Oт друго тесто

Отговорите на тези въпроси със сигурност знае баба, а пък за нас, децата на заводския хляб и пицата на парче, май е крайно време да си ги припомним. И ето че на 14 септември (петък) двамата архитекти с брашнени ръце - Мария Станкова и Мартин Микуш, подновяват сбирките около славната им глинена пещ в Кабинка и вече са нарочили шест дати за еднодневни работилници с усилено месене, печене и разказване на истории за брашно, бактерии и огън.

Мария и Мартин проектират еко-ферми и други зелени системи, а в изкуството на квасения хляб навлизат преди две години в Тоскана, когато ненадейно от доброволци в био стопанство се оказват чираци на австралийски майстор-пекар. Започнаха да ни зарибяват с работилниците миналата година по това време, така че програмата на занятието е добре смазана, също както е смляно и пълнозърнестото им брашно - в каменната мелница, с която се запознахме неотдавна.

И така, запретваме ръкави в 8:30, подпалваме дървата и се учим да месим живо тесто - най-важно е да усетим с ръцете си какво ни шепне и междувременно да хвърляме ухо на инструкциите как сами да си направим квас (а той е резултат от взаимодействието между брашно, вода и чудните бактерии и гъбички, които населяват въздуха и зърното). В паузите си спретваме собственоръчно и по една пица на жар за обяд, а след още няколко часа, когато и хлябовете вече са опечени, всеки е добре дошъл да мушне в пещта тиква, кекс, ядки, боб или друго подходящо печиво, донесено от вкъщи.   

Накрая гордо се прибираме с ухаещия на бабина кухня пресен самун, който не мухлясва, не се рони и при правилно съхранение (например в книжен плик) издържа цяла седмица. Входът е 40 лв. и освен хапването и лекциите, включва и стартова доза квас, с която да продължим експериментите вкъщи - защото квасен хляб става и в обикновена фурна, веднъж само да му хванем цаката.

Работилниците са на 14, 21 и 28 септември и на 12, 19 и 26 октомври. Местата за всяка са максимум пет, така че си харесай дата отрано. Адресът е ул. „Ивац Войвода" 9

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев (снимката най-горе) и Кабинка

Отговорите на тези въпроси със сигурност знае баба, а пък за нас, децата на заводския хляб и пицата на парче, май е крайно време да си ги припомним. И ето че на 14 септември (петък) двамата архитекти с брашнени ръце - Мария Станкова и Мартин Микуш, подновяват сбирките около славната им глинена пещ в Кабинка и вече са нарочили шест дати за еднодневни работилници с усилено месене, печене и разказване на истории за брашно, бактерии и огън.

Мария и Мартин проектират еко-ферми и други зелени системи, а в изкуството на квасения хляб навлизат преди две години в Тоскана, когато ненадейно от доброволци в био стопанство се оказват чираци на австралийски майстор-пекар. Започнаха да ни зарибяват с работилниците миналата година по това време, така че програмата на занятието е добре смазана, също както е смляно и пълнозърнестото им брашно - в каменната мелница, с която се запознахме неотдавна.

И така, запретваме ръкави в 8:30, подпалваме дървата и се учим да месим живо тесто - най-важно е да усетим с ръцете си какво ни шепне и междувременно да хвърляме ухо на инструкциите как сами да си направим квас (а той е резултат от взаимодействието между брашно, вода и чудните бактерии и гъбички, които населяват въздуха и зърното). В паузите си спретваме собственоръчно и по една пица на жар за обяд, а след още няколко часа, когато и хлябовете вече са опечени, всеки е добре дошъл да мушне в пещта тиква, кекс, ядки, боб или друго подходящо печиво, донесено от вкъщи.   

Накрая гордо се прибираме с ухаещия на бабина кухня пресен самун, който не мухлясва, не се рони и при правилно съхранение (например в книжен плик) издържа цяла седмица. Входът е 40 лв. и освен хапването и лекциите, включва и стартова доза квас, с която да продължим експериментите вкъщи - защото квасен хляб става и в обикновена фурна, веднъж само да му хванем цаката.

Работилниците са на 14, 21 и 28 септември и на 12, 19 и 26 октомври. Местата за всяка са максимум пет, така че си харесай дата отрано. Адресът е ул. „Ивац Войвода" 9

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев (снимката най-горе) и Кабинка

Гласували общо: 1 потребители