Bio. Ego. Organic.

Bio. Ego. Organic.

Първият свеж театрален спектакъл по текстове на "лошото дете" на израелската литература Етгар Керет

Видео оформление: Жоро Димитров, Рашко Раков, Роман Песаров, Константин Ангелов, Лилия Гелева, и Христо Ушев; с Лилия Гелева и Христо Ушев

Има текстове, които плачат да бъдат реализирани като театър. А има и такива, които - колкото и да са добри - упорито и отчаяно се съпротивляват на сцената. Сигурно се досещаш, че фантастичните истории на Етгар Керет (на първата снимка в Галерия) - на български са излизали сборниците му с разкази: Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог, Момичето на хладилники, Асамтой и Седем добри години) са от първия тип. Разбира се, израелският Кафка, както го наричат в Европа и Америка, е сред любимите ни разказвачи, чиито малки сюжети и изумителни герои имат невероятната способност да се материализират магично, докато ги четеш (превивайки се от смях, но и с внезапна сълза). Нещо повече - еднакво добри са както за анимация и карикатури, така и за кино и/или театър.

Bio. Ego. Organic. image

Доказва го свежата премиера, с която Сфумато открива новия си сезон: Bio.Ego.Organic. Спектакълът е вдъхновен от атмосферата в страхотните абсурдистки истории на Керет. Построен е върху два разказа и няколко видеа с иронична "ноар стилистика", която се подиграва с пиар стратегиите за манипулация, стичащи се като лепкави сапунени капки от малкия екран.

Може ли манипулацията да е не само опасна (и зловеща), но и забавна, остроумна, а понякога дори истерично смешна?

Едгар Керет image
Едгар Керет, Фотография личен архив на Патриция Николова

Ако съдим по кратките и абсурдни миниатюри, представени в свежия спектакъл на Лилия Гелева и Христо Ушев - може, и още как. Разбира се, ситуациите в сценария не следват някаква логика с причинно-следствени връзки, а точно обратното. Градация липсва. Не са показани внезапни трансформации на героите. Но има абсурдни герои, оплетени от Абсурд като мухи в паяжина, които се мятат напразно. Именно по конструкцията на този спектакъл и сюрреализма в текстовете Bio.Ego.Organic. напомня на черното кабаре на Явор Гърдев Старицата от Калкута (Театър 199), инспирирано от абсурдните миниатюри на друг голям израелски писател, Ханох Левин. И тук зрителят сякаш се намира в стая с криви огледала, в която всеки епизод довършва предишния и го повтаря огледално, само че с още по-деформирани ситуации. Мултимедийните интермедии, разположени между всяка сцена (пародия на реклами на вълшебни продукти за идиоти), акцентират на усещането за буйстващ абсурд и пълен разпад, дирижирани от зловещите пиарски стратегии, адресирани към зомбираните човечета.

Bio. Ego. Organic. image

Между 1001 рецепти за щастие и Сребърният бог (работни заглавия на екипа) пулсират извадените на показ мозъци и самотно туптящи сърца на героите, които ту се изповядват в тотална неспособност за справяне с раздърпаните си като стара дреха животи, ту с идиотски усмивки рекламират манекенска стратегия за магично продуциране на щастие, ту говорят едновременно в безсмислен опит да се артикулира това, което другият не се опитва да чуе. Черен хумор, абсурдна гротескност, убийствена ирония и ярки игрови ситуации - това са характеристиките на новата свежа комедия в Сфумато.

Онези, които са чели по-внимателно силната литература на израелския писател абсурдист знаят, че освен веселие, страхотният стил на Етгар Керет крие дълбоко в себе си и тъга. В това е уникалният талант на писателя - да хваща за гърлото читателя, който се смее през сълзи на история, която не винаги води към смях. В момента липсва тази дълбочина, пренесена на сцена. Но и тази черна комедия е отличен старт като първи театрален прочит на Керет у нас.

Текст Патриция Николова /  Фотография Яна Лозева

Коментари

Други от театър

2016 - годината, в която рокът не умря

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

То

То

Ти също ще се рееш

Редукция - възприятие

Редукция - възприятие

Изложба живопис на Мая Стойкова

От общината