Ако заглавието буди отвращение, смятай какво отношение към ученето са успели да възпитат в теб. За
мнозина училището е толкова гаден период от живота, че освен двама-трима
приятели, останали едва ли не като доказателство, че си минал оттам, май няма
кой знае какво да се запомни. И дори отдавна напуснали класните стаи, голям
процент от хората намират уроците за скучни и безсмислени. Според нас няма да е
лошо да се сложи край на тази тегоба. Още повече, че зубренето не дава
качествени резултати и това е всеизвестен факт.
Истината е, че хората са
измислили един куп педагогически методи, с които преподаването и ученето стават
песен. Знаеш за Мария Монтесори и нейния суперяк подход към всяко дете, в
основата на който стои мотото „Помогни ми да се справя сам". Но може би все още
не си запознат с нашия чисто български метод за обучение - сугестопедията. Най-общо
казано, това е социално-отговорна педагогическа система, която обръща внимание
на резервите на човешката личност. Чувал си, че използваш някакъв минимален
процент от иначе огромния потенциал на мозъка си. Е, този метод гледа да
разръчка и да посъбуди точно този потенциал.
През 60-те години проф. Георги
Лозанов в качеството си на лекар, психиатър и физиолог на мозъка поставя
началото на сугестопедията, защото (и той като нас) е забелязал, че нещо му
куца на това образование. Преди да решиш, че това са поредните тинтири-минтири,
съобщаваме най-отговорно, че 25-членната комисия на ЮНЕСКО, посетила България
през 1978-а именно заради сугестопедията, я определя като по-висша методика на
обучение за много предмети и много групи обучаеми. И тя си плъзва доволно по
света, а в последните 50 години си е страшен хит.
Имай предвид, че нашата си
сугестопедия няма общо с хипнозата и клиничното внушение, защото това са
средства, които ограничават свободата ти на избор. Тъкмо обратното, тази
система те подтиква сам да пожелаеш да научиш нещо или да достигнеш до някакъв
творчески момент. Трикът в цялата работа са периферните перцепции (ама я гледай
какви работи знаем).
Периферните перцепции, както
вече казахме, ще оправят положението. Набързо обясняваме кои са те. Когато
възприемаш реч, ти гледаш да разбереш каква е основната идея и, най-грубо
казано, мозъкът ти започва да си мисли по въпроса. Но не само речта стига до
теб. Някак между капките минават жестовете,
изражението на лицето и очите, дикцията, интонацията и още един куп
периферни перцепции. Та, ако започнем да
възприемаме и тях, ученето ще ни тръгне много по-лесно.
И за да не сме голословни, ще ти кажем, че за 100
учебни часа (25 дни по 4 учебни часа) може да научиш чужд език. Няма домашни,
няма изпитвания. Има учене с кеф по специални учебници и със специални
преподаватели, които няма да те почнат с дидактичен тон за нищо на света,
защото гледат да станат твои приятели. И това е най-важното - човек учи с
радост тогава, когато му е интересно. А какво по-интересно от нов приятел,
който иска да ти разкаже някаква история, пък било тя и на испански например. И
бъкел да не знаеш, след по-малко от месец ще си машина. Гарантират ни го хора,
смятали себе си за абсолютно ощетени откъм възможност да учат езици (ние сме
така с математиката, да му се не види). И в един момент, „на стари
години", се захващат не с един, а с цели два чужди езика (фундаменталния
английски и отчайващия немски) по метода на сугестопедията. Сега положението е
елате-ни-вижте - ползват свободно и двата на поразия. Не е за вярване, наистина!
Ние сме решили да пробваме един китайски как ще ни дойде.
За децата се използва т.нар.
превантивна сугестопедия. Когато се прилага правилно и продължително време,
този метод на практика предпазва малките от много обществени програмиращи и
ограничаващи педагогически влияния, отразява се добре на здравето им и
подобрява възпитанието им. Какво по-хубаво от това, бихме казали ние.
Ако ти се ще малко повече информация по въпроса, може да я намериш тук.
Отскоро има и сугестопедична занималня за първолаци. Курсовете по езици за възрастни
също текат с пълна сила.
Текст Боряна Телбис /
Фотография Васил Танев
Ако заглавието буди отвращение, смятай какво отношение към ученето са успели да възпитат в теб. За
мнозина училището е толкова гаден период от живота, че освен двама-трима
приятели, останали едва ли не като доказателство, че си минал оттам, май няма
кой знае какво да се запомни. И дори отдавна напуснали класните стаи, голям
процент от хората намират уроците за скучни и безсмислени. Според нас няма да е
лошо да се сложи край на тази тегоба. Още повече, че зубренето не дава
качествени резултати и това е всеизвестен факт.
Истината е, че хората са
измислили един куп педагогически методи, с които преподаването и ученето стават
песен. Знаеш за Мария Монтесори и нейния суперяк подход към всяко дете, в
основата на който стои мотото „Помогни ми да се справя сам". Но може би все още
не си запознат с нашия чисто български метод за обучение - сугестопедията. Най-общо
казано, това е социално-отговорна педагогическа система, която обръща внимание
на резервите на човешката личност. Чувал си, че използваш някакъв минимален
процент от иначе огромния потенциал на мозъка си. Е, този метод гледа да
разръчка и да посъбуди точно този потенциал.
През 60-те години проф. Георги
Лозанов в качеството си на лекар, психиатър и физиолог на мозъка поставя
началото на сугестопедията, защото (и той като нас) е забелязал, че нещо му
куца на това образование. Преди да решиш, че това са поредните тинтири-минтири,
съобщаваме най-отговорно, че 25-членната комисия на ЮНЕСКО, посетила България
през 1978-а именно заради сугестопедията, я определя като по-висша методика на
обучение за много предмети и много групи обучаеми. И тя си плъзва доволно по
света, а в последните 50 години си е страшен хит.
Имай предвид, че нашата си
сугестопедия няма общо с хипнозата и клиничното внушение, защото това са
средства, които ограничават свободата ти на избор. Тъкмо обратното, тази
система те подтиква сам да пожелаеш да научиш нещо или да достигнеш до някакъв
творчески момент. Трикът в цялата работа са периферните перцепции (ама я гледай
какви работи знаем).
Периферните перцепции, както
вече казахме, ще оправят положението. Набързо обясняваме кои са те. Когато
възприемаш реч, ти гледаш да разбереш каква е основната идея и, най-грубо
казано, мозъкът ти започва да си мисли по въпроса. Но не само речта стига до
теб. Някак между капките минават жестовете,
изражението на лицето и очите, дикцията, интонацията и още един куп периферни перцепции. Та, ако започнем да
възприемаме и тях, ученето ще ни тръгне много по-лесно.
И за да не сме голословни, ще ти кажем, че за 100
учебни часа (25 дни по 4 учебни часа) може да научиш чужд език. Няма домашни,
няма изпитвания. Има учене с кеф по специални учебници и със специални
преподаватели, които няма да те почнат с дидактичен тон за нищо на света,
защото гледат да станат твои приятели. И това е най-важното - човек учи с
радост тогава, когато му е интересно. А какво по-интересно от нов приятел,
който иска да ти разкаже някаква история, пък било тя и на испански например. И
бъкел да не знаеш, след по-малко от месец ще си машина. Гарантират ни го хора,
смятали себе си за абсолютно ощетени откъм възможност да учат езици (ние сме
така с математиката, да му се не види). И в един момент, „на стари
години", се захващат не с един, а с цели два чужди езика (фундаменталния
английски и отчайващия немски) по метода на сугестопедията. Сега положението е
елате-ни-вижте - ползват свободно и двата на поразия. Не е за вярване, наистина!
Ние сме решили да пробваме един китайски как ще ни дойде.
За децата се използва т.нар.
превантивна сугестопедия. Когато се прилага правилно и продължително време,
този метод на практика предпазва малките от много обществени програмиращи и
ограничаващи педагогически влияния, отразява се добре на здравето им и
подобрява възпитанието им. Какво по-хубаво от това, бихме казали ние.
Ако ти се ще малко повече информация по въпроса, може да я намериш тук.
Отскоро има и сугестопедична занималня за първолаци. Курсовете по езици за възрастни
също текат с пълна сила.
Текст Боряна Телбис /
Фотография Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители