Неда Соколовска и Рада Езекиева
Неда Соколовска и Рада Езекиева Неда Соколовска и Рада Езекиева Неда Соколовска и Рада Езекиева

Неда Соколовска и Рада Езекиева

Мисията на театъра е да свързва отдалечаващи се хора, да напомня, че всички сме част от един организъм

В момента тече четвъртият и последен за годината модул на арт-док платформата В/ХОД - изключително интересната и любопитна серия от събития, които имаш възможност да видиш до края на месеца в Червената къща.

Първите три модула на В/ХОД се проведоха при постоянно нарастващо внимание от публика с интерес към документалния театър, съставена от активни хора с будни социални позиции. Разбира се, нямаше как да пропуснем възможността да се срещнем с Неда и Рада - екипът-двигател, които са основен двигател на проекта, за да ни разкажат повече за миналото, настоящето и бъдещето на В/ХОД и какво ще бъде следващата посока след "назад-напред-навътре-навън".

vox populi image

В/ХОД вече тече с пълна сила, намираме се в четвъртия модул. Какъв е отзвукът от представленията и как вие виждате развитието им?
Неда:
Интересът определено се повишава. Всички модули бяха много различни - минахме тематично през миналото, след това през прогреса, иновациите и технологиите във В/ХОД напред, докато В/ХОД навътре беше обръщането към миналото, с фокус върху личните истории. В момента преминаваме през В/ХОД навън, който е последният блок и с него приключва втората година на този проект.

Какъв е акцентът на В/ХОД навън?
Неда:
С В/ХОД навън, както недвусмислено става ясно от името му, се опитваме да селекционираме работи - и наши собствени, на студио Vox Populi, и на други артисти, които по някакъв начин излизат не само от рамката на конвенционалното, но и чисто физически се изпълняват навън. Това е премиерата, с която откриваме блока - Което остава.
Рада: Идейното разграничение в тези четири модула ни дава възможност да достигнем до по-широка публика. Желанието ни е събитията на В/ХОД да са отчетливи не само за театралната общност, но също така за хора с интереси в областта на визуалните изкуства, науката, киното и литературата. Нашият опит показа, че доброто разпознаване профила на посетителите на културни инициативи е задължително , когато искаме да изградим у публиката рефлекс и да я извадим от позицията на пасивен наблюдател.
В тази насока изграждаме партньорства със столични гимназии. Каним учениците на документален театър, обгрижваме вниманието им със социални каузи. Дори само това вече е пробив за възпитанието на вкуса и гражданската активност.

Как се оформя идеята за всеки от модулите?
Рада:
Започнахме с В/ХОД назад през март. Тук концентрацията ни беше предимно върху темата за 90-те години в България. С В/ХОД напред през юни проследихме промените в артистичните форми с навлизането на технологиите и новите медии; В/ХОД навътре през септември разгледа личните истории в изкуството и удоволствието от живото споделяне между непознати.

А какво представлява В/ХОД?
Неда:
В/ХОД е опит да съберем инициативи в областта на социално ангажираното изкуство. Когато казваме “документално”, повечето хора правят асоциация с документално кино. Но освен него, има документален театър, документална фотография. Изобщо, съществуват много форми на изкуството, които в същността си са задвижени от реални събития или имат силно изявен социален елемент. Това е целта на В/ХОД - да разшири тази ниша на изкуството, която се занимава с действителността. Опитваме се да накараме хората да осмислят времето, обществото, собствения си живот в контекста на спринтиращия свят, в който живеем. Театърът е един възможен начин за това. Негов фундамент е, че едни хора са заедно в общо помещение за известно време и в този момент се получава някаква синергия, диалог. Тази социална ситуация все по-рядко се случва и ще бъде все по-необичайна, защото живеем във все по-изолирана среда. Идеята е, че театърът умее да сближава. Там могат да циркулират много важни идеи, той може да поражда реакции и да променя нагласи. Изкуството е точно това. В/ХОД е опит да възстановим тази функция на изкуството - да събира хората и да бъде адекватно.

vox populi image

Неда, ти спомена, че документалният театър не е толкова популярна форма на изкуството.
Неда:
Да, социално значима е, но не популярна. Този театър може да има въздействие, но е трудно да стигне до широка маса. Дори във Великобритания и Германия, където са най-силните образци на това направление, то представлява интерес по-скоро за един елитен кръг от хора. С тази разлика, че там една документална пиеса може да бъде гледана от политици и хора с високи позиции.

А необходимо ли е документалният театър да е елитарен, за да бъде адекватен?
Неда:
Според мен театърът ще става все по-елитарен. Дори само заради факта, че хората, които могат да присъстват на едно представление, са ограничени като брой публика, за разлика от филм или телевизионна програма. На представление на VOX POPULI l в "Червената къща" могат да присъстват 50 души и това го прави ексклузивно събитие.

Тази година В/ХОД беше назад, напред, навътре и навън. Догодина къде ще отиде?
Неда:
Догодина В/ХОД ще влезе много в посока контакт с младите хора. Много е важно те да бъдат привлечени към изкуството като форма на себеизразяване и осмисляне на света. Документалният театър събужда и социална ангажираност. Затова и искаме да се занимаваме с млади хора, деца, ученици и да влезем в техния свят.

Как се събират екипите за отделните модули?
Неда:
Хората, които са около VOX POPULI са около 20 човека вече. Ние работим не само с тях, но и с други сътрудници, като за повечето ни проекти провеждаме кастинг. Опитваме се да въвличаме и непрофесионални актьори. За съжаление не са много хората, които имат смелост да участват в артистични проекти, без да имат съответното образование и предварителен опит. За сравнение ще посоча едно представление на наши полски колеги, които направиха постановка със 100 души - всички са поляци, но са с различен профил. Те са с различна възраст, пол, образование, сексуалност и покриват най-широкия спектър социални групи. Те се събират в едно огромно помещение, застанали в безкрайна редица и четат конституцията на Полша. Това е цялото представление - много просто и чисто като форма, силно провокиращо. А тук бихме ли могли да намерим сто души, които да се ангажират с участие в такова нещо? Ние и сега се затрудняваме да включим дори един или двама непрофесионални актьори.
Рада: Като че ли нямаме усещане за общност и принадлежност към някаква група. Екипната работа е нещо, което много трудно се създава и утвърждава. Особено в изкуството.
Неда:
Нямаме и позиция, защото, за да направиш такова нещо, трябва да имаш позиция и смелост да я защитиш. Може би е черта на народопсихологията ни, но тук хората не обичат да се показват и да изразяват мнението си, предпазливи са и с много тесен социален кръгозор.

Рада Езекиева image

За кого е отворен В/ХОД?
Неда:
Той е абсолютно достъпен и е отворен за всеки човек, който търси обяснение за това в какъв свят живеем извън стереотипите и баналните дефиниции.
Рада: В/ХОД е отворен за чувствителните хора, които се интересуват от това, какво се случва с живота им. Те са неспокойни и по един особен начин уязвими. Защото не се заключват в удобствата на битието, а търсят алтернатива и повече нравственост. А спектаклите на VOX POPULI и събитията във В/ХОД отварят пространство именно към такива въпроси.

Вас какво ви провокира и мотивира?
Рада:
Доближаването (чрез документалното изкуство) до човека сам по себе си. До по-чистата му природа.
Неда: Аз вярвам в това, че бъдещето на човечеството в някаква степен зависи от създаването на мрежа от хора, които притежават хуманни ценности и се свързват помежду си. Понеже пропастите между различните социални групи стават все по-дълбоки - между бедни и богати; роми и българи; бежанци и местно население. Представям че мисия на театъра и на това, което правим ние, е да свързваме отдалечаващите се хора и да напомняме, че всички сме част от един организъм. Най-важното нещо, което трябва да събуждаме, са добротатата и състраданието, макар и да са думи с поизтъркана, вече почти само библейска конотация (смее се). Театърът действително умее да сближава и да поставя хората в положението на някой друг. Та това е моята мотивация.

Тъй като в момента тече последният модул на В/ХОД, разкажете с кого ще се срещне и какво ще познае публиката в тези представления.
Рада:
Следващите три дни - 24, 25 и 26 ноември в програмата ни е АЛЕ ХОП - По високо опънатата тел - спектакъл за артистите на цирк Ориент. Публиката ще може да види спектакъл, изграден на принципа на театъра променада, защото преставлението се провежда едновременно в три зали, на целия първи етаж на Червената къща.
Неда: Това е доста сложен технологично спектакъл. Даже бяхме номинирани за майсторско техническо изпълнение, което беше парадоксално, тъй като сред актьорите в него няма технически лица, но си правим всичко сами. В независимото изкуство и поради финансови причини, но и поради естеството на самия театър, всеки е ангажиран и в неща, които не са в неговата специалност. Действието се развива едновременно в няколко различни помещения. Никой не може да види всичко или цялото представление.

vox populi image

Освен ако не го гледа три пъти?
Неда:
Да. Даже бяхме изчислявали колко пъти трябва да го гледаш, за да видиш всичко и излязоха минимум три пъти. Това са интервюта, които взимахме с трупата на цирк Ориент през 2014, когато прекарахме известно време в техния микросвят. Оказва се, че циркът, освен че радва хората, там артистите работят страшно много, за да са във форма и да могат да се изхранват със занаята си. На някои от тях работата е свързана с голям риск, често всяко едно представление е на ръба на провала или злополуката, заради което и адреналинът е много по-силен. Трудно е, но и много опияняващо, включително за самите тях. Ние с голяма тъга направихме този спектакъл, защото си дадохме сметка, че циркът изчезва в традиционната си форма. Например дресурата на диви животни вече е забранена. Това за тях е голяма драма, защото дресьорите трябва да се разделят с животни, които са отгледали от съвсем малки. Тези хора губят работата си. Другото тъжно е, че те нямат никаква държавна субсидия, защото се смята, че те представят комерсиално изкуство, което може да се самоиздържа. Истината е, че дори само при транспорта, вдигането и свалянето на шапитото, работят много хора и стойността на билетите по никакъв начин не може да докара печалба. Освен това няма никакви общински облекчения - дори за да излязат на една поляна, те плащат наем, все едно са търговски обект. Цялата тази административна машина и бюрокрация, унищожава цирка. Това са безкрайно любопитни теми, защото масовата публика вижда само забавната страна на цирка.
Рада: В понеделник, на 27 ноември ще се представи най-първото представление на VOX POPULI - Невидими №1. То е посветено на хората с двигателни проблеми и засяга темите за движението, сеграгацията и силата на духа. А на 28-ми, в последния ден на В/ХОД навън е пърформансът Което остава. Това е съвместна инициатива на с Екологично сдружение “За Земята”. Тук публика и актьори предприемат необичаен тур между три знакови софийски улици, за да станем всички свидетели на ситуации от един паралелен живот на града. Конкретният повод е желанието ни да разберем повече за хората, които изхранват себе си и семействата си от това, което събират от кофите за боклук и в последствие предават в пунктовете за вторични суровини. Важно е да отбележа, че за него е задължително предварително записване на e-mail: vox.pop.doc@gmail.com, тъй като местата са много ограничени.
Неда:
Знаеш ли, че на последното представление, преди да завием към склада, към нас се присъедини един човек, който си беше от улицата. Точно тогава течеше монолог за това как клошарите са много здрави, защото постоянно спортуват и се движат на чист въздух и той много се забавляваше. Беше страхотно да получиш одобрението на човек, който е в тази реалност, макар и точно него да не бяхме интервюирали. По същия начин се чувствах, когато идваха сирийци да гледат Мир вам, което е постановка за бежанците. Това е най-голямото признание за работата ни.
Рада:
Те виждат предадени по много достоверен начин личните си истории. А голяма част от публиката трудно би имала възможност да се срещне с хората, чийто живот е на фокус в представленията на VOX POPULI.

Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева

Коментари

Какво друго от Героите

В света на материалното

Бъди СЕБЕ СИ, усещай се на по-висше ниво

Антон, който ти води елха на гости

Нещо важно за живите коледни дръвчета

Зефира Вълова - музикант с характер

Какво е общото между диригентската палка и цигулковия лък

От общината