Крадецът на книги и Аз

Крадецът на книги и Аз

От малкото момиче и инфантилното поведение до израстването в една жена

РЕДАКТОРСКА БЕЛЕЖКА: Днес в редакцията за пръв път пристигна анонимно съобщение. Прочетох го и останах без думи. Представям ви историята на една жена, която е видяла смъртта в очите. Дори не е бягала от нея. Срещнала я е и това, което е взела от нея, е едно ново начало. Начало, чийто край тя после открива в книгата Крадецът на книги. Определено това е любимото ми четиво за седмицата.

Христо Станчев

Редактор


Тръгнах знаейки къде и знаейки с кого, но без да знам за последствията, предстоящи месец по късно. Карах колата. Пак се чувствах спокойно. Заредена. Искаща да дава любов и само любов.

Купих Крадецът на книги, не просто търсейки нещо за четене. Исках нещо тъжно. Сълзливо. Винаги си търсех това.

Купих и зачетох.

 

Четох я три пъти.

Три.

 

В книгата го пише: ”Смъртта ще посети крадеца на книги три пъти”

На мен ми се случи същото, но не с онази смърт. Онази като от книгата.

Виждах фаровете срещу мен и вече знаех.

Защото чувството да умираш е ужасно. 

 И аз го знам, и малкото момиче от Крадецът на книги го знае.

 

И двете го знаем. 

Заедно.

 

Първа част почти приключва.

Нищо не се случва.

Продължаваш да четеш.

Вземаш едно прибързано решение.

 Всичко започва да се случва адски бързо.

Един ден решаваш да тръгнеш и всичко започва едва тогава.

 

Част втора започва.

Навлиза най-гнусното в теб. Чувстваш, че светът свършва, приключва. Отключва друго измерение.

Едва ли не.

Пак тръгваш. Пътят този път е доста дълъг. Дълъг и осеян с препятствия.

Мен ме е страх. Признавам си. Даже го помня много добре.

Просто искам да свърши.

 

Нещо става. Чувам звуците и усещам как вече всичко се върти.

Искам пак пътят да продължи. Искам да тръгна. Искам да избягам. Малкото момиче тръгва.

 

(Малкото момиче бяга)

От мен.

 

Добре, бягай.

Но пътят пак е дълъг.

 

Част трета.

Пак чета, пак книгата. Не можах даже да я погледна, но пак я отворих и вече всичко започва наново. Искам едно ново начало. Имам нужда от ново начало както героинята от акордеона.

Но там, в книгата, всичко завърши със смърт. При мен всичко започна с нея. Понякога явно всичко трябва да се разруши до основи, за да се изгради и да е цяло.

 

Това изграждане, колкото и скъпо да е, може да бъде и ще бъде за добро.

Добро, по-добро и още по-добро.

Винаги и само това.

 

Крадецът се появи в точния момент. И ми разказа за мен.

Разказа ми за едно момиче.

 

Инфантилната.

За израстването.

И за осъзнаването.

 

Анонимен автор

Коментари

От общината