Как хората са успели да сложат позитивно значение на думата “възпитан” и негативно на думата “прост”

icon
Sofialive.bg

Не че Туитър не е популярен в България. Просто в него регистрация има само една отбрана група от обществото ни. Може би ги помните като онези 2,8% които гласуваха за Да, България или ги определяте като интелектуалци колкото и те самите да не биха искали, защото си спомнят тъжният образ на интелектуалеца Недялко Ем Цанев в анимациите на предаването Сблъсък от едно време. Атмосферата в БГ туитър е брилянтно находчива, но тягостна като самите светли някога умове сега помрачени от безсилно ежедневие чиято искра припламва единствено за поредния туит или скандал в коментарите под чужд такъв. Ако има точна рецепта за правилата на БГ туитър джунглата (по-скоро горичка) тя би била нещо като “внеси 51% хумор в 49те процента хейт и няма да ти кажем браво, но ставаш за тук”. В тази задклавиатурно-хищна обстановка аз използвам социалната мрежа да записвам хвърчащите си мисли сторили ми се достойни за това и по-късно се връщам към тях да си викам сама “евала”. Съдбата в лицето на Sofia live обаче пожела съчинение-разсъждение върху същите тия хвърчащи мисли. Е, понякога едно “евала” не е достатъчно.

twitter. image

Чудех се аз цяла вечер искрено като 6 годишно дете което не разбира защо божите кравички се залепят една за друга и така си ходят. Колкото повече се чудех, толкова повече осъзнавах че са много прости тия дето си мислят че да си прост е лошо. 

Ако се върнем към чистото значение на думите преди да бъдат натоварени с вторични тълкования “просто” е нещо лишено от сложност, а да “възпитаваш” някого означава да му налагаш определени навици на държание и действие чрез методично обучаване докато той не се пречупи да ги приеме за даденост. Разбира се, обществото от съвсем мънички ни е възпитавало да искаме да чуем за себе си “о, колко си възпитан, браво” и да се страхуваме от “О, колко си прост” (дори и да се кефим на песента на Young bb Young). 

Възпитанието ни носи комфорта на едно подредено общество в което знаеш, че човекът пред теб ще ти задържи вратата вместо да я остави да те тресне по носа. И което всички мразим. Не ми обяснявайте че не, защото откъде иначе са се взели всички тия изблици на свободен дух в модерното изкуство като изразите “да изгубим контрол”, “да направим нещо нетипично”, “по дяволите правилата”. Влече си ни към свободата и това е. Никой не иска да е част от системата и обожаваме определението “различен” като нещо хубаво. Обаче докато си мечтаем да прережем своите решетки за да бъдем непукисти, неконформисти и да полетим към приключенията за които винаги сме си знаели, че ставаме все пак продължаваме да затягаме болтовете на чуждите решетки с по едно “толкова си прост” при всяко държание което не ни изнася и да се надяваме, че те няма да се измъкнат преди нас.

Простотията е онзи човек, който се изсеква без кърпичка на спирката докато ти си стискаш пръднята от два часа с цената на много болки и когато той го направи не е ясно дали го наричаш тихичко “простак” повече заради липсата на естетика в постъпката му или от завист. Наистина не е красиво и какво ще стане с мечтата за перфектните човек и общество ако спрем да приемаме подобни волности негативно?Не че изобщо сме се доближили до достигането й, но ако се лишим от лукса да се възмущаваме на нарушителите има риск да се усетим съвсем безполезни в груповия проект който представлява цивилизацията.

Слава Богу всички тези разсъждения са безсмислени защото винаги сме казвали, че ние българите сме си простаци. Свободният дух на народа не е застрашен по никакъв начин. Само следващият път когато наречеш някого “прост” се сети, че всъщност го наричаш по-свободен от теб.


Можете да последвате Мирела Вселена в Twitter: @mirelavselena

А простотията ходи по хората...

Съчинение разсъждение върху туит