевременно такава е магията на актьора - тя се затваря в простото изречение „Радостта да бъдеш друг“.“. Съгласен ли си? Имаш ли своя гледна точка по темата?

Съгласен съм. Разбира се, хубавото на такива сентенции е, че могат да се интерпретират и по тях да се спекулира. Бих добавил и „радостта от това да си играеш с други“.

Фото: Bogdan Ejbekov

Ти не си особено суетен, поне не по типичния начин за много от актьорите. И все пак – като за теб – в какво си най-суетен?

В детайли. И най-вече в това да прикрия колко всъщност съм суетен. Да изглеждаш небрежно, понякога също изисква усилие. 

В какво риалити може би би се включил, ако те поканят?

В някое, в което се карат разни неща. Или да се пътува с тях.

Има ли случаи, в които си мислил, че си се изложил, че нещо не си направил както трябва на сцената, а след представлението си получил похвали и се е оказало, че не си преценил правилно? 

Имало е, но все пак аз си знам – зависи от кого идва, разбира се. Едно представление, за да се получи, не зависи само от един човек или един момент, така че – слава богу – това, как един преживява цялото, често няма значение.

Завършил си НБУ, а преди това няколко пъти те късат в НАТФИЗ: първо Енчо Халачев и Снежина Танковска, после Крикор Азарян и Тодор Колев, а третия път – Стефан Данаилов. Дали някой от тях след години ти е казвал: „Еее, Велиславе, да знаеш, че не се оказах прав тогава да те скъсам“ или пък „Да знаеш, Павлов, тогава не те биваше особено, правилно те скъсах, но виждам как с годините много си задобрял, много!“?    

Не! Не съм сигурен, че знаят дори, че съм кандидатствал при тях. Помня, че на премиерата на „Рибарят и неговата душа“, след представлението, Тодор Колев ми каза „Поздравления!“, но то беше просто защото беше гледал. А с Крикор Азарян преди повече от 20 години имах късмета да прекарам един ден, докато той репетираше в един московски театър. Не съм си и помислил да му кажа, че съм кандидатствал при тях.         

Коя друга „роля“ от киното те влече: режисьор, сценарист, продуцент? 

Може би продуцент.  

В скорошно интервю за сайта ни с Илиян Джевелеков го попитах „Ако Холивуд реши да направи римейк на филма ти „Вездесъщият“ и ти даде възможност ти да подбереш каста за Емил – ролята на Велислав Павлов, кой би паснал на този персонаж?“ и той посочи Къмбърбач, Клайв Оуен, Джейк Джиленхол. Ти какво би отговорил, ако зависеше от теб – кой да изиграе ролята ти?

Пожелавам на Илиян да работи с някой от тези актьори, но мисля, че „Вездесъщият“ вече е направен.

Като кой литературен или филмов герой би поживял?

Като Воланд (б.а. - от романа „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков) – сега, тук, в България.

Синът ти Йоан вече е на 13 години. На 9 той играе твоя герой като дете в „Порталът“. В какъв филм би се радвал да си партнираш с него?

Защо не в продължението на „Порталът“. Не че има такива изгледи засега, но кой знае... 

Като малък и ти, както повечето деца, си обожавал животните. Вероятно в детството си гледал филма „Господарят на животните“ (The Beastmaster, 1982), в който на Дар му помагаха различни животни. Ако можеше да имаш едно животно приятел, с което да си общувате на един език, кое би било то?

Крокодил и колибри. 

А ако се преродиш в животно, кое искаш да е?

Някаква птица.

Неведнъж си разказвал, че като дете си обичал да гледаш френските полицейски поредици с Белмондо и Делон. Беше ли научил на френски някои полицейски реплики на героите им, помниш ли ги още?

Не знам какво означава полицейска реплика, а и жанрът на тези филми надхвърляше това определение, но помня удоволствието, с което някой друг персонаж, доста често женски, ги наричаше „Salaud!“ (б.а. – в превод: „Копеле!“).

С Татяна Лолова, за сериала "Порталът"

Фото: Miramar Film

В коя какичка от телевизията беше влюбен като малък?

Когато бях малък по нашата телевизия нямаше много такива. Като малко по-голям в киноекрана очите ми „изтичаха“ по Мишел Пфайфър.

Наскоро, на 16 януари, отбеляза своя рожден ден. Ако можеш да си избереш сред всички хора – кой би си пожелал да ти изпее „Happy Birthday“ на следващия такъв повод?

Да кажем – Деймън Олбърн.

С какво да те почерпим за хапване и пийване, за да ти се харесаме?  

С нещо просто.

Какво щеше да правиш с това време, ако не ни беше давал интервю?

Кое интервю?!...


Интервю на Милен Антиохов

 

Гласували общо: 1 потребители