Живеем в най-веселата страна, особено към края на годината. Като се почне някъде към края на ноември, и се свърши... не смея да прогнозирам кога - България не работи, а празнува.
Извън рожденици и именици, извън семейните тържества и обичайните петъчно-съботни вакханалии, положението се усложнява и от прибирането на приятели, съученици и роднини от странство за празниците.
Това обаче все още не е големият проблем. Еуфорията не е само на частно, но и на обществено и институционално ниво. За да са спуснати всички бариери към изтрезняването, съществува феноменът „коледно парти", провеждан от всяка компания, фирмичка, организация или бранш, с които имаш нещо общо, и оставящ твърде малко свободни от алкохол дати в календара.
В тази карнавална действителност - между другото, традицията още от Древен Рим насам позволява всякакви отклонения от социални норми, табута и йерархия по време на карнавал... Та, в същата карнавална действителност наистина стават чудеса, за които понякога паметта услужливо мълчи, а човек се надява да няма снимки и видео и, не дай си, Боже, да са във facebook.
Ето ме и мен в злокобна сутрин. Снощи беше фирменото коледно парти. Днес ми се налага да си взема почивен ден. В главата ми, която чувствам голяма колкото Азия, се въртят мисли за раздяла с алкохола. От 1 януари. Или от втори, че Васко ще се разсърди. Абе най-добре от осми, ама после няма повече.
Ето, казах го пред много хора, така че ефектът от мултиплицирането прави това заявление нещо повече от обичайния махмурлийски песимизъм или от аналог на марктвеновото „няма по-лесно нещо от това да откажеш цигарите, аз съм го правил поне хиляда пъти".
Знам, че сега ще завалят обаждания на добри приятели, обезпокоени, че нещо страшно се случва с мен. Благодаря ви за загрижеността, добре съм. Като изключим, че споменатата ми глава в момента е гробище за мозъчни клетки и добре, че си държа лаптопа до леглото. Това за гробището го прочетох в една книга, тенденциозно подхвърлена от майка ми, видна столична непиеща - най-щастливият човек, ако споменатото два-три абзаца по-горе намерение се осъществи.
Имаме семейни традиции и в двете посоки - чичо умря от цироза, а дядо беше абонат на вестник Трезвеност. Не се шегувам - по-младите не помнят, но такова издание съществуваше по комунизма. И аз го харесвах, макар и на крехка възраст до десетина години - защото имаше велики вицове за пияници.
А великият Хъмфри Богарт - голям актьор и пияница, предшественик на Чарли Шийн, е изрекъл крилатата фраза, че не харесва децата. Защото не пиели.
Е, сбогом, Хъмфри! А, дано!
Коментари