Музикална носталгия
Музикална носталгия Музикална носталгия Музикална носталгия

Музикална носталгия

Защо обичаш толкова музиката от тийн годините си

Знаем, че хубава музика и днес се прави, но защо изпитваме такава привързаност към песните, които сме слушали в тийнейджърските си години? Въпреки че се кефиш на онова ново парче, което изкара любимата ти група или изпълнител, не може да се мери с любимата ти песен като беше на 15. Колко пъти си си казвал “не правят вече музика като едно време”? Е не бъркаш, да - музиката се е променила драстично в сравнение с хитовете от преди 10-20-30-40 години (зависи кой кога е бил в тийнейджърска възраст). Но не това е причината да получаваш прилив на носталгия всеки път като чуеш любимо старо парче.

cassette image

През последните години психолози и невролози са потвърдили, че тези песни имат непропорционална сила над нашите емоции. Изследователи са разкрили доказателства, които сочат, че мозъкът ни ни свързва с музиката, която сме слушали като тийнейджъри по-силно отколкото някога ще ни свърже с нещо, което сме или някога ще слушаме като вече пораснали индивиди. И тази връзка няма да отслабне през годините. С други думи - музикална носталгия. Тя не е културен феномен, а невронна команда. И без значение колко изискан и различен може да е станал вкусът ти към музика (а дори да не се е променил много), никога няма ти писнат песните, които си слушал отново и отново, и отново в рамките на своето юношество.

vinyl image

За да разберем защо се привързваме толкова към определени песни трябва да разгледаме връзката между мозъка и музиката като цяло. Когато за пръв път чуем песен, тя стимулира нашата слухова кора и превръщаме ритъма, мелодията и хармонията в едно цяло. Оттам реакцията ни към музиката зависи от начина, по който си взаимодействаме с нея. Ако си припяваме на ум, активираме премоторната кора, която помага да планираме и координираме движенията си. Ако танцуваме на песента, невроните ни ще се синхронизират с ритъма на музиката. А ако се съсредоточим в текста и инструментала, ще активираме париеталната кора, която помага да си обръщаме и задържаме вниманието върху различни стимули. Ако слушаме песен, която предизвиква лични спомени, префронталната кора, която поддържа информацията, свързана с личния ни живот, ще се активира.

headphones image

Музиката е вторият най-силен катализатор на емоции след любовта. Музиката, която харесваме, стимулира отделянето на допамин, серотонин, окситоцин и др. в мозъка и това ни кара да се чувстваме добре. Както знаем, при тийнейджърите тези чувства са засилени. А когато правим невронни връзки с някоя песен, създаваме силна следа за спомени, която се затвърждава с повишената емоционалност, за което имаме да благодарим отчасти на излишъка от пубертетни хормони на растежа. Точно тези хормони казват на мозъка ни, че всичко е супер важно - особено песните от саундтрака на живота ни.

Текст Аби Белчева

Коментари

Още от категорията

Craft Beer. Craft Food.

Крафт бирите превземат сърцата ни, а родните пивовари - менюто на ресторант Aubergine

Are you OK, bro?

Социално ангажирани брадатя

Мекица и кафе

Вкусно като при баба, но в сърцето на София

Най-четени!

2016 - годината, в която рокът не умря

А тези албуми са категорично доказателство за дълголетие и пращящо здраве

Горан Тричковски

Лесно е, когато знаеш какво искаш

Виж новия клип на Бьорк

Албумът Utopia излиза другата седмица

Исус Христос-Суперзвeзда в София

Оригиналният мюзикъл на Андрю Лойд Уебър за пръв път у нас догодина

Бразилско късометражно кино в София

“Неконформистката алтернатива” представя "Наблюдение на промяната"

Калигула

Чудовищна диктатура като стратегия по оцеляване на егото

Sofia Beats

Новият лейбъл стартира с парти на 22 ноември

Lacuna Coil

Италианската готик метъл група с два концерта в София

От общината