Жажда за живот

Има нещо изключително интересно в съвпадението на рождения ден на Малък градски театър Зад канала и храма на бирената култура Kanaal. И преди да направиш прибързаното заключение, че единствената връзка между двете институции е бохемският живот на артистите и специалното отношение към интересните бири, ще ти споделим нашата гледна точка.

Когато Tеатър Зад канала отваря врати преди 25 години, той си поставя задачата да покаже различното лице на сценичното изкуство от това на големите държавни театри и постановките, поставяни в тях, по време на режима преди 1989. Мястото дава път на нови и даровити артисти като Димитър Рачков, Христина Караиванова, Весела Бабинова и Луиза Григорова. Поле за размаха си получават и млади таланти като сценографа Каролина Далкалъчева, а режисьори, сред които Бина Харалампиева и Тея Сугарева или драматургът Юрий Дачев имат място, където могат да представят собственото си виждане за театър. Или накратко, Малък градски театър Зад канала възпитава култура.

 

Култура възпитава и бар Kanaal. Преди 3 години, когато барът отваря врати, Любо и Тони имат една цел - да покажат на консервативната българска публика красотата, разнообразието и отношението към истинската хубава бира, която се прави от ценители и майстори; от хора, отдали живота си на изкуството да създаваш качествена и висококласна напитка. Благодарение на Kanaal за първи път опитахме изключителни хмелно-ечемични или пшенични изкушения като Hopus, Barbar, Quintine, Vedett или тъмната красавица Charbon. Екипът на бара не просто внася изумителни като вкусова гама и пищно разнообразие бири (бройката е в стотици), но и помага развитието на тази култура със специални събития - изложби, представяния на пивоварни и дни, посветени на домашното и крафт пивоварство.

 

През 2015 Малък градски театър Зад канала чуква четвърт век. Двайсет и пет години независимият театър представя чудесни постановки на признати и изгряващи режисьори. На сцената му са гастролирали едни от най-силните ни актьори като Тодор Колев, Мариус Куркински и Христо Мутафчиев. Театърът стартира през бурната 1990 с постановката на Здравко Митков Професионалистът, по Душан Ковачевич. Юбилеят си пък ще посрещне с премиерата на Тея Сугарева Дванайсета нощ по Шекспир, по превода на големия Валери Петров.

 

Тази година има и друг рожденик. На 20 март бар Kanaal навършва три години. Три години, през които е компас из безбрежния свят на бирата. Място, на което почитателите на различното (и смеем да твърдим - истинското) пиво научават подробности за пивоварството, разбират за горната и долната ферментация, научават разликата между stout, IPA, porter, tripel, blond, ale, lager или wit. И най-хубавото е, че уроците са практически и можеш на място да опиташ избрани етикети от необятната палитра на бара. Там научаваш, че бирата далеч не е онова питие, което смучем по паркове и плажове или се трупа в пластмасови многолитрови бутилки по хладилниците, а е истинска софистицирана напитка, която изисква вкус и отношение.

 

Така че на 20 или 21 март нахрани духовния глад с последната премиера на Малък градски театър Зад канала. А след постановката се отбий отсреща в Kanaal с компанията, за да я обсъдите над чаша великолепна бира. Сещаш ли се за по-добро прекарване, и то на двоен празник?

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова
и МГТ Зад канала (водещата снимка)

Има нещо изключително интересно в съвпадението на рождения ден на Малък градски театър Зад канала и храма на бирената култура Kanaal. И преди да направиш прибързаното заключение, че единствената връзка между двете институции е бохемският живот на артистите и специалното отношение към интересните бири, ще ти споделим нашата гледна точка.

Когато Tеатър Зад канала отваря врати преди 25 години, той си поставя задачата да покаже различното лице на сценичното изкуство от това на големите държавни театри и постановките, поставяни в тях, по време на режима преди 1989. Мястото дава път на нови и даровити артисти като Димитър Рачков, Христина Караиванова, Весела Бабинова и Луиза Григорова. Поле за размаха си получават и млади таланти като сценографа Каролина Далкалъчева, а режисьори, сред които Бина Харалампиева и Тея Сугарева или драматургът Юрий Дачев имат място, където могат да представят собственото си виждане за театър. Или накратко, Малък градски театър Зад канала възпитава култура.

 

Култура възпитава и бар Kanaal. Преди 3 години, когато барът отваря врати, Любо и Тони имат една цел - да покажат на консервативната българска публика красотата, разнообразието и отношението към истинската хубава бира, която се прави от ценители и майстори; от хора, отдали живота си на изкуството да създаваш качествена и висококласна напитка. Благодарение на Kanaal за първи път опитахме изключителни хмелно-ечемични или пшенични изкушения като Hopus, Barbar, Quintine, Vedett или тъмната красавица Charbon. Екипът на бара не просто внася изумителни като вкусова гама и пищно разнообразие бири (бройката е в стотици), но и помага развитието на тази култура със специални събития - изложби, представяния на пивоварни и дни, посветени на домашното и крафт пивоварство.

 

През 2015 Малък градски театър Зад канала чуква четвърт век. Двайсет и пет години независимият театър представя чудесни постановки на признати и изгряващи режисьори. На сцената му са гастролирали едни от най-силните ни актьори като Тодор Колев, Мариус Куркински и Христо Мутафчиев. Театърът стартира през бурната 1990 с постановката на Здравко Митков Професионалистът, по Душан Ковачевич. Юбилеят си пък ще посрещне с премиерата на Тея Сугарева Дванайсета нощ по Шекспир, по превода на големия Валери Петров.

 

Тази година има и друг рожденик. На 20 март бар Kanaal навършва три години. Три години, през които е компас из безбрежния свят на бирата. Място, на което почитателите на различното (и смеем да твърдим - истинското) пиво научават подробности за пивоварството, разбират за горната и долната ферментация, научават разликата между stout, IPA, porter, tripel, blond, ale, lager или wit. И най-хубавото е, че уроците са практически и можеш на място да опиташ избрани етикети от необятната палитра на бара. Там научаваш, че бирата далеч не е онова питие, което смучем по паркове и плажове или се трупа в пластмасови многолитрови бутилки по хладилниците, а е истинска софистицирана напитка, която изисква вкус и отношение.

 

Така че на 20 или 21 март нахрани духовния глад с последната премиера на Малък градски театър Зад канала. А след постановката се отбий отсреща в Kanaal с компанията, за да я обсъдите над чаша великолепна бира. Сещаш ли се за по-добро прекарване, и то на двоен празник?

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова
и МГТ Зад канала (водещата снимка)

Гласували общо: 1 потребители