Какво да не забравяш, когато отиваш на море

Какво да не забравяш, когато отиваш на море

Не, не са бански, четка за зъби и лекарства

Петък е. Слагам си нещата в коженото сакче, нахлупвам шапката, мисля си за джапанките, но не ги слагам от София, че да ни съ излагам, приготвям баницата от червена леща, екипирам се със слушалки и се качвам в колата. Пътуваме по северния път през Априлци и чак там се сещам, че съм се напълнил с неща, които ама много добре знам, че няма да ми трябват. А другите (като най-важните например) са останали в един пластмасов плик в коридора. Знам го, защото вече съм се обадил на баба ми и съм я питал. Стигаме на Черноморието. Ах, това Черноморие. Човек ще каже, че Симеон Велики библиотеки е строил тука. Музиката звучи от ушите на хората, устите им миришат на бира и цаца, краката им са полепени с пясък, а единственото в по-големи количества от моето разочарование, са комарите. Отсядам в стаята, започвам да разопаковам сака и осъзнавам, че съм забравил почти всичко. Не съм забравил единствено дрехите, които ще нося само през вечерта. Сядам на тоалетната чиния, вадя телефона (както винаги, не влизам без него) и започвам да пиша. Списъкът ми с неща, които в никакъв случай да не забравяш, когато заминаваш на море. И той е доста, доста искрен. Както Лудвиг Бьорне си го е казал - “Искреността е източник на всяка гениалност”. 

#1: Тапи за уши
Тапите за уши са ключов елемент към ухото на всеки, който иска психиката му да остане непокътната след даже един уикенд на морето. Независимо дали искаш да се изолираш от най-новия чалга хит, който се чува от капанчето на плажа, или опитваш да игнорираш пияната ирландка в ресторанта, която крещи, че октоподът й не е сотиран, то определено ще се нуждаеш от един чифт тапи за уши. Най-хубавото е, че можеш да ги намериш във всяка аптека срещу някакви си стотинки, но спокойствието, което ще ти купят, е безценно. Преди време с баща ми бяхме започнали да установяваме, че баба ми оглушава, аз започнах да повишавам тон, за да може тя да ме чуе, а той най-спокойно се обърна към мен и каза: “Ицка, тате, изобщо не се притеснявай за баба ти. Глухите живеят по-дълго, щото така не им се налага да слушат идиотиите на останалите”. На това мое морско приключение разбрах това граничещо с когнитивната психология изказване на баща ми на едно страшно дълбоко ниво. Тапите за уши бяха неизменна част от всяка една моя спокойна секунда, а пияната ирландка звучеше все по-тихо и по-тихо с всеки един мой поглед.

#2: Книга, която не е Библията (дори и да не четеш)
Всеки, който ме познава, знае, че не чета. Единственото нещо, което чета, са мислите на останалите, но това е част от инстинкта ми за самосъхранение. Както и да е. Взех си книга. Тя е универсалната защита срещу идиоти с бирени кореми и тен линия, минаваща през пъпа. Всеки на морето, който види книга, бяга възможно най-надалече защото: 1) не иска да се сеща за студентските си години, 2) не иска да се сеща за работата си или 3) не иска да се сеща за децата си. В момента държи бирата и пържените картофи и последното, с което ще се занимава, ще е с някого, който чете. Много добре ги разбирам тези хора. Аз съм сред тях даже когато съм си в София.

#3: Библия
Понякога на морето виждаме такива неща, които просто ни карат да отидем до най-близката Църква и да се прекръстим, а ако може и да ни покръстят, най-добре ще е. Моментът, в който изпитах най-голяма нужда от Библия, беше, когато чух една жена да ми казва да "си измием краката на маркучо, че ше вкарам у хотело песок”. Другият момент, в който имах огромна нужда от Библия, беше, когато ме ухапа скрипя (или сколопендер, както разбрах след задействането на хипохондрията ми) и започнах да се моля за живота си. Болката беше неописуема, а желанието ми за живот - по-голямо от всякога.

И така с морето, драги мои, ама не си мислете, че го хуля. И аз обичам да се впускам в приключения, да изповръщам някоя друга пица, да спя до 8:30 (лукс, който рядко си позволявам) и да се правя, че ме кефи да не правя нищо. Слънчев бряг бих го доближил само ако ми плащат вредни, а на капанчетата в Поморие им се доверявам само за бутилирана вода. Вана на морето вече няма да напълня и бански няма да си взема. Предпочитам да си стоя и да се правя, че чета книга. А всичко друго си е просто екстра.


Христо Станчев

Коментари

Какво друго от Градът

Роди ме, мамо, българин, па аз сам ще се нервирам

Кратък преглед на чуждото и нашето

Живот (е) с коте

Защо да доведем бездомен четириног несретник вкъщи

До Златна Прага и назад

Писа ни Венета Михайлова

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Иван Пасков - актьорът, говорещ с кучета

Разликата между кучето и човека е, че едното трябва да възпитаваш, а от другото се очаква вече да е възпитано

Soundprophet с нов клип

Бандата е готова с нов ЕР

Meszecsinka и Миленита

И фолк, и пънк, и уърлд фънк с руси самодиви от близо и далеч

БягствоКъмСофия.gif

За перспективите в един град, направен от музика и ГИФ, или защо си струва да избягаме КЪМ София

ARTE - най-новото музикално явление в София

Росица, Филип, Стефания, Марина и Кристина са заредени с ентусиазъм и страст, докато подготвят дебютния си концерт в столицата

Евита идва в НДК

Култовият бродуейски мюзикъл е в София на 21 февруари

Пощенски картички към баща ми

Фотографска изложба на Вера Гоцева-Lomovera

От общината