...Салвадор Дали е идиот

...Салвадор Дали е идиот

Времето тече, часовниците се топят

Салвадор Доминго Фелипе Хасинто Дали и Доменек, първи маркиз де Дали де Пубол - последният да затвори вратата, моля. Ще ми се и аз да имах такова име, мамка му. Наистина е трудно да вникнеш зад делото на човек, който е творял, само за да захвърли рационалността на вятъра и после даже сам да не знае какво точно е правил. Абсолютен мегаломан, егоцентрик и идиот в най-красивия и сюрреалистичен смисъл на думата, Салвадор Дали живял в своята собствена вселена на всички възможни нива. Но зад екстериора на личност, която е напълно откъсната от останалия свят, стои и интериорът й. Какъв е той? Да не би да очакваш някакви компенсативни качества? Не, само такива, допълващи твърдението. Така че, закопчай си колана, провери дали си носиш сексуалните травми и теоцентричните екзистенциални мъки, и се приготви за пътуване през пустощта на Каталуния. Нека се впуснем в същността на картините на Дали, които представят не просто сънищата му, но и фрагмент от човешката мечта... по един много, много извратен начин.

За да разберем какво се крие в главата гениалния Дали, за да видим смисъла зад мустаците, подобни на лаврите на гръцки бог, ние трябва да имаме поне просто разбиране за творческия му похват. През по-голямата част от живота си той действал като сюрреалист. За непосветените в десетте хиляди направления на изкуството, сюрреализмът е движение, целящо да счупи границите на нашата реалност. Сюрреалистите се целят да отворят потенциала на несъзнатия ум чрез на моменти леко ексхибиционистка, фройдистка психоанализа, изрaзена в... изкуство. Накратко - рисуват това, което сънуват. Всъщност, практиката се приближава изключително много до революционните открития в психилогията през XX век, както и към тибетските традиции за йога на съня. Нищо чудно, че са успяли да достигнат до толкова революционни социални послания и пробиви в собствената същност на умовете си. Разбира се, самообявеният спасител на изкуството - Дали, в протест на дървено мислещите сюрреалисти казал: „Сюрреализмът - това съм аз!”. Затова и се фокусираме на него.

.png_975

Телефонът-Омар, както виждаш, не съдържа нищо логическо в себе си. Най-сюрреалисткото нещо, което човек може да направи, е да вземе два предмета, които нямат нищо общо един с друг, и да ги залепи с латекс. Макар, че на пръв поглед това е една от по-семплите композиции на Дали, всъщност тя е и една от най-фундалментално въздействащите на общочовешко ниво. Слушалката на телефона е средство за комуникация, което доближаваме до най-интимната и уязвима част на телата си - нашите лица. В същия момент за нея е прикрепено едно от чудатите зъдания на морското дъно. Омар с остри щипки и кой знае колко крака, с които кой знае какво ще прави като го сложиш на ухото си. Да не забравяме, че гениталийте му са залепени за микрофона. Чаровно.

.png_1151_01In Voluptas Mors. Двете любими неща на Дали в една композиция - еротика и смърт. Великолепно. Оптичните илюзии и визуалната когнитивност били едни от многото интереси на гениалния Дали. В снимката можем да видим или огромния череп на смъртта, или седемте музи, които го изграждат. Дали смятал, че нещата, които виждаме в подобни дуалистични композиции, са ключове към индивидуалната ни психика. По един начин тази композиция рефлектира и житейския път на човек. Във всеки момент от живота си той или се възхищава на голите музи на удоволствието или се взира в очите на сигурната смърт, която уверява, че сладостната плът на жените е не повече от тленно щастие.

.png_1069Разпятие (Corpus Hypercubus) е една от картините на Дали от поредицата „Ядрен Мистицизъм”, родена от възхитата му към ядрената енергия след бомбардировките в Япония. Всъщност, през целия живот на мустакатия автор я има тематиката на наука и религия, вплетени в едно в изкуството. В тази картина наблюдаваме Исус разпънат не на кръст, а на тесеракт - изключително сложна четириизмерна математическа фигура. Картината малко напомня на есетата на Камю за абсурдизма. Накратко обяснено - човек търси някакъв смисъл зад живота си и вселената. Някаква духовна истина, без която реалността губи всякаква рационална подредба. Истината обаче е, че колкото повече се доближаваме до науката, толкова по-монолитна става абсурдната теория, че вселената всъщност няма причина за съществуване; че ние живеем животите си на тази планета без какъвто и да е планиран смисъл. Всеки от нас иска да докаже обратното, да види някаква магия и мистика, но осезаемата реалност, като че ли с остриета от начупено стъкло, раздира крехките ни надежди за духовна истина.

.png_975_01 В началото казахме, че Салвадор Дали е човек, способен да живее само в своята собствена, изолирана реалност. Всъщност това не е чак толкова истина. Повечето хора се вглеждат в другите и ги използват за огледало, за обратна връзка, по която да водят личния си морален компас. Дали обаче самият Дали се е вглеждал навътре в себе си, за да види с яснота истинското отражение и проблеми на заобикалящия свят, в който живее?

Истината е, че по един изключително проникновен начин никой не е разбирал другите така, както единствено и само той. Затова и произведенията му остават безсмъртни. Както в творбата, която виждате по-нагоре („Постоянство на паметта”), времето е безсилно пред посланието на Дали и просто се стича в съсухрената пръст. Този гений е създал над 1500 картини и макар че се вгледахме в една миниатюрна порция от тях, пак можем да стигнем стъпка по-близо да нашата собствена истина. Казахме и че е идиот, и все още го вярваме. Все пак, за да се разбере един идиот, е нужен друг такъв.

Автор: Симеон Николов-Монката

От общината