Време за избори
Време за избори Време за избори

Време за избори

Независимата акушерка Мери Шварц за правото на жените да раждат както и където си искат

За 46 години през ръцете й са минали над 4000 бебета, почти всички родени щастливо у дома – както е съвсем обичайно и в реда на нещата в Холандия. Лектор, активист, вдъх- новител и несломима бойна единица в защита на бременните, раждащите, новороде- ните и акушерките. Обиколила е и не спира да обикаля целия свят, за да сее семенцата на естественото раждане там, където то е превърнато в унизителна техническа процедура. Както е например в България

Ако споменеш „домашно раждане" тук, най-вероятната реакция би била „Опасно е! Безразсъдно е! Луда ли си?!" Ти какво ще кажеш?
Ще кажа, че е опасно да се насаждат страхове у жените, вместо увереност. Ако майката е здрава, бременността протича нормално, бебето й се развива добре и тръгне да излиза между 38-та и 42-ата седмица, според мен е почти престъпление да твърдиш, че тя не може да роди и да свеждаш този велик миг в живота й до ходене на пицария, в която ти й сервираш бебето. Болката не е убийствена и ние, акушерките, сме насреща да я облекчим. Нямаш право да подменяш реалността, като кажеш: „О, не, няма да се справиш." Бременната жена не е пациент. Тя е клиент. И има право на избор къде и как да изживее своя момент. О, какво говоря - трябва просто да видите силата на една жена, която е родила сама.

Разкажи ни.
Тя е лъвица. Тя е красива. Как може да й отнемеш възможността да придобие тази сила? Признавам си, аз не съм от акушерките, които се прехласват по малките сладки бебенца. Ако се развиват добре в корема на майка си, да се родят си е тяхна грижа. Това е тяхната част от работата. Аз обичам да гледам как жените преминават през раждането като през ритуал на зрелостта, като през бойно кръщене. И после - славният миг, в който са толкова щастливи с бебето и толкова горди със себе си - „Аз, аз направих това!" Такава красота е...
Искаш да кажеш, че мигът, в който хванеш бебето в ръце, не е върховното щастие за теб?
Че аз въобще не хващам бебетата! Само им помагам да си измъкнат главите и раменете. Оттам нататък майките ги поемат сами. Може и бащите. Аз съм една мързелива акушерка (смее се). Казвам ви, бебетата въобще не ме вълнуват толкова, колкото плацентата.

С кои болнични практики не си съгласна?
Откъде да започна? Бръсненето, клизмата, магарето - няма начин да причиниш такива неща на една родилка в Холандия. Никоя няма да позволи, ни-ко-я! Освен това, ние празнуваме раждането на мига, в който бебето се появи. Гръмваме шампанското, цялото семейство се прегръща в леглото, каките и батковците гушкат новороденото, отвън слагаме щъркел с надпис „Урааа! Имаме бебе!". Бременността и раждането трябва да са споделени. Не може да ме убедите, че майката и бебето трябва три дни да стоят изолирани от целия свят.

Защо според теб в други страни жените допускат да се държат с тях по този начин?
Хм. Не съм сигурна. Прави ми впечатление обаче, че тук никой не задава въпроси. Ако аз кажа на моя клиентка, че трябва да направим това и това, първият й въпрос е „защо". А защо тук жените толкова се срамуват да питат? Ето за това ми е наистина болно. По същия начин, на първата международна конференция на акушерките в София, зададох доста въпроси на лекторите - тогава бях в публиката, не на сцената - и мисля, че никак не им хареса. Имаше леко агресивни реакции. (свива рамене) Но пък на другата година ме поканиха пак.

Какви бяха тези неудобни въпроси?
Навсякъде, където се прилага строг режим, всички са убедени, че осигуряват най-добрата възможна грижа за родилките и за бебетата. В Западна Европа обаче ние поставяме майката в центъра, уважаваме нейната индивидуалност и поради тази причина няма как да следваме какъвто и да било протокол. Тук е цак, цак, цак - на конвейер. И когато аз кажа: „Айде, стига бе! Какво пречи раждащите да се разхождат, да пият вода, да си хапват..." (пищи ужасено) „Аааа! Абсурд!" Казвам: „Добре, убедете ме, дайте ми доказателства." Няма такива. Обратното - смъртността сред новородените в България е 11 промила, в Холандия е 7 промила. Лека-полека обаче акушерките започват да оспорват системата - тук съм за пети път и ги усещам много по-отворени към други начини на мислене. От миналата година имате и Алианс на акушерките, което е важна крачка.

Каква е крайната цел?
Холистична грижа. По време на бременността играят всякакви неща - чувствата на бъдещата майка, отношенията с нейната собствена майка, готова ли е да поеме отговорност, в каква среда живее, каква религия изповядва, каква е по характер - всички тези фактори влияят на бременността, на хода на раждането и в крайна сметка - на развитието на следващите поколения. Хвърлете в микса и изострената интуиция на бременната жена, плюс факта, че възприятията й се променят така, че никога едно плюс едно не е равно на две. За да се погрижиш за нея, трябва да подходиш индивидуално - да я опознаеш като личност и тя през цялото време да чувства твоята опора зад гърба си. Това според мен е ролята на акушерката. А не на жена, която изпълнява командите на лекаря в родилна зала. 

mary_zwart_1_733_01

Вярно ли е, че бебетата помнят как са излезли от утробата?
Не съм специалист в тази област, но гледах например едно видео от Германия с двегодишни деца - родени вагинално и родени с цезарово сечение. Майката и бащата на на всяко от тях сядат един срещу друг, хващат се за ръце и си преплитат краката така, че между тях се образува кухина, подобна на тазовата. Детето е вътре в нея. И какво става - тези, които са били родени естествено, изпълзяваха навън, като повтаряха родилния механизъм. Тези с цезарово сечение не знаеха как да излязат и оставаха вътре. Беше изумително.

Ако нещо се обърка по време на раждане вкъщи, коя е най-честата причина?
Причините могат да бъдат всякакви. Ако бебето не иска да се роди у дома, то просто ще се обърне по неподходящия начин - чао-чао, искам в болница и точка. Нерешени психологически проблеми на майката или недостатъчно ефективни хормони също могат да удължат раждането опасно много. Най-често накрая тя не успява да избута бебето навън и тогава отиваме в болница - това са десет процента от всичките ми раждания. Искам да подчертая, че аз не смятам, че домашното раждане е за всеки. Отговорност на акушерката е да прецени риска, физическите показатели и увереността на майката, че може да се справи.

Навярно не всички раждания завършват щастливо?
Да. Аз нямам нито един смъртен случай на майка, но имам мъртвородени бебета. И обикновено жените го знаят преди мен. Интуицията им е безпогрешна. Спомням си едно от последните ми раждания в Холандия. Беше Коледа, неделя, аз замествах колега и точно разхождах кучето си, когато жената ми звънна и каза: „Мисля, че бебето ми е мъртво." Отидох веднага и още щом видях корема й, знаех, че е права. Беше тих корем.

Какво следва в такива случаи?
Отидохме в болницата, прегледаха я с ултразвук, тя излезе разплакана... беше потвърдено. Казах й, добре, не можем да променим ситуацията, сега е важно съзнанието ти да приеме новата реалност. Иди вкъщи, утре ще говорим какво правим оттук нататък - искам само да знаеш, че изборът е твой. Четири дни по-късно предизвикахме раждане - беше 29 декември, неутрална дата. Баща й беше изработил малък ковчег с конче-люлка, всички очакваха бебето. Кръстиха го Мат. Облякоха го, снимаха се с него и два часа след раждането, се прибраха у дома. Бяха поканили близки, съседи, показаха им Мат, слушаха любимата си музика. След това направиха погребението. Беше най-нормалният край на едно дълго очакване и най-хуманният начин да кажеш сбогом.

Знаеш ли как се наричат мъртвородените бебета в България?
Знам. Биологичен отпадък. Нямаш право да ги видиш, нямаш право да си направиш снимка за спомен, нямаш право да ги вземеш у дома. Миналата година присъствах на ужасяващ случай. Майката беше опитвала седем години да забременее. Бебето й се роди в 28-ата седмица, живо. Те й го взеха и казаха, че е биологичен отпадък. Как може? Как може?! Ти разбираш ли какво казваш на майката? Потресаваща жестокост. Нямам друга дума за подобно нещо.

mary_zwart_2_827

Как връщаш на жените вярата в силата на собствените им тела?
С образование, с примери. Миналата година бяхме на посещение в една софийска болница и попаднахме на раждане. Жената беше сам-самичка, без мъжа си. Когато бебето започна да се ражда, тя трябваше да се качи на този висок, ужасно неудобен и абсолютно ненужен стол, на който краката й са вдигнати. В някакъв момент докторът посегна да й натисне корема, за да изтласка бебето. Аз побеснях и изкрещях: „Да не си посмял!!!" И той се дръпна. Обаче най-интересното беше, когато колегата му после каза: „Ти не знаеш ли, че това е забранено в Европейския съюз?" Ето какво ме изумява - те знаят, че тази практика не е хуманна и вреди на бебетата, обаче продължават да я прилагат. Може ли някой да ми обясни защо?! Откъде изобщо ви хрумна? И не поглеждайте към Щатите, защото показателите им са по-лоши от вашите.

На кое ниво в системата е най-голямата битка?
На всички нива - майките, акушерките, лекарите, икономически, социално. Болниците например смятат, че те трябва да получат парите за раждането на едно бебе. Освен това я има и играта на надмощие - аз съм по-важен от теб, защото ти си бакалавър, а аз съм магистър или доктор на науките. Супер, аз пък мога да си върша работата. Много пъти в Щатите съм се срещала с мои колеги - университетски преподаватели, и когато ги попитам: „Как беше последното ти раждане?", те подскачат като ужилени. „Аз?! Раждане?!" Как преподаваш естествено раждане, ако разсъждаваш така? Друг пример - в практиката ми почти няма жена, която да е пожелала да роди в леглото си. Имам колеги обаче, които казват: „Да не си мислиш, че ще пълзя на колене заради една бременна?" Ами, да, ще пълзиш, какъв ти е проблемът?

Правилно ли чухме - жените не раждат в леглото у дома? Къде го правят?
Където си поискат! Във ваната, пред камината... Често бащата сяда на дивана, а майката се настанява на пода, между коленете му. Това наистина е най-популярното място за раждане. (смее се) Всъщност, както го почувстват на момента. Където и да отиде Тя, ние я следваме!

В България е незаконно медицинско лице да асистира по време на домашно  раждане.

В подкрепа на естественото раждане и правата на бременните, родилките и новородените работят организации като Сдружение Естествено и Асоциация на българските дули, на които благодарим за връзката с Мери Шварц (Mary Zwart)

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Коментари

Какво друго от Градът

Аз съм българче, обичам...

За (извън)градската порода от Злати Стоянова

Заедно с теб

Заедно в час набира нови участници по програмата си до 20 ноември

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Виж логото на Пловдив 2019

Европейската столица на културата е с ново лице

Ръка за ръка с тенденцията "втора ръка“

Или масовата експанзия на thrift културата, която най-после завладя и България

Xmas Bazaar

Подаръци и глезотийки в Грешния бар

Чамкория стъпва на сцена

Втора постановка по книга на Милен Русков

Grace on Air

Любо Киров и Мария Силевстър заедно на сцена

Брой гър... дните до Коледа

Забавен онлайн календар за момчета

Вход свободен за концертите на Музикалната академия

Класическата музика няма цена в Концертната зала на НМА

От общината