Миналата година в навечерието на Хелоуин те запознахме с няколко легендарни вещици. Тази година пък честваме 120 години от издаването на романа на Брам Стоукър Дракула и 25 години от излизането на най-силния филм по книгата - този на Франсис Форд Копола. Е, няма как, потърсихме контакти чрез нашите тайни свързочници и медиуми за връзка с паралелни светове и директен разговор с Трансилвания. Дракула отговаря (с глас, учудващо напомнящ този на Гари Олдман).
Здравейте, графе! Удобно ли е?
Но моля Ви се! Добре сте дошъл в дома ми. Влезте свободно, а когато си тръгнете, оставете малко от щастието, което носите!
Хмм.. благодарим! Но можем ли да оставим етикета да си почива до камината и да минем на ти?
Намираме се в Трансилвания, а Трансилвания не е България. Нашите обичаи не са Вашите и ще се сблъскате с множество странни неща. Но, щом държите, да продължим така.
Чудесно! Не беше много лесно да стигнем до Вас... ъъ, теб. Всъщност, май ти ни намери. Как ни откри?
Прекосих океани от време, за да ви намеря.
Как ще се маскираш за Хелоуин?
Аз съм чудовището, което живите хора искат да убият. Аз съм Дракула!
Тоест, ще бъдеш себе си?
Орденът на Дракул е драконът. Ние сме древно общество, което е защитавало църквата от враговете на Христа. Нима очакваш да се отлъча от корените си и да се маскирам като летящ прилеп? Да ти приличам на Батман?
Графе, обидихме те, покорно се извиняваме. А какво обичаш да пиеш в навечерието на Хелоуин?
Никога не пия... вино (смее се). На теб обаче бих препоръчал абсент. Зелената фея, която живее в абсента иска душата ти. Но не се безпокой - с мен си в безопасност (усмихва се потайно).
За теб са писани доста книги и разкази, дори и комикси. На кои от тях можем да се осланяме за верни впечатления?
Само Брам Стоукър разказа историята ми такава, каквато бих искал да я чуе светът. Този чудесен ирландец има отличен... вкус (смее се).
А какво ще кажеш за филмите?
Филмите са глупави играчки на човешката суета. И все пак киното е смайващ пример за човешката изобретателност и наука. Но не вярвай на всеки филм, в който размахват образа ми. Виж обаче, онова момченце Гари Олдман се справя страхотно, нали?
Каква музика слуша Дракула?
(отнякъде се носи вой на вълци) Чуй ги! Децата на нощта. Какъв прекрасен концерт изнасят (гледа замечтано)...
Графе, май се отнесе. Човек би помислил, че ще слушаш музика с клавесин или пък блек метъл...
Ха, единственото смислено нещо, което вършат онези гримирани младежи от Севера, е че палеха църквите навремето, та можех да бродя за бледокожи девици, без да се сепна от стърчащия кръст на някой църковен покрив. Иначе от музиката, която се свири днес, доста ми харесва онзи австралийски мракобесник Ник Кейв. И онова лудо британско хлапе Ози - на него съм му показвал това-онова. И има един пътуващ музикант - Йозиф ван Висем - той ги разбира мелодиите.
Какво ще кажеш за маскираните хора, които ще плъзнат из улиците тази вечер?
Всички вие сте деца за мен. А какво можеш да кажеш на децата? Играйте си, забавлявайте се. Само че не дръжте непременно да вдигнете всяка маска - не знаете какво може да се крие отдолу.
А теб къде можем да те намерим?
Наистина ли искаш да го направиш (усмихва се с дяволит пламък в очите)? Ако толкова държи някой - нека се поразходи някоя вечер, когато луната е пълна в гората над някое село с пустеещи къщи. И да държи кръвта си гореща.
Сега ако може един блиц...
Събуждам се със залеза.
Не мърдам от вкъщи без сандък с пръст.
Никога не закъснявам за изгрева.
Умирам от срам, когато гледам онази пародия Здрач.
Все си повтарям, че Уинона Райдър не е единствената жена на света.
Идеалната вечер е тъмна, облачна и пълна с живот.
Падам си по хора с гореща кръв.
Беше велико, когато обядвах на бойното поле след славна битка с турците, а враговете ми стърчаха, нанизани на кол пред трапезата ми.
Влизам в огъня заради червената ми пелерина.
Дойде ми до гуша от огледала. Защо са им на хората – да се гледат колко са остарели? Поне аз нямам този проблем.
Не казвам на никого, че чета Хари Потър (оглежда се притеснено).
Под леглото ми има студени плочки и пръст.
Страшно се изложих, когато подписвам договори с нелепи писатели и режисьори.
Майка ми често ми казва "измий си зъбите!” и "не си играй с храната!".
Убивам за живот.
Заспивам на първи петли.
Благодарим за този разговор. За финал - кажи ни в какво вярваш, кое ти дава тласък да се носиш през вековете?
Вярваш ли в съдбата? В това, че дори силите на времето могат да бъдат подчинени на една цел? И че най-щастлив е този човек, намерил... истинската любов? (изведнъж започва да говори делово) А сега, приятелю, напиши в края на това интервю, че известно време ще отсъстваш от сайта. Държа да ми гостуваш един месец от днешна дата нататък. И не приемам възражения.
Текст Ивайло Харк... Александров
Коментари