Роди ме, мамо, българин, па аз сам ще се нервирам

Роди ме, мамо, българин, па аз сам ще се нервирам

Кратък преглед на чуждото и нашето

"- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде…” Бай Ганьо

Обичам да пътувам, мамка му. Обичам да пътувам, ама не като Бай Ганьо. Най-обичам обаче, като пътувам в чужбина, да седна в някое заведение, да отворя менюто, да заговоря и започна да обсъждам, а сервитьорката да се окаже българка. Така беше в Милано. Това трябваше да ми се случи още в първия ден, за да мога да се връщам в този ресторант всеки друг ден от почивката ми. Изводът: България обича България, и на нея там й е най-комфортно. А излизаме най-често от комфортната си зона, когато говорим с хора, които нямат идея за какво аджеба иде реч у нашата любима страна.

Прост пример: Казваш на някого, че си от България, а той започва да крещи насреща “Вампири! Вампири!”. “Вампири,” възкликваш ти с недоумение. “Вампири, вампири. Трансилвания. Граф Дракула,” се чува отсреща. Не, няма смисъл да се обясняваш надълго и нашироко, само кажи, че това е в Румъния, мислиш си. “Това е Румъния,” казваш, а разговорът за двете най-корумпирани държави в Европа е в разгара си след само минута и половина. Преди малко се говореше за Дунав и Слънчев бряг, а в момента на хоризонта се задава Пеевски и спорът за това точно колко от политиците си са арестували румънците заради корупция.

rvfc7.jpg_470

Имаме много хора, които заслужават одобрението на целия свят, но най-много ни влудява, че абсолютно всеки знае Стоичков. Преди известно време и аз като Бай Ганьо се бях отбил до Виена, ама за едно лято и за да уча немски. Учителката ми, типична германка, Биргит, както я наричахме, беше свикнала да преподава на четири езика, тъй като всеки отиваше при нея без да знае капка немски. Та, един ден с Биргит се заговорихме за туй-онуй, и взе, че се оказа, че не свързва България с мигрантската вълна на събратимите ни роми, дето бягат през границата им. Биргит, както почти всеки, на който в последствие казах, че съм българин, ни свързва със Стоичков. “Aber Birgitte, wir haben ebenfalls Nina Dobrev und Zachary Baharov. Er hat in Game of Thrones gespielt,” промъмрих аз на Биргит след всичките четири урока, които ми беше изнесла. “Nein, nein,” получих като отговор. “Stoichkov.”

И както сме големи бабаити, така има и няколко стереотипа, които и нас - българите, ни изкарват от кожата. Съвсем сбито и стегнато, те изглеждат така:

Преди време в личния ми акаунт във Facebook имах един статус, който гласеше следното: “И до Луната да летя, пак ще пътувам гратис”. Година по-късно осъзнах, че вече съм на Луната, без изобщо да го осъзнавам. Дупките по пътищата ни толкова сериозно наподобяват лунните кратери, че имам чувството, че всеки момент ще видя американското знаме, докато пътувам в 94.

Азбуката. Кирил и Методий и тяхното АБВ са ни приоритет. Държим всеки чужденец да знае, че нашата кирилица не е адаптирана и открадната от руснаците. Ние сме си я направили. Даже знаем много по темата и обичаме да повтаряме, че 300 милиона души по света пишат на нашата азбука. ‘Ич не е малко, бе.

Евровизия е болна тема, която обсъждаме почти толкова, колкото пестим пари. Накратко: не пестим, но оставаме оптимисти. Тази година Кристиян Костов ни доведе до финал и второ място, но Софи Маринова и пародията "Love Unlimited", в която се казва “обичам те” на 145 езика, включително и санскрит, ни боли страшно много. Но няма проблем - тук идва едно нещо, което лекува всичко и за което обичаме да говорим. Ракията. 

Ракията я използваме за абсолютно всичко. Промиваме си раните с нея, мием си стъклата с нея, готвим и перем с нея, и най-важното - пием я. Може би си прочел за по-алтернативния подход към ракията в материала ни за Светльо и Гергана от Rakia Shop, но ако не си, направи го после. Важното сега е да споделим, че ракията е една от най-големите ни гордости и я мерим по градус, сякаш си мерим пишката с някого.

Искаш да четеш още по темата? Не забравяй да прочетеш “Неща в България, които чужденците никога няма да разберат”. 

Редактор: Христо Станчев

Илюстрация: Дондьо Донев

Коментари

Какво друго от Градът

Живот (е) с коте

Защо да доведем бездомен четириног несретник вкъщи

БягствоКъмСофия.gif

За перспективите в един град, направен от музика и ГИФ, или защо си струва да избягаме КЪМ София

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Иван Пасков - актьорът, говорещ с кучета

Разликата между кучето и човека е, че едното трябва да възпитаваш, а от другото се очаква вече да е възпитано

Soundprophet с нов клип

Бандата е готова с нов ЕР

Meszecsinka и Миленита

И фолк, и пънк, и уърлд фънк с руси самодиви от близо и далеч

БягствоКъмСофия.gif

За перспективите в един град, направен от музика и ГИФ, или защо си струва да избягаме КЪМ София

ARTE - най-новото музикално явление в София

Росица, Филип, Стефания, Марина и Кристина са заредени с ентусиазъм и страст, докато подготвят дебютния си концерт в столицата

Евита идва в НДК

Култовият бродуейски мюзикъл е в София на 21 февруари

Пощенски картички към баща ми

Фотографска изложба на Вера Гоцева-Lomovera

От общината