Апостол Дянков

Апостол Дянков

Консултант по устойчиво развитие, блогър и идеалист, както сам би се представил

Работи с бизнеса, институциите и екологич- ни неправителствени организации като Българска асоциация електрически превозни средства и Коалиция за климата. Обучава студенти и фирми. Става „зелен“ в колежа Обърлин в Охайо, докато работи в обслужвана от студенти екопречиствателна станция, бърка с гумени ръкавици във водата, придошла от тоалетните, и чисти пиявици от кислородни проби.

В джоба му винаги ще намериш една специална флашка, на която в момента са записани 1.55 гигабайта с PDF доклади, готови да влязат в употреба по всевъзможни проекти. От стартъпа Зелените рицари, които той и съдружниците му съвсем наскоро повериха в ръцете на голяма спедиторска компания, през анализ и решение на проблема какво да правим с различните утайки, произтичащи от цялата родна промишленост, до идеята за 24-часов 350-километров веломаратон в София по маршрут във формата на сърце за световната инициатива 350.org.

И това е един незначителен пример за обхвата на дейността му, която може да включва също вземане на водни проби от 100 селски чешми или въвеждане в България на нов стандарт за устойчиво счетоводство, който третира нетния ефект на една компания върху социалната и околната среда наравно с нетната й печалба (нарича се Sustainable Return on Investment и предстои да го направи през лятото с двама приятели от Швеция и Станфорд). Догодина му предстои да навърши 30.

Последния проект, който задейства? С познат експерт изчислихме повърхността и изложението на покривите на тролейните и трамвайните депа в България и установихме, че ако се покрият с фотоволтаични панели, инвестицията ще се изплати. А в бъдеще, когато се очаква цената на електроенергията да поскъпне, намаленият разход ще се отрази и на пътниците. Та, миналата седмица, без някой да ми плаща, направих проектна концепция и я представихме пред няколко общини. Засега никой не я хареса, но ние ще продължим.

Какво те мотивира да действаш упорито в подобни ситуации, вероятно не са рядкост? Вътрешната необходимост да предам каквото имам като знание. Всички устойчиви хора, с които общувам, са такива - много запалени и много сериозни. Готови са да навлязат в системата и да я променят отвътре. Затова се опитвам с моята работа да ги интегрирам в проектите, където действително се случват неща - от екообученията за малки и средни предприятия до регионалните и националните политики.

Как един човек може да стане устойчив? Като промени фокуса на вниманието си. Устойчиво е мисленето, съсредоточено не върху мен и върху сега, а върху другите и върху по-дългосрочен период. Бих го нарекъл проектиране на емпатия. След като го постигнем и вече ни пука, втората стъпка е да поемем инициатива и отговорност. Нещо, което също е дефицитно - да се идентифицираш с кауза или проект и да го направиш. Общество се изгражда от хора, които правят тези две неща - проектират емпатия и поемат отговорност. Без да звучи епично, на България й трябва още едно Възраждане, точно в смисъла на това от XIX век - наслояване на нови ценности. Като устойчивото мислене е само една от тях.

Горичка ни издаде, че всъщност не харесваш термина „устойчиво развитие"? Да, защото „устойчиви" са и боклуците. Бих го нарекъл „подхранващо развитие", понеже е свързано с биологичния процес на живота.

apostol-2_1153

Какъв е най-лошият сценарий, който може да се развие на Земята оттук нататък? Първо искам да кажа, че ние нямаме властта да унищожим живота. Нека не се ласкаем, че сме толкова силни. Но е по-лесно, отколкото си мислим, да разрушим базата на глобалната цивилизация. Например случаят на Великденските острови е много интересен - местното население изсича дърветата и в резултат си отива за 50 години. Наскоро излезе и изследване за маите, според което намаляване на дъждовете между 25 и 50% е довело до колапса на цивилизацията им. Тоест неща, които не смятаме за чак толкова сериозни, в дългосрочен план имат изключителни последствия. Ние впрочем сме предотвратявали вече такава катастрофа.

Какво имаш предвид? Озоновия слой. Огромен успех на международната общност е, че беше подписан протокола в Монреал и озоновата дупка се ограничи. Според мен ние, хората, имаме една пазителска функция на биосферата. Не би трябвало да се разглежда като случайност, че сме развили разум или контрол над планетата до такава степен. И ако унищожим себе си, всъщност унищожаваме потенциала на живота да се разгръща по нов начин чрез нас. Това ми се струва най-лошото, от гледна точка на цялата биосфера.

Какво да направим, за да избегнем този сценарий? Имам доста конкретна визия с четири крайъгълни камъка. Първо, до 2025-а трябва да се освободим напълно, или почти напълно, от зависимостта си от фосилни горива. Което означава да имаме твърдостта да спрем петролните субсидии, въпреки огромния лобизъм в тяхна полза.

Ясно. Втора точка? Около 2050-а трябва да стабилизираме населението на Земята. За момента прогнозите са, че цифрата ще е 9 милиарда. В перфектния вариант се установяваме под нея и заедно с това избягваме прекомерното застаряване. Иначе ще се сблъскаме с икономическа стагнация, каквато бейби буум поколението създава в САЩ и в Европа в момента.

Какви са вариантите за намаляване на бройката? Инвестиция в образованието на жените в развиващия се свят в ранна възраст. Ако те завършват училище и имат възможност за кариера, броят на населението автоматично се стабилизира. Това е доказан метод.

Какво следва по-нататък? Третият крайъгълен камък е към 2075-2100 г. да ограничим максимално покачването на температурата, повишаването на морското ниво и окисляването на окена. За да се случи обаче, трябва още през настоящото или следващото десетилетие да стабилизираме нивото на въглеродните ни емисии. Същевременно ще трябва и да се адаптираме към новите условия, защото ще има немалко промени.

apostol-3_1077

И финалното предизвикателство? Възстановяване на биосферата. Това е най-трудно. Щетите, които в момента нанасяме върху всички чувствителни екосистеми, като тропическите гори или кораловите рифове, са по-страшни от климатичните промени. Освен да спрем с унищожението, можем да върнем и някои от изчезналите видове. Например лешоядите в България преди са били важна част от екосистемата, а вече ги няма. Днес няколко природозащитни организации инвестират сериозни усилия да ги пренесат обратно.

Как живееш с тежестта на цялата тази информация? Правя разлика между вина и отговорност. Да живееш с чувство на вина е ужасно и ненужно. Можеш да поемеш отговорност, без да усещаш вината на света върху себе си. Можеш да си поставиш лични граници, които са по силите ти, и постепенно да ги подобряваш.

На теория звучи супер. Веднага давам жив пример. Аз не съм вегетарианец, но следвам хуманистичния принцип на Лев Толстой - докато има кланици, ще има и бойни полета. И аз реших да не финансирам кланици. От друга страна, трябва да ям месо. Затова ям риба. Опитвам се да бъде по-устойчив, но за съжаление обичам и риба тон. Стремя се да не купувам такава от тихоокеанския басейн или от страни с ниска регулация, а вземам само тон, произведен в ЕС. В по-добрия случай си купувам устойчива риба - тилапията е чудесен избор в това отношение.

Какво друго има в хладилника ти? Ами аз от три месеца нямам, счупи се около Нова година. Оттогава всичките ми храни са на балкона - направих си една секция „хладилник" и друга „фризер". Така установих, че въобще не ми трябва и намалих консумацията на електричество. Но другата седмица ще трябва да си търся нов. По въпроса за храната - притежавам рядкото качество да ям едно и също по цял ден всеки ден. В САЩ две лета ядох само един вид сандвич от голяма верига за бързо хранене, а втория път - едно китайско меню.

Кой е най-интересният проект, по който работиш в момента? Той е супер откачен. Когато не се занимавам с нищо друго, разработвам собствена бордова игра. И всяка седмица играя - Каркасон, Живот, Мънчкин и разни други, които си нося от Щатите.

На бас, че твоята е за устойчиво развитие? Свързана е точно с онези четири крайъгълни камъка. Работното заглавие е Бъдеще, готов съм с концепцията и в момента правя рисърча. Но като казахте бас, се сетих, че и аз се хванах на един по телевизията.

apostol-4_1238

Как така? Бяхме в шоуто на Милен Цветков - аз и Боби Сандов, известен с шистовия газ, и двама доценти от Института за космически изследвания към БАН - Катя Георгиева и Боян Киров. Тяхната сфера е Слънцето, големи професионалисти са, но са убедени, че по-голяма част от дълго- и средносрочните промени в климата се дължат на слънчевата активност и неглижират човешкото въздействие. Тъй като доста често със своите изказвания по медиите дискредитират теорията за антропогенните климатични промени, аз реших, че вместо с емоционални сблъсъци, ще продължим дебата на малко по-фактологична основа. И предложих бас - колко гореща ще е 2012-а? Според тях планетата застудява, което не е вярно. Сега си пишем по имейл и в блога ми, но не враждуваме, а най-ценното е, че научих много неща от тях.

Някой ще има ли ангажимента догодина да съобщи колко гореща е била 2012-а в крайна сметка? Да, аз. Ще го напиша в блога, освен ако Милен Цветков не ни повика пак.

Известно ни е, че нямаш автомобил. През 2010-а обаче прогнозира, че тази година ще можеш да си купиш на лизинг „нещо с щепсел". Сега чакам и да поевтинеят. Дотогава продължавам да се движа с градски транспорт, колело и пеша.

Какво друго няма в живота ти? Кафе например. И не ми трябва. Всяка сутрин прочитам около 50 новини в Google Reader и винаги има нещо толкова интересно, че веднага се събуждам и съм готов за работа. Това ми е кафето на мен. Да си направя и една реклама?

От нас да мине, давай. Препоръчвам на всички хора, които имат интерес към тези теми, да ме следват в туитър! Гарантирано всеки ден между 8:00 и 9:00 часа ще получават систематизирани в 140 знака линкове към трите или четирите най-добри новини от всички, които съм изчел.

За още новини от фронта, минавай и през блога.
На първия ден от пролетта ще засечеш Апостол Дянков в акция заедно с
Велоеволюция. Ще подаряват цвете на всеки, когото хванат в крачка по велоалеите - тактично напомняне, че те не са за пешеходци, а за колоездачи

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Sofia Live благодари на Червената къща за предоставеното пространство

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Иван Пасков - актьорът, говорещ с кучета

Разликата между кучето и човека е, че едното трябва да възпитаваш, а от другото се очаква вече да е възпитано

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината