Ана Табакова
Ана Табакова Ана Табакова Ана Табакова

Ана Табакова

Убива за киното и театъра и ги приема съвсем лично

Ана. Съвкупност от очарование, хубост, невероятна харизма и завиден талант. Актьорството за нея не е просто професия, а призвание, потребност на душата. Играе на професионална сцена още преди да започне да учи в НАТФИЗ. Обожава киното и работата пред камера. Вярва, че на вратата на изкуството не се чука, а се влиза с взлом. А съвсем скоро можеш да я гледаш в авторския спектакъл на Младен Алексиев HYSTER в ДНК.

Забелязахме Ана по време на предпремиерата на HYSTER и веднага усетихме, че си струва да разберем повече - силното й излъчване ни завладя веднага, а лицето й, сякаш сътворено за кинематография, ни очарова. След края на представлението ни посреща приветливо и с усмивка на уста и веднага стартираме с въпросите.

Ана Табакова image

Всичко започва когато ученичката Ана отива да гледа Предградие със Стефания Колева и Деян Донков в Театъра на Армията. “Помня как в края на действието, от дъното на салона влезе младата Стефания, в ролята на фаталната жена, с тъмни очила и драматични реплики, качи се на сцената и изигра финала. Аз се омагьосах, прибрах се вкъщи и казах: "Мамо, напускам училище, ще бъда актриса!". Не напуска, а вместо това още на следващия ден се записва в училищната трупа за театър, където в този момент се разпределят ролите за новото представление. Познай кой грабва главната! След завършването си, още преди да бъде приета в НАТФИЗ, тя получава покана от Сливенския драматичен театър за ролята на Момичето в постановката Рейс с Татяна Лолова и Георги Русев. "Опитните колеги ме приеха трудно. В началото не разполагах с тяхното доверие. Имах само 10 дена да вляза в ролята, не знаех елементарни неща свързани с професията - все пак идвам от семейство на математици. Местните актьори ме познаваха и обичаха от училищните ми изяви, но истински спечелих уважението им, когато проявих импровизаторските си качества и спасих Георги Русев от бяло петно, всички бяхме на сцената, но само моите реплики позволяваха и аз реагирах и му подадох, за да продължи".

Следва НАТФИЗ, където Ана записва актьорство за драматичен театър в последния клас на Крикор Азарян и Тодор Колев. "Толкова много неща съм научила от двамата, че ми е трудно да ги синтезирам. Положиха основата на това което съм. Винаги ще помня последния съвет на Коко преди да завършим - "Дойде моментът, в който можете да забравите всичко, на което сме ви учили и единствено да мислите на сцената". Следват участията и на сцени като Малък Градски Театър Зад Канала, СФУМАТО и Врачанския драматичен театър, които водят до настоящия момент - HYSTER на Младен Алексиев. Можеш да го гледаш на 12 октомври на сцената на ДНК. "Още при първата ни среща с Младен усетихме, че сме на една вълна. Малко по-късно той стартира работа по проекта си и ме покани. След това колелото се завъртя. HYSTER не е точно постановка, а нещо като перформативна акция. В проекта няма роли, които актьорите изпълняват. Малко изключение правят видео акциите, които са снимани отново на импровизационен принцип, но на база предварително подготвени персонажи. Живото изпълнение е импровизация и редът на спектакъла се определя в самия ден от алгоритъм на база на ключови думи за водещите новини в Google и режисьорска матрица, която подрежда спектакъла в цялост. Учим го на самия ден на изиграването. Всъщност, това да изляза на сцената като себе си за мен бе голямо предизвикателство. Най-трудното нещо е да премахнеш у себе си страха, че другите могат да те достигнат, че си незащитен. Докато си на сцената нямаш право да лъжеш или да се прикриваш, тогава всичко умира. Именно това успяхме да постигнем с Младен - да стигнем до сърцевината, без никакви роли, бариери или маски". HYSTER обаче изобщо не е единственото, с което харизматичната Ана Табакова се е заела. Има и новини, свързани с другата й голяма любов - киното, които тя ревностно пази в тайна и ни обещава ние първи да научим, когато дойде моментът. Ами, нямаме търпение.

Ана Табакова image

Събуждам се със чай, спорт и закуска за шампиони.
Не мърдам от вкъщи без да зная накъде съм тръгнала. Може би трябва да разчупя тази част (смее се).

Никога не закъснявам за снимки, представление, кастинг или нещо свързано с работата ми.
Умирам от срам, когато
наблюдавам как някой се надценява.

Все си повтарям, че всичко ще бъде наред.
Идеалната вечер е толкова идеална, че не свършва. Може би не трябва да си сам за нея. Нещо като любовта. Бурна, весела, малко тъжна, малко нелепа и несръчна, неочаквана, и вдъхновяваща. Зареждаща.

Обикновено съм в добра форма. Но не винаги (смее се).
Никога не танцувам на
масата. Не ми се струва хигиенично.

Падам си по честните работи. Не знам защо хората потискат рефлекса си за искреност.
Беше велико, когато
стъпих за пръв път на сцената в театъра. Още помня миризмата и тишината. Усещането за храм. За връзка и близост. Нетърпението и лекия страх да послужиш на другите. Да се разтвориш в магията.

Влизам в огъня заради това, в което вярвам. Не приемам, че нещо не може. Не вярвам, че нещо не става. Не се отказвам лесно, макар и да се колебая, ако последвам нещо е завинаги. Естествено това се случва по-рядко.
Дойде ми до гуша от
глупости. Чувала съм моят учител, Тодор Колев, да казва по този повод: “Аз ти говоря за Уимбълдън, ти ми говориш за Имамбаялдъ.” Ето от това ми е писнало, но няма как.

Не казвам на никого, че ми изглежда отслабнал или напълнял. Мисля, че е невъзпитано.
Под леглото ми има
нещо, но вече не ме е страх от него. Шегувам се…

Ана Табакова image

Страшно се изложих, когато докато танцувам пред всички ми се скъсаха дънките, сещаш се къде (смее се). Предпочатам да не си спомням, но тогава трябваше да се прибера така до вкъщи. Добре, че бях на шестнайсет.
Майка ми често ми казва
, че й липсвам и че би искала да е по-близо до мен. Хората живеят много разделени. Светът се е променил така, че често сме далеч от най-близките си. Считам това за нечовешко.

Искам да остарея като Вивиан Уестууд. Млада, дива революционерка, с блясък в очите, много бръчки и ярка коса.
Правя се на луда, когато
стане много сложно. Или когато съм в добро настроение.

Скачам на бой, когато съм гладна.
Убивам за
моите си неща - киното, театъра, сцената. Това съм аз.

Не си позволявам да пуша цигари. Отказах се от тях и смятам това да остане така.
Заспивам на
тихо.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах
Лудетини на Паоло Вирдзи. Смятам го за важен, мисля, че трябва да се гледа, особено, ако човек се вълнува от женската душа. Или душата въобще. Препоръчвам го.
Най-големият актьор за мен е
сър Антъни Хопкинс.
Харесвам режисьори като
Джим Джармуш, ранния Триер, Поул Томас Андерсен, Уес Андерсън, Тарантино, Фелини, Линч, Вим Вендерс, да продължавам ли?
Няма по-глупав филм от
този, на който не му помня нито заглавието, нито режисьора. Дори не беше смешен.
Много се смях на
Little Miss Sunshine. Стар, но разплаква. Ха, ето и още един - Парти с Питър Селърс.
Планирам да видя
Human Capital отново на Вирдзи и Down by Law на Джармуш.
Киното
е другата ми голяма любов, на която последно време отдавам все повече време и енергия. Вълнувам се за онова, което ми предстои и нямам търпение да видя крайния резултат.

Ана Табакова image

МУЗИКАТА
Обикновено слушам
нон стоп. Това ми помага да се концентрирам, изолирам, вдъхновя.
Никога няма да ми омръзнат
Питър Селърс и София Лорен когато пеят "Goodness Gracious Me", нито пък Ела Фицджералд с нейната "Let’s Do It (Let’s Fall in Love)". Напоследък въртя много и "Coconut" на Хари Нилсон. Харесвам джаз. Някои неща просто няма как да ти омръзнат. Обичам и съвременна класика - Стийв Райх, Джон Кейдж, Лудовико Ейнауди.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е
Работата на Актьора на Станиславски. Мисля, че е библия. Дори да не го следваш, това е с което трябва да се започне. Или пък която и да избереш от Достоевски.
Сега чета
The Аctor’s Art and Craft на Уилиам Еспер, който преподава техниката на Meisner за игра пред камера.
Най-добре пишат
руснаците. Достоевски и Чехов. Гогол, Булгаков, Лермонтов.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото
участвам или участва мой близък или го е поставил някой, който ме вълнува. Чувствам го лично.
Обичам текстовете за театър на
Чехов, Пинтер, Шекспир - винаги. Вълнувам се активно и от съвременна драматургия.
Последно гледах
Синята птица на Мариус Куркински. Хареса ми.
Най-важните качества, които трябва да притежава един актьор са
емоционалност, рефлективност и излъчване.
HYSTER е гатанка. Ако си фен на класическия театър, HYSTER ще ти се стори като изложба. Ако харесваш пърформансите, HYSTER ще ти се стори като театър. HYSTER е една среща за жадни за съвременно изкуство артисти. Преди всичко обаче той е асоциация, в която можеш да намериш нещо за себе си.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересни са ми
съвременните форми във фотографията, живописта и скулптурата. Харесвам перфомативните инсталации и когато изкуството се смесва с градската среда.
Последната изложба, на която бях, е
"Domus Aurea - Ivan Spasov" в пространство Swimming Pool. Впечатляващо е да послушаш и наблюдаваш личната колекция на големия български авангардист. Разгледах и "Ние сме част от колекция" на Боряна Венциславова, организирана от Арт Фондация ДОМА във Водната Кула. Харесвам нещата, които ДОМА организират. Обичам и събитията в арт пространството Aether на Войн де Войн, мисля че са в час.
Любим художник ми е
този, с когото бих намерила пресечни точки. Който вибрира на моята честота. Всичко в изкуството е много лично. От българските съвременни художници харесвам Стефан Петрунов. Работихме с него върху мой портрет и имах възможност да разгледам подробно работата му. Датим Димов Ротшилд е доста интересен. Жестоки са и двамата. Има много, но тези чувствам близки в момента.

Текст Мартина Панайотова/ Фотография София Зашева

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Предай нататък: Шивачката от домовете

Пъстрите истории на деца без родители, по думите на техния закрилник

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината