Ако нямах лоши сънища
Ако нямах лоши сънища Ако нямах лоши сънища Ако нямах лоши сънища

Ако нямах лоши сънища

Шекспир за седем момчета, една режисьорка и няколко малки кукли

“Направени сме ний от сънища
и сън отвред обгръща
тоз малък наш живот...”
думи на Просперо от „Бурята”, IV действие

Съноподобният експеримент Ако нямах лоши сънища на Лилия Абаджиева е квинтесенция на над 20-годишното й изследване на тревожността в Шекспировия свят. Още през 1998 режисьорката заявява: “Хамлет ме привлича с тревожността си.” Наистина, ако има знакова дума, която да е ключ към всичките й авторски проекти, вдъхновени от пиесите на английския бард, това е точно думата “тревожност”. Пулсиращо тревожен е и най-новият летящ и съноподобен спектакъл на мечтателната Лилия Абаджиева в пространството на новия театър “Азарян” (под НДК).

Ако нямах лоши сънища image

Ако нямах лоши сънища е не само типичен постмодерен опит за сгъстяване на хаоса, разроен в летящи образи, сцени, реплики и мотиви, зареяни в пространството като във фантастично красив и ироничен сън. В този съноподобен спектакъл се отразяват и събират някои знакови автоцитати от другите шекспирови спектакли на Абаджиева. Това обаче е неизбежен процес. Който е гледал радикалния й Отело. Мяра за мяра на НАТФИЗ от 1995 (играеше се на сцената на театъра “Зад канала”) или неординерния й Хамлет от 1997, копродукция на ДТ-Сливен и сдружение “Летен театрален университет” (който раздели публиката на две), или поне Ромео и Жулиета (сцената на последния етаж на Народния театър, 2001), ще види много ясни препратки към всички тези, в една или друга степен успешни, опити за модернизиране на Шекспир. Най-малкото не е изненада фактът, че отново всички женски роли се играят от момчета. А защо не?

Ако нямах лоши сънища image

В известен смисъл голяма част от пиесите на Шекспир отварят огромно вътрешно пространство, отключващо подсъзнанието на героите. Прекрасно пространство за изследване на сънища, както и за сблъсъка на тайните страхове и мечти с уродствата на реалния свят. Кое от двете измерения е по-реално и, въобще, какво е “реалност”?

Спектакълът на Лилия Абаджиева отказва да се ангажира с отговора на този въпрос. Вместо това, предлага на зрителя неудържимо гмурване в дълбините на подсъзнателното, фантазното, мечтаното, магичното и красивото “аз” на героите, които никога не престават да копнеят за непостижимото съвършенство. Този копнеж по своята същност е детски, наивен и чист акт на свободната воля. Вероятно това е причината - на фона на емоционалните музикални партитури на Сарасате, Шостакович и др. - на сцената да се появяват странни мъже в кринолини, нервни клоуни, злокобно усмихнати герои от лунапарк, нетърпеливи акробати, малки любопитни кукли и целуващи се до края на света влюбени.

Текст Патриция Николова

Коментари

Други от театър

2016 - годината, в която рокът не умря

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

То

То

Ти също ще се рееш

Пощенски картички към баща ми

Пощенски картички към баща ми

Фотографска изложба на Вера Гоцева-Lomovera

От общината