Защо българинът охка толкова много?

Защо българинът охка толкова много?

"Ох, страх ме е да ти се похваля"

В целия свят на въпроса "Как си?" хората отговарят "Добре, благодаря", само ние започваме да се оплакваме. И дори пишейки горните изречения, аз вече се оплаквам от всеобщото българско оплакване. Почти никой не помни първи закон Нютон, но всеки знае закона на Мърфи, макар и той да не съществува в официалната наука. С моята духовна менторка си говорим защо непрекъснато охкаме, и се оказа, че наистина българите сме на принципа, че ако нещо е тръгнало на зле, винаги ще стане и по-зле. Затова реших да седна и на едно място да събера всички онези поговорки, които винаги вървят с охкане. А ние толкова сме свикнали с тях, че даже вече не ни правят впечатление. Казваме ги по-често, отколкото ядем през деня, а през времето, в което не ги използваме, си събираме посятото.

Бели пари за черни дни

Българите сме видели петстотин години турско робство, четиридесет и пет години комунизъм, двайсетина години преход, включително купонна система и хиперинфлация. Сигурна съм, че можеш да добавиш още събития, които така дълбоко са ни набити в главите, че си носим робската психика и до днес. Работех в офис, в който шефът имаше навика да бави заплатите и дори да те кара да си благодарен, че все пак ти я дава. Всички колеги бурно се противяха на това, докато шефът го нямаше, но влезеше ли в стаята замлъкваха все едно бе размахал невидим бич. Напуснах офиса и колегите си барабар с него, а някои от тях все още чакат своите заплати.

Накарай мързеливия да работи, да те научи на акъл

Най-голямата причина за охкането е мързелът. Можем да даваме акъл, ама много ни мързи да поемем допълнително работа, да свършим проекта в срок, да учим вечер с детето. Далеч по-добре е да извикаме приятели на ракийка вкъщи и да се оплачем взаимно. А едно време, когато бозата беше шест стотинки, хората казваха: "учи, маме, за да не работиш".

Когато една врата се затваря, друга се отваря

Горното изречение със сигурност не е мисъл на човек с тристайна панелка в Люлин. Аз съм по-склонна да вярвам на анекдота за габровци, които режели опашките на котките си, за да не избяга топлото. При нас асоциацията с отварянето на една врата е много по-близка с отоплението и сметките за топлофикация, отколкото с нови възможности.

Много хубаво не е на хубаво

Точно на тази поговорка много силно бях повярвала. Спомням си една прекрасна юнска съботна сутрин. От онези първите слънчеви утрини, в които късите ръкави се борят да излязат от гардероба, градинките се пълнят с детски смях, а мирисът на море и горещ асфалт стига и до София. Цялото семейство се излежавахме в спалнята и мързеливо доглеждахме детски филм, преди да излезем на разходка. Смехът ни ехтеше в апартамента, а аз бях потънала в щастлива безтегловност. Телефонът звънна. Скъп за мен човек беше починал неочаквано и по нелеп начин. Дълго време след това не можех да се засмея по същия начин, от страх че много хубаво не е на хубаво. Днес вярвам, че животът е пъстър и е неизбежно да има нещастие, независимо колко хубаво сме преживели.

А знаете ли кое е най-лошото? Форумите и Facebook дадоха микрофона на мрънкачите

Отварям известен новинарски сайт. Топ три от новините звучат като заглавия на романи на ужасите - мъж застреля жена си, дете закла друго, атентат взе жертви. И ако не ми вярвате, моля прочете Мемоарите на занаята на Стивън Кинг, където той описва как можеш да вземеш такава новина и да я развиеш до страховита история. Ужасите обаче не се приемат добре от моето вътрешно аз и вместо тях отварям дребна статийка за приключилия ремонт на Орлов мост. Трицифрено число коментари под седем реда статия, които съдържат само неграмотните мнения на мрънкачите.

Признавам, че лека доза хейтърски хумор действа забавно. Тази сутрин, докато пътувах в трамвай 22 към депо Искър, колегата ми скрои номер. Взе ръката ми, проследи с пръст една от линиите на дланта и обясни, че това е линията на живота. След което продължи съвсем сериозно с една мъничка линия и каза "Тази е на трамвая, а тук някъде двете линии се пресичат". Черният хумор често присъства и на работното място. Да си хумористично негативен събира популярност в офисното пространство, но ежедневното мрънкане води до силна демотивация на екипа и въпроси от тима "има ли смисъл?".

Охкаща нация сме си и охкаме както за лошото, така и за доброто. В най-добрия случай на въпроса "Как си?" отговаряме с "Ох, страх ме е да ти се похваля". Защото който каквото и да си пише, ние знаем, че най-лесно се вярва на лошото, вятърът на промяната носи само грипни вируси и не бива да се хвалим твърде много, че лесно се пада от високото. И в сърцето винаги ще носим страха, че много хубаво не е на хубаво.

Автор: Боряна Василева

Коментари

Какво друго от Градът

Щастливецът, който държеше в джоба си Бенджамин Франклин

За силата и безсилието на парите от Христина Маркова

Есен в София: рози и контрольори

Есента в София събужда контрольорите. Избират ги с кастинг.

Поздрави от зелен Ню Йорк

Писа ни Радина Цачева

Най-четени!

Образователната ни система ражда келеши

Честит 15 септември, ама к'во

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Ганчо Кожухаров-Бабата

Фейсбукът му е Бабата Кефи и това ни говори много

Роджър Уотърс отново в България

Чака ни вечер с музиката на Pink Floyd догодина

Тъпо ти е? Започни да гледаш Narcos.

4 причини да започнеш да гледаш един от най-добрите сериали на Netflix

5 неща, които само една майка ще разбере

Да си майка не е лесно, но си заслужава

Есен в София: рози и контрольори

Есента в София събужда контрольорите. Избират ги с кастинг.

Powerpuff Girls вече са четири

За да е угодно на съвременната аудитория, новото момиче е чернокожо

От общината