Дните, в които сме независими

icon
Sofialive.bg

Facebook ми подсказа да си украся профилната снимка с цветенца и гълъбче, защото било ден на мира. Точно този ден бях агресивна и прецених, че не върви някак. Но пък на 21 септември не бях жертва на пътя. Благодаря!

На 10 юни бях дъга (още ми разследват комбинацията – Прайд и три деца), но сега останаха само есенните нюанси. Синьото и зеленото лятото ги удави в морето. Лилаво сложих на миглите – да виждам в цветно, като погледна нагоре. В деня на котките забравих да ги нахраня. Пуснах кучето да спи на дивана на неговия празник. Деня на жената го отпразнувах с ново червило с цвят на слива, рокля на пантери и Х брой бири с приятелка, в края на септември. Денят на прегръдката го изтрих от календара (в дома на обесения не се говори за въже).

От тогава кучето и котката не напускат леглото ми.

Претупах рождения ден на едното дете и сега по никое време ще имаме огромна торта със свещи за трима – торта – таралеж! Докато умувах за дните, в които трябва да си свободен, толерантен, добър, влюбен, пацифист и какво ли още не взело, че станало 22 септември, а аз съм родена и живея в България. Денят е толкова студен и сив, че се сещам за Чехов, добре че имам 10 вида чай.

Независимо ми е от както криех дънковата пола под престилката, преди това в трети клас изпях песничка, заради, която извикаха родителите ми в училище, изтрих двойка в дневника, а класната ми ме защити, родих три деца, доброволно се разделих с Айфона си, написах „Моля ви, спомнете си как се чука!“ и 60-на стихотворения, пътувам без билет и обяснявам на децата защо, направих интервю по монокини, а през почивните дни превеждам научни доклади...

Независимо ми е, независимо от всичко около мен и в тази страна, и така е всеки ден.

Автор: Mila Sum

Bar & Diner