Предай нататък: Мартин Рохани
Предай нататък: Мартин Рохани Предай нататък: Мартин Рохани

Предай нататък: Мартин Рохани

Историята на един мотивационен оратор, чието детство е изпълнено с много легени със сапун и вода

Днес сме излязли с приятели. Седнали сме на външните масички на уютно столично барче. До нас идва младо момче с поразителна харизма и преди да осъзнаем групата ни се е сляла с две други. Редица нови и нови хора продължават да се събират, а това, което ги свързва, е магнетичният Мартин Рохани.

Мартин споделя: „Хората се страхуват повече от това, на което са способни. Не от това, на което не са”. Преодолял редица трудности в миналото си, Мартин в момента е пробиващ мотивиращ оратор, предприемач и автор. Цел на неговото дело е да сподели с другите това, което го кара най-много да се чувства жив – пътят към сбъдването на мечтите и свързването с останалите хора и техните истории. Именно защото черпим вдъхновение точно от такива хора, тази седмица в Предай нататък решихме да те запознаем с Мартин или както много от познатите му го наричат - Рохани. Ето и неговата история.

Кой си ти и какво правиш?

Аз съм Мартин Рохани. В момента това, което правя, е да давам всички усилия да изпълнявам мечтите си една по една. Не съм съгласен да живея живот, в който няма осъществен потенциал.

Какъв беше стартът ти в живота?

Имах два старта в своя живот. Първият беше свързан с материалното, социалното, обществото; с първоначалната сигурност и първия досег до света. Тази част беше кризисна, умопомрачаваща, черна. Без да съм виждал баща си никога, майка ми от най-ранно детство спря да се грижи за мен. Нямах други роднини, братя, сестри. Буквално едно момче без самочувствие, заключено и невярващо в себе си. Мислех си, че нищо няма да променя и чаках нещо да се случи от само себе си. Но нищо не се случваше. Вторият старт е личностният. Там нещата са много по-важни за мен и те определиха огромна част от развитието ми през следващите години в живота ми. Този старт започна много добре, на около 12-13 годишна възраст.

Кое беше нещото, което те накара да поемеш живота си в свои ръце?

Първо – бях много близко до смъртта. Второ – седях в една стая и видях как ми се пропиляват най-хубавите години като вода, която се стича между пръстите ми. И тогава си казах: „Край, достатъчно! Няма да се примиря със ситуацията.” Така или иначе вече почти бях умрял веднъж. Знаех, че се намирам на дъното и единствения път, по който можех да тръгна тогава, беше нагоре. Тогава също вече знаех, че материалното няма абсолютно никакво значение. Беше ми доказано, че духът на един човек е много по-силен, както и се оказа.

Какъв е този потенциал, какви са тези умения, с които си започнал да се издърпваш?

Първо – развих емоционалната емпатия. Това много ми помогна да намеря своите ментори и приятели в живота. Способността за наблюдение. Има два начина да израстваш през живота – чрез грешките, от които да станеш по-силен или като предвиждаш изнапред възможностите за провали и ги решаваш предварително. Способността да поемам отговорност за това какъв искам да бъда и накъде искам да отида. Този проблем го решавам, когато поемам отговорност да работя върху себе си и като си поставям цели, върху които работя (смее се). Виж колко е просто! Способността ми да бъда дисциплиниран. Например – сега пиша книга. Трябваше да спра да ходя по баровете, които толкова обичам; да не се виждам с приятели; да си пусна брада и да седна да я пиша. В момента работя върху целта си да направя цял бизнес. Обменям с клиенти, с хора – за това ти трябва дисциплина. Тези неща нямаше да се изградят от само себе си. Способността ми да прилагам в действие всичко, което науча. Има много хора, които знаят какво да правят – хората не са тъпи – но не го прилагат в действие. Способността ми да се уча от по-умните от мен. Именно тази способност ми дава умението постоянно да се развивам. Но най-вече способността ми да се отпускам и да се забавлявам, защото какво би бил успехът, ако не знаеш как да му се насладиш?

Какви са ти хобитата и как си стигнал до тях?

Танците са ми страст. Занимавам се и с циркови изкуства. Иначе работя като дигитален маркетиколог. Наскоро станах автор и предприемач. Например танците – бившата ми приятелка ми обясняваше, че ѝ се ходи на салса. И аз ѝ отвърнах – „Не, ти луда ли си, ма, това е за гейове. К’во ме занимаваш с танци?! Кви са тея глупости? Отивай си сама!”. Тя ми се молеше още 3-4 дни и аз ѝ казах – „Айде ще дойда само веднъж за теб и повече няма. Колкото да те подкрепя”. Отиваме ние и на мен взе, че ми хареса малко. И втория път водихме отново същия разговор – не ѝ казах, че ми беше харесало; ама айде отидох пак – тоя път уж наистина за последно, обаче взе че ми хареса още повече. И така продължихме да ходим и аз задобрях много. Усетих, че ми стана страст и веднъж треньорът дойде и ми каза: „Мартине, време е да продължиш в групата за напреднали, обаче гаджето ти трябва да остане при начинаещите”. Тя почна много да ревнува другите момичета, защото танците станаха все по-близки и по-близки и така тя спря да ходи. Аз останах. И започнах да ходя по фестивали; по концерти. Години наред след това. И станах един от най-добрите.

Спомена за своите ментори; коя беше първата такава вдъхновяваща фигура в живота ти? Как се запознахте? На какво те научи? Сподели ни някой спомен с тях.

Не е първият такъв човек, но е един от най-важните. Ултра умен, интелигентен, оправен, който в последствие разбрах и че ръководи една от най-големите компании в България. Много силна душевност намерих с този човек. Нека да бъда ясен – не ми е давал пари, никога. Когато казвам ментор имам предвид човек, от когото се учиш; човек, който те взима за равен. Беше режисьор на един от спектаклите, в които участвах. Първоначално така се изсмях на нещата, които говореше, защото бяха твърде „във въздуха”, но той направи един от най-грандиозните спектакли, който след това спечели „Икар” и направи всичко за своя собствена сметка. Едва половин година след това разбрах, че той ме е наблюдавал. Аз вече го взимах на сериозно, защото видях, че той знае какво говори и какво прави. След това се срещнахме с него; покани ме на вечеря със своето семейство и когато разбрах кой е той реално – че не е просто режисьор – може би се впечатлих, но нещата, които ме научи на практика разтърсиха света ми най-много. Всичко, което ми каза дори в момента ми се отплаща и съм сигурен, че и цял живот ще бъде така. Не можех да повярвам как човек толкова изкачил се нагоре по пирамидите е останал с такава душевност и любов към хората, каквато почувствах. Осъзнах, че колкото и да е възрастен един човек, колкото и да е богат, властен и какво ли още не, той просто има нужда от това да бъде приет такъв, какъвто е. Може би за това той стана мой ментор – защото приемах неговата същност. Разбрах, че всеки има своите дълбоки рани, белези и лоши спомени. Какъвто и да е.

Искам да ми разкажеш някой щастлив спомен от детството ти.

Всичко. Спомням си – бяхме на лагер. И то беше на етажи – една огромна сграда. Имаше един дъъълъг коридор. И ние – аз и моите приятелчета – решихме да напълним легени със сапун и вода. Да излеем всичко в коридора. Да стане супер хлъзгаво. Да си събуем гащите. Да се затичаме яко от началото на коридора и като Формула 1 да се засилим по задници по сапунената хлъзгава вода. Е нямаше такъв кеф! Но и нямаше такива шамари след това (смее се). Като малък бях и много романтичен, и свирих на цигулка песента от Титаник под прозореца на едно момиче. Всички учителки все едно ме боготворяха тогава.

Като за финал имаме и едно обръщение от Рохани:

„Искам да помоля хората да не си търсят ментори, а да се развиват и да позволяват на живота да оставя своите белези по тях и да носят отговорност тези рани да бъдат стойностни, да са си заслужавали; да не се страхуват да ги покажат на другите, защото никой не е пластмасов. Тогава менторите сами ще ни намерят.”

Истина е. Днес ме намери един ментор, един успешно изгряващ автор и млад предприемач, но най-вече един човек с отворено сърце. Благодаря, че беше искрен с мен, Марти.

Текст Симеон Николов-Монката

Искаш още истории от Предай нататък? Не забравяй да прочетеш за мнимия разказвач - Мимът на Витошка. 

Коментари

Какво друго от Героите

Боряна Зафирова: Аз съм Елхата на Туве Янсон

Иска да бъде украсена с много любов, а като малка е мечтала да стане обикновена роза

Ванина Кондова

За увереността, първия й сериал и нуждата от гуменки в Ню Йорк

Владимир Полеганов

Крие се в червената трева най-вече от тези, които я виждат единствено като зелена и знае какво се шири зад стените на съня

От общината